На 14 януари 2013 година ПОЧИНА ПОЕТЪТ ХИНКО ГЕОРГИЕВ Хинко Георгиев е роден на 11 юли 1940 година в с. Алтимир, Врачанско. Автор е на стихосбирките "Някой свири с уста" (1969), "Търсете ме на север" (1972), "Ранни часове и първи автобуси" (1977), "Да оцелея" (1990), "Трибагреник с безсмъртни имена" (1994), "Осланена душа" (1996), на художествено-документалните повести "Един изстрел в потайната нощ" (1980) и "Удар в сърцето" (1991). Член на Съюза на българските писатели. Негови стихотворения са преведени на руски, полски и румънски език. Нашият земляк Хинко Георгиев бе редовен сътрудник и автор на литературното приложение на в. "Отечествен зов"- "Дъга" и на алманах "Околчица". ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!   Хинко ГЕОРГИЕВ ЗЕМЯ Имам земя, която виелици снежни покриват със преспи, в пролетни ручеи дълбаят гръдта й. И тесни корита преливат. Земята е моя и аз съм стопанин. Цвилят коне и с копитата ринат като мравуняци черни синори неорани. С длан съм те мерил, по жътва със сърпа. Зная цената ти. Само който вода не е лизвал от бъкел, той бъкел не знае - безсрамно на чужд господар те продаде, моя земя, с Милин камък и Шипка, с могилите пресни на синовете ти, майко, убити. Трудно думи намирам - пресявам като зърно за посев. И чисти лягат в браздите на моята нива премълчавани истини. Зная - каквото посял съм, туй и ще жъна. Аз съм стопанин и пари стритата тежка ръкойка във моите длани. Ти си всичко за мене, земя. Моя люлка рождена, моя стъпка в прахта и стрънта нажежена. Аз трептях с всеки лъч по вършитбата прашна и със птицата падах пред облака страшен. От куршум и снаряд аз закривах те цяла. Моя черна земя, ти от мен си изгряла… *** Уморих се вече от стих и от песен… И посреща умората утринта. Свири вятър под покриви бесен. Свирят сякаш сто луди с уста. Боже господи, колко ли нощи като щурав ще сричам на глас? Една песен несвършила още, друга песен подхващам аз. По-добър ще стана ли с песен, или само ранявам сърце. Нечовешкото е жестокост, за жестокост до днес няма цяр. Нечовешкото - болка, страдание. И се мятам, разпънат на кръст. Ако мога само миг да застана, както някога в цял ръст, ще разпръсна с юмрук тези листи и тази безсмислена суета. Само Ботев - единствен - писа с кръвта си преди смъртта.	Реклама
НАЧАЛО
НОВИНИ
ОТ СРЯДА ДО СРЯДА
ОТКРОВЕНИЯ
НАКРАТКО
ЗДРАВЕ
САТИРИАДА
ДЪГА
СПРАВОЧНИК
ИНТЕРВЮ
СЕВЕР
СПОРТ			НОВИ КНИГИ "КОНТАКТ-92"
БЪЛГАРИЯ И СВЕТЪТ
ХОРОСКОП
АРХИВ
ГАЛЕРИЯ
ВИДЕО
ПИСМА ДО "ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС
ТЕМИ Марин БОТУНСКИ "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР" "ВИЖ ПАРИЖ И ... ЖИВЕЙ!"   ОСЕМ ГОДИНИ ZOVZAISTINA.COM