ПОД МОН: ДОКОГА, ВИЙ НЕРАЗУМНИ МИНИСТРИ?
Или за образователния геноцид в училищата
След появата на "турско съжителство" в нашата литература и история, журналистът и поетът Мартин Карбовски светкавично включи всичките си гени и те иронично написаха заглавието "Под съжителството". "Романът" се завъртя бързо във Facebook и получи подкрепата на милиони български гени и меми.
Сега аз пиша "Под МОН", въпреки че явните проосманисти (и неолиберасти) вече няма да бъдат там. Да не забравяме обаче, че главният от тях с "кеф" представи в БАН турската книга "Стратегическа дълбочина" - интелектуална мимикрия на неоосманизма и неуважение на светската политика на Кемал Ататюрк.
И на пропагандата за заличаване на българската история и култура - на "отпечатъка" й в съзнанието и духа на българите (imprinting е психофизиологичен процес, доказан от Конрад Лоренц, за който е удостоен с Нобелова награда - 1973). Пропагандата за потискане на рецепторите за родолюбие (natal philopatry), за духа на мястото (Genius loci) - великото явление, което наричам "емоционален геомагнетизъм", едни от най-чувствителните струни на човешката душа.
Забележете системният подход на тази пропагандна стратегия: (1) за класическите български определения "турско робство"и "турско иго" първо бе предложено "турско присъствие", сега заменено с "турско съжителство", (2) опитите за премахване на "Майце си", "Елегия", " Борба" и "Моята молитва" на Христо Ботев, "Аз съм българче" на Иван Вазов и на емблематични стихотворения на Яворов и Дебелянов, сега са насочени към "История славянобългарска" на Отец Паисий, "Къде си вярна, ти любов народна?" на Добри Чинтулов, "Хубава си, моя горо" на Любен Каравелов и към "Даваш ли, даваш, балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?".
Тези и други подобни уродства са стъпки на пълзящата антибългарска пропаганда. Която иска да превърне 5-вековният турския геноцид в България в образователен геноцид в българските училища - най-податливият терен за промиване на мозъци и души - детските.
Погледнете отново през "Прозореца на Овертон", за който писах в други статии ("Quo vadis, Europa?" и "Бежанци и емисари"), и ще видете механизмите на тези медиини и политически манипулации.
Например, през 2012 г. в едно българско телевизионно предаване социологът Андрей Райчев цинично нарече Левски "конекрадец", а Левски и Ботев - "хлапета с отклоняващо се поведение".
Подобно на Милена Кирова - професор по (психоанализа на) българската литература, която с ехидно пренебрежение пише за творчеството на Ботев, Вазов, Йовков. В нейното "академично слово", произнесено на 24 май 2009 г. в Аулата на Софийския университет, тя казва: "Петко Славейков и Захарий Стоянов например, които познаваме като патриарси на българската книжовност, в действителност имат дълбоко амбивалентно отношение към културата и науката". А за Левски написа: "С всяко десетилетие, с всяко поколение иконата Левски става все по-скучна".
Подобно пренебрежение има и в проекта за баташкото клане по време на турското робство - автор е Мартина Балева от Института за Източна Европа на Берлинския свободен университет. Тогава група български историци написаха "В защита на академичната свобода" (вестник "Дневник", 3 май 2007). Един от тях дори писа: "Предлагам да се игнорират в учебниците думи като "клане" и "робство". Българите са живели добре и щастливо в Османската империя. Мисля, че е редно и да се възроди идеята за паметник на Сюлейман паша на връх Шипка".
Друг активен проосманист е Златко Енев от електронното списание "Либерален преглед", издавано в Берлин - той настоятелно ни съветва "Защо трябва да се научим да уважаваме и османското си минало." Първи член на Всеобщата декларация на правата на човека (The Universal Declaration of Human Rights, 1949) гласи: "Всички хора се раждат свободни и равни в своето достойнство и права". Задължение на държавата, включително на Република България, е да уважава достойнството на всеки човек. Декларацията изисква юридическа отговорност за нарушаването на тези права.
Следователно действията на МОН министрите Анелия Клисарова и Тодор Танев, както и на Андрей Райчев, Милена Кирова, Мартина Балева, Златко Енев и други подобни трябва да бъдат криминализирани за нарушаване на достойнството на българите. За обиди към Паисий, Левски, Ботев, Вазов, Яворов, Дебелянов, Йовков и други български светини, наказанията трябва да са сурови - за назидание и за профилактика на Българското Достойнство.
Тези дни истински интелектуалци, вдъхновени от призива "Вземете се в ръце! България си отива…" на писателката Божана Апостолова, се обединяват и създават Комитет за спасяването на България. Участието в него на ерудити катоТома Томов и Стефан Цанев дава надежда за - най-после - осъществяването на една достойна национална идея. Амин!Георги ЧАЛДЪКОВ
"Литературен свят"
.
.
ИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
