УВИСНАЛАТА ЧЕЛЮСТ НА ЖИВКОВ И "ДЕСНИТЕ"
Тази година 10 ноември мина кротко.
Дори и увисналата челюст на Живков не показаха.
Иначе все този кадър от Пленума/Преврат на 10 ноември 1989 година показват - смятат го за нещо като залпът на крайцера "Аврора".
Увисналата челюст е най-великият знак за победата на Превръщенците.
То и с това си останахме, като цяло - с увисналата челюст на Живков, но както и да е.
***
А, между другото, физиономията му в онзи момент изразяваше само едно: безкрайната му погнуса от неговите лакеи, които пет минути преди втората част на Пленума го уверяваха, че ще си остане председател на Държавния съвет и ще освободи единствено поста на генерален секретар - каквото си беше и желанието на самия Живков, изразено поне два пъти преди 89-а година.
Обещават му го - и най-спокойно го излъгват.
Един от опитните лъжльовци е и Станишев-баща - а вие си чакайте от неговия Серж да ви говори истини.
****
Увисналата Челюст по-късно много радваше и "десните" превръщенци, особено тях.
Това беше техният принос към Промяната - да се радват на Увисналата Челюст, понеже иначе с нищо не бяха допринесли за нея, нямаше и как да допринесат.
Повечето бяха абсолютни анонимници, по-близко до Нулата, отколкото до каквото и да е друго.
***
Сетне "десните" двайсетина години превъртаха кадъра с Увисналата Челюст, сякаш те са направили Революцията - и пътьом усърдно пренаписваха Историята.
Готованковците винаги са най-усърдни в това отношение, това е известно.
***
Интересно обаче - какво щеше да се случи с тях, ако Челюстта на Живков не беше увиснала?
Ако всичко се беше разминало, ако руснаците не бяха пожелали да го разкарат?
Наистина, какво щеше да се случи с тия герои?
Как щеше да се развие животецът им?
Какво щяха да представляват Костов, Филип Димитров, Петър Стоянов, Агов и пр. - за по-дребната паплач да не говорим
Какво щеше да се случи с Желев, Милан Дренчев, Петър Дертлиев и пр. - хора, които се бяха самоотстранили от системата или тя се беше опитвала да ги опитоми?
***
Бай Милан Дренчев, който бе един простодушен, но почтен човек, страдалец истински, а не фиктивен, щеше да продължава да се препитава с бояджийство.
Той си беше бояджия по времето, когато увисна Челюстта - Радой го домъкна за първия митинг на 18 ноември пред "Ал. Невски" от "Люлин", където боядисвал някакъв апартамент.
Истински бояджия - не такъв като Костов и кохортата му, които бяха също бояджии, но усърдно пребоядисваха идеите си.
***
Развитието на Костов може да се отгатне най-лесно - защото дори след 10 ноември той отпечата в комунистическия официоз "Работническо дело" една своя мижава статийка, тъкмо там - за да целуне още веднъж подметките на "комунягите" и те да го харесат най-сетне, и да му подхвърлят нещичко.
Преди това два пъти беше кандидатствал за БКП - вижте свидетелството на леля му Гълъбина Ръждева - и сега беше решил, че е настъпил момента да го одобрят.
***
Костов щеше да се мъкне още години като несретен асистент, някакъв научен дребосък, докато се промуши накрая за доцент.
Щеше да напише някоя скудоумна книжка за Юлския пленум на БКП, за да изръкопляска с нея на Живков - нищо и половина животец.
Нямаше да успее да продаде на далавера дори белите си обувки, с които се кипреше след 10 ноември.
Обаче днес си мисли, че той е измислил антикомунизма.
***
Филип Димитров пък никой нямаше да го нарече Фил Кенеди, както го кръсти един от неговите съветници, който беше прекалено влюбен в него. Щеше да си остане треторазряден адвокат, сетне с голям зор може би щеше да стане второразряден - и толкова, малко ли е?
Щеше и да подрасква нещичко, накрая щяха да му издадат книжката в издателството на Отечествения фронт.
***
Тия дни някъде прокапа, че и той бил "дисидент", понеже бил прочел пред приятели няколко страници от ръкописа на книжката си "Ибо живяха, Господи".
В преувеличенията си тия хора нямат никаква мярка - и след още няколко години в Историята/Тяхната, която усърдно пренаписват, може да го изкарат писател поне от калибъра на Бродски.
А може да напишат, че и той като Бродски е бил пратен от комунистите в лудница - понеже Филип бил статист в сериала на големия режисьор Въло Радев "Адаптация", мяркал се в някаква сценка, а действието там се развиваше в лудница.
***
Петър Стоянов щеше да напише няколко книжки и да докаже, че социалистическият развод е най-хуманния в света, понеже извисява социалистическия човек до неподозирани нравствени висоти, дори го хармонизира по рецептите на Людмила Живкова, и пр.
В свободното си време щеше да изпее няколко песни на комсомолския фестивал "Ален мак", за да го признаят за най-големия бард между провинциалните адвокати, разводчикът Висоцки.
