За атентатите и живота след тях
АЛЕН ФИНКЕЛКРОТ: ЖИВЕЕМ
В КРАЯ НА КРАЯ НА ИСТОРИЯТА
Френският философ и есеист с интервю за "Фигаро".
- Десет месеца след атентатите на 7, 8 и 9 януари, Париж и неговото предградие станаха сцена на военни действия. 130 души загинаха. Има стотици ранени. Страната е травмирана. Всички говорят за "война". Кое чувство надделява във вас: тъга, тревога или гняв?
- Това, което надделява в мен, е унинието и дори отчаянието. Както припомни в своята колонка Жан-Пиер Льо Гоф, изчезването на големите идеологии ни накара да повярваме в появата на един обединен и мирен свят в тройната модалност на пазарната икономика, интернет и човешките права. Тази илюзия брутално се разсея: ние преживяваме края на края на Историята.
Историята се завръща в една страна и един континент, които вярваха, че окончателно са извън опасност. И тази История не е красива гледка. Това не е триумфалното осъществяване на духа, описано от Хегел. Това не е големият вълнуващ разказ за всеобщата еманципация. Това не е прогресът на човечеството до неговото финално осъществяване. Това не е героичният жест, за който мечтаеше Режи Дебре и толкова други. Накратко, това не е Госпожа И. (1), това е Историята с голяма брадва, която може да ни покоси където и да е, във всеки момент, независимо от нашата възраст, пол, професия или принаделжност, в качеството ни на "кръстоносци", "нечестивци" или "идолопоклонници".
Зрителите на "Батаклан" и клиентите на "Ла Бон Биер", "Ла Бел Екип", "Карийон" и "Льо Пти Камбодж" не носеха униформи. Те не се бореха за никаква кауза, не изпълняваха никаква заповед. Те пиеха по чаша, споделяха вечерята си или слушаха концерт: въпреки това те бяха убити.
Въпреки че живеем в демокрация, тоталитаризмът на Историята вече е нашата участ. Наистина тоталитаризъм, защото насилието, което се развилня, съвсем не е родено от свободата, а е напаст, от която няма начин да се измъкнем, бич, от който никой не може да избяга. Надигаща се като обещание, Историята се появява внезапно като съдба и задълго ни лишава от правото ни на безгрижие. За да обобщят съвършеното щастие, евреите от Централна Европа казваха: "Wie Gott in Frankreich" ("Като Бог във Франция"). Според Сол Белоу този израз означава, че "Бог би бил напълно щастлив във Франция, защото нямаше да го безпокоят с молитви, ритуали, благословии и молби да решава деликатни диетични проблеми. Обграден от невярващи, Той също би могъл да се отпусне вечер, като хиляди парижани в любимото си кафене. Малко неща са по-прекрасни, по-цивилизовани от спокойна тераса в здрача". Париж беше "свещеният град на лаицизма", но касапницата от 13 ноември причини нещастие на Бог.
- Антитерористичната реторика отмерва речите на нашите управляващи и политици. Тероризмът ли е нашият враг?
- С Европейския съюз ние искахме да установим царство на вечния мир. Нашата голяма швейцарска мечта се разбива днес в реалността на ислямизма. С омразата си към нас, този враг никога не е бил мистериозен. Той играе с открити карти на масата и въпреки това ние дълго време отказвахме да го разпознаем. Малодушие? Не, памет.
От Евреина, т.е. от Неразличимия друг, от недоловимо другия Друг, според израза на Янкелевич, Хитлер създаде врага и дори абсолютния враг. За да не извършва повторно престъпление, интелектуалната партия, съставена днес от университетски дейци, журналисти и хора от шоубизнеса призовава, когато отново се появява врагът, към зачитане на Другия. В постхитлеристка Европа антирасизмът заема мястото на светоглед и фактът, че Другият е бил взет за врага, се изкупва, вземайки врага за Другия. Тази фатална безсмислица оцеля на 11 януари. Ще оцелее ли след травмата от 13 ноември? В това е целият въпрос.
- Преди 13 ноември интелектуалният дебат беше много напрегнат. Възможно ли е национално единство сред интелектуалците?
