Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

ЗАСЛУЖАВАТЕ СИ ГО ТОЯ

Кеворк Кеворкян

Разбира се, че си го заслужавате.
А той вече се изживява като звезда - дава интервюта, обещава да разкрива тайни, макар че, какви ли тайни знае един банален педераст. Медиите пък го нищят до трето коляно - наясно са, че у него няма нищо интересно, освен разпътния му живот, обаче не се отказват. Така си е: колкото по-нищожен е някакъв човечец, толкова повече го обгрижват с вниманието си. А той е самото въплъщение на баналността, дори на нищожността, но някои упорито търсят нещо у него - някаква драма, някакво сътресение, което да го прави поне забавен, а утре като нищо могат да го произведат и в нещо.
А той - обикновен педераст. Оня от БИГ БРАДЪР - Кристиян.
Народецът пък го зяпа - и пак, като всяко лято, се опитва да постави нов световен рекорд по варене на лютеница. Отгоре на всичко Кристиян означава "миросан", "помазан" - и според едно тълкуване името произлиза от "християн". Нашият "християн" обаче само върти педалите, както красиво-иронично се беше изразил веднъж Евгени Минчев - това си е.
Този стремеж към незначителното и към хората, които го олицетворяват, се оказа фатален през последните двайсетина години.
Той ще бъде накрая и смъртоносен - ясно е, че си отиваме като нация. Извън всичко друго, и заради това, че останахме без всякакви стандарти - за важно и маловажно, за значимо и незначително. Ценностната ни система, като общество, отдавна е гангренясала, дори сякаш не съществува. Сещаме са за някого, единствено, когато той се отправи към по-добрия свят. И тогава го правим нескопосано и грубиянски, без мярка.

Ние сме нацията, която се сеща за първите си хора, едва когато ги види в ковчега. И мнозина се чувстват по-добре от тази гледка. Отиват си едро скроените хора, а от това сякаш изпитваме някакво облекчение - понеже вече няма да чувстваме укора им.
Никакви хора покоряват публиката. А истинските духовни величия - някои от тях бяха и световно значими - набързо бяха зачеркнати от общата ни памет. Няма да забравя, как знаменитата световна оперна прима Мирела Френи се разплака преди години в студиото ми за своя Николай - Николай Гяуров. Той беше починал малко преди това - но никой от политиците ни пунгаши не си бе направил труда да прати дори една съболезнователна телеграма. Как се издържа подобно нещо?
Френи обожаваше Николай, а той беше величествен във всяко отношение - и вероятно, покрай него, си е мислела възможно най-доброто за българите. Откъде да знае, че те си падат по рекордите с лютеница и педерастките изстъпления. Сигурен съм, че Гяуров не й беше казал нищо осъдително за българския манталитет, за нищо на света не би го направил.
Но това също е една от особеностите на Сляпата Българска Игра със Съдбата: правим се, че не забелязваме накъде сме се запътили - към Нищото. Почти не останаха хора, които да имат куража да говорят за пропаданията ни.
Дори за циганските изстъпления малцина посмяват да кажат нещо - защо им е да се разправят с безбожниците от разни неправителствени организации. Навремето Соломон Паси - външен министър на една православна държава - кощунствено изрече "Майната му на православието", но му го простиха - а пък най-модният днес сквернословец е "Християн". Имаше една песничка, в която се пееше така: "Трябва да събереш мъката и да я оставиш на тротоара, за да я прибере боклукчията" - и ние на това разчитаме.
Ако бяхме по-свестни, щяхме да се надяваме Господ да събере мъката ни и да ни отърве от нея. Няма да се случи. Накрая боклукът, който ни засипва от сутрин до вчера, ще ни остави без всякаква самоличност. Останахме без авторитети, или доколкото ги има, те предпочитат да мълчат - като изключим неколцината щатни оплаквачки, които обаче толкова внимават как да дозират истината си, че положително и на себе си са омръзнