НЕЖНО ЗА КОЛЕДА        Изключително нежен концерт ни представи Симфониета Враца предколедно. Чувахме капчуците и водните мехурчета от арфата, тънките сребърни звуци на флейтите, тихите леки тимпани, сякаш там някъде горе на нас се носи шейната на добрият старец. Всичко това на фона на нежни цигулки. Изключителна селекция ни представи диригента Ивайло Кринчев. Концерта започна със сюита "Пелеас и Мелизанда"от Фуре. Докоснаха душата ни музикантите и ни поведоха през увертюра към операта "Норма" от Белини, арията Каста Дива, ария на Неморино от операта "Любовен елексир" на Доницети, увертюрата към операта "Силата на съдбата " на Верди, арията на Елеонора от операта "Трубадур". Наздравицата от операта "Травиата" на Верди за финал. Прекрасни млади и много талантливи солисти Таня Кирова - сопрано и Михаил Михайлов - тенор . Този концерт беше достоен за коледните програми на най-големите зали в света. Но аз изпитвах смесени чувства - изключителна радост и удоволствие от всичко, което чувах и… срам. Тази красота ни беше поднесена в студената и отново неукрасена зала на градската концертна зала. Нашият град има един театър, един музей, една филхармония, (постоянно действащо кино вече няма), една градска концертна зала. На Коледа всички се прибират в къщи. Хората, тръгнали на гурбет, скътали малко парички - връщат се. Ще зарадват близки и роднини с подаръци, а повече с присъствието си. Ученици и студенти се прибират . Децата отиват при родителите, при баба и дядо. Всички се връщат в родния град. Тогава градът посреща чадата си и духът му става най-силен. Пълно е. И празнично. Весело е в душата на хората от тази пълнота. Точно както Дикенс го е казал в "Коледна песен ": "...Нямаше нищо много весело във времето, нито в града, и все пак навън се чувстваше някаква жизнерадостна атмосфера, която и най-чистият леден въздух и най-светлото лятно слънце напразно биха се опитали да разпръснат." А къде градът посреща чадата си? И как? В една зала направена за друго преди сигурно повече от 60 години и наречена сега концертна. Завеси, които някога били с цвят старо злато. Сега - непрани може би от…. Мазилка, която се лющи. Прожектори, осветяващи по-скоро публиката, отколкото сцената. Тапицерия с вече неясен цвят. Всичко лъха на… минал век. В тази зала се провеждат заседанията на общинския съвет. "Първенците" на града не виждат ли това? Защо се примиряват? В тази зала се посрещат гостите на Враца - наши и чужди. Връчват се награди. Парите ли само са проблема или липсата на идеи ?Колко пари струват елховите клончета например? А шишарките? Колко разсадника има във Враца? Колко цветарски магазина? Срамувах се, че ние, публиката, сме по-малко от музикантите. Че толкова малко хора имаха удоволствието да се насладят на тази красота, поднесена с много вкус и професионализъм от Симфониета Враца. Нямаше ги отговарящите за културата в общината. Нямаше ги общинските съветници, членовете на комисията по култура. Все пак имаме един театър, един музей, една филхармония. И хора, които работят за нашия празник, за доброто ни настроение, за душите ни. Казват, че сега падат най-много звезди над нашата земя. Нека да си пожелаем най- доброто и за нас, и за нашият град. Нека бъдем здрави. Нека труда на всеки бъде оценен. Нека мислим с топлота за другия. Да спасим и ценим културата си. Да бъдат светли празниците ни. Залите - красиви и уютни. Ние - добри и отзивчиви. Нека бъдем горди с града си и града ни да бъде горд с хората си. Сребрина ЙОРДАНОВА	Реклама
НАЧАЛО
НОВИНИ
ОТ СРЯДА ДО СРЯДА
ОТКРОВЕНИЯ
НАКРАТКО
ЗДРАВЕ
САТИРИАДА
ДЪГА
СПРАВОЧНИК
ИНТЕРВЮ
СЕВЕР
СПОРТ			НОВИ КНИГИ "КОНТАКТ-92"
БЪЛГАРИЯ И СВЕТЪТ
ХОРОСКОП
АРХИВ
ГАЛЕРИЯ
ВИДЕО
ПИСМА ДО "ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС
ТЕМИ Марин БОТУНСКИ "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР" "ВИЖ ПАРИЖ И ... ЖИВЕЙ!"   ОСЕМ ГОДИНИ ZOVZAISTINA.COM