- Седмиците, предшестващи касапницата, бяха заети от оглушителна медийна кампания срещу "неореакционерите". Авторите на уводни статии правеха списъци. Историци, социолози, философи, "сатирици" дори, се тревожеха за рисковете от заразяване и препоръчваха най-крайна бдителност. Искаха главата ми за това престъпление: назоваването на врага вместо да изобличавам униженията, наложени на Другия, и да обвинявам Същия (т.е. националната идентичност).
Срещу тази "отвратителна" и "развращаваща" мисъл, "Обсерватьор" призова към мобилизация новите интелектуалци от левицата и обеща в жълто хапче (да, жълто!) на корицата "0% Финкелкрот, Земур и другите", а Ален Бадиу, в сайта на вестника, където някога се усещаше духът на Албер Камю, обясни най-сериозно на света, че не може да дойде в моето предаване "Реплики" (където го бях поканил за месец януари следващата година) поради факта, че в моята мисъл е "станала централна" "неонацистката идея за етническа държава". Синът на един оцелял от нацисткия Аушвиц, който черпи своето вдъхновение от творчеството на Пеги, а не на Барес или на Ваше дьо Лапуж (Ален Финкелкрот визира себе си - бел.пр.)!
Тази наглост свидетелства за жестокостта на днешната идеология във Франция. Опровергана от фактите, тя се нахвърля свирепо срещу онзи, който ги съобщава. Предпочитат да унищожат вестоносеца, вместо да чуят посланието, което ни задължава да видим реалността и да мислим другояче.
- Да видим реалността не означава ли да устоим на изкушението от амалгамата?
- С умножаването на атентатите, "Ислямска държава" иска да предизвика линчувания, нападения над джамии, агресия срещу забулените жени и така да отприщи гражданска война. Следователно това би означавало да попаднем в смъртоносния капан, който ни поставя, както и да вменим вина на всички мюсюлмани във Франция. Мнозина от тях се чувстват заложници на варварите.
Ислямизмът не е целият ислям. Но това не е и маргинален феномен, нито творение на Запада. Не ние сме създали това чудовище чрез неоколониалните си политики, империалистически войни и дискриминационни практики. Ние не плащаме за престъпленията си. Задължението за джихад, припомня Бърнард Люис, се основава на универсалността на мюсюлманското низпослано: "Това задължение няма граница нито във времето, нито в пространството. То трябва да продължи, докато целият свят се присъедини към мюсюлманската вяра или се подчини на властта на "Ислямска държава". До този момент, светът е разделен на две: домът на исляма и домът на войната. Между двата съществува морално необходимо състояние на война, юридически и религиозно задължително чак до финалния и неизбежен триумф на исляма над неверието".
Накратко, джихадът не е ответна реакция, а проект за завладяване. Западът трябва да се отърси от мегаломанското си вярване, че, за добро или лошо, винаги той командва парада. Трябва да приключим с етноцентризма на нечистата съвест. Ислямистите не са следствие, те са отделни исторически субекти.
Днес "Ислямска държава" има адрес. Халифатът вече не е мечта, а място. Така че можем и трябва да отговорим с война на ужаса, който той сее. "Даеш" ("Ислямска държава") представлява заплаха за целия свят. Но не бомбардирайки Ракка ("столицата" на ИД в Сирия - бел. пр.) ще решим проблема, поставен от културния сепаратизъм в Моленбек и в многобройните френски градове, или от възхода на религиозния интегризъм, който стига чак до шофьорите на автобуси от RATP (обществения транспорт в Париж и предградията - бел. пр.).
- Готови ли сме за тази дълга борба?
- Да се борим срещу ислямизма, означава да намерим начини да си върнем загубените територии на нацията, възстановявайки републиканското училище, затъпяло, повредено и дори опустошено от половинвековни демагогски реформи, и управлявайки мигрантските потоци, защото колкото повече имигранти има от арабо-мюсюлманския свят, толкова повече се фрагментира националната общност и се развива радикалната пропаганда. Но има ли все още време за това?
- В последната си книга, La Seule Exactitude ("Единствената точност"), вие разсъждавате за националния изблик от 11 януари, надеждите и разочарованията, които този марш на солидарността можеше да породи. Това вече стара история ли е?
- Духът на 11 януари беше измама. Единствената ми и крехка надежда, е че 13 ноември най-накрая ни е отворил очите.
.
.
ИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