Веднъж Kiril Marichkov Кирил Маричков се оплакваше, че сме нямали дисидент като Хавел - а пък аз задочно му отговорих, че причината за това е очевидна - ние пък имахме прекалено много фестивали като "Ален мак".
***
А какви висоти щяха да постигнат останалите най-яростни сегашни антикомунисти?
Докато си ги представим, нека да ви кажа, че има само едно нещо, по-отвратително от българския полусъстоял се комунизъм - и това са българските късни антикомунисти.
***
Асен Агов, например, щеше да е написал още няколко книжки срещу американския империализъм - толкова слагачески, че дори в издателството на БКП щяха да се мръщят.
Щеше да направи още безброй филми за комунистическите и работническите движения по света - и толкова щеше да смърди слагчеството му, че накрая щяха да го скрият кореспондент някъде по света.
Комунистите, каквито и да бяха, и те се гнусяха от прекалените подмазвачи.
***
Желев - личност от съвсем друг калибър - и през 1990-а година ми каза в едно интервю, че е марксист, отпечатано е във списание "Всяка неделя". Него щяха да го държат още известно време натирен в село Грозден, после щяха да му позволят да чопли по малко класиците, да пощипва Ленин - и той щеше да го прави честно и почтено.
За него Челюстта на Живков нямаше да има никакво значение.
***
Опа, да не пропуснем един знаменит екземпляр от по-късната псевдо дясна цаца - Плевнелиев.
Е, той вече щеше направо да се насере от подмазване.
И накрая, покрай неудържимите му напъни, можеха да го направят и някакъв секретар на Окръжния комитет на Комунистическия Комсомол в Благоевград.
Но щяха да го наблюдават внимателно - да не вземе да подхвъркне от прекален ентусиазъм до сияйното комунистическо бъдеще.
***
Плевнелиев си е такъв ентусиаст, че като нищо можеше да се добере и до София - нямаше да му поверят нещо важно, най-много да отговаряше за деветосептемврийските манифестации, и по-специално за плакатите, които раздаваха на манифестиращите.
Щеше да бъде отговорник за правописните грешки по тях - да не би някой балама от прекалено усърдие да изпише "комунизъма", както го произнасяше Живков преди да му увисне Челюстта.
***
Rosen Plevneliev щяха да го натоварят да отговаря за плакатите - а това щеше да изпълни едно негово тайно мечтание: защото той винаги е искал да носи или лепи плакати.
Заради това си неистово желание той изтърси преди известно време, че носил плакат на първия опозиционен митинг, който уж се бил състоял на 10 ноември 1989-а - написал нещо на един тапет и го носел на въпросния несъществуващ митинг.
Тапетаджия сладък.
И точно той стана президент - вижте само, до какви аномалии доведе увисването на Онази Челюст.
***
Да не си губим времето да изреждаме останалите герои на "дясното". Няма смисъл - всички са от един дол дренки.
Дренки.
***
А после Челюстта на Живков увисна - и те станаха това, което станаха. Докопаха се до големия джакпот и си го разделиха по някакъв начин.
Започна голямото ръгане с лакти, изблъскване, ръфане на живо месо.
Настъпи Голямото Меле.
След което никой не е това, което беше и заслужаваше да бъде.
***
Отгоре на всичко, тия не особено грамотни хора сякаш знаеха казаното от Сталин пред Берия: "Историята е забравяща дама, но това не е страшно. Важно е тя да има добри секретари. А ние ще бъдем добри секретари…" - в смисъл, ще я пишем, както си щем.
И точно така се държат родените след увисването на Онази Челюст - като добри Сталинови секретари.
Макар че е по-справедливо да ги наричаме изнасилвачи на Историята.
***
Тъй или иначе, именно 10 ноември трябва да бъде Празникът на "десните"- на тия прелюбодейци на Промяната.
***
И вече са си напълно спокойни, че са залъгали някак Историята.
Слушам го онази вечер един посткомунистически дрисък да казва по телевизията, че само Реформаторският блок може да посочва кое е "дясно" - интересно, с кой пръст ще го правят и откъде ще го извадят.
Това е невероятно нахалство.
Лудостта продължава вече четвърт век.
Никакви хора, маниакални натрапници, се държат като политически психопати.
По някакъв магичен начин болестта се прехвърля през времето - от Фил Кенеди до днешните случайници.
И кръгът се затваря - на самоизмами, на самозалъгване, на вдетиняване в собствените лъжи.
***
За тези неща ни подсеща 10 ноември.
Едните с подлост и лъжа свалиха Чорбаджията си.
Сетне приспособенците набързо и безсрамно присвоиха "дясното".
А сега вече техните копелета ще сочат, кое е "дясно" и кое не е.
***
Е, кажете ми сега, може ли, в края на краищата, изобщо да се говори за някакво "дясно", когато то се е пръкнало от Увисването на едно Чене?
.
.
ИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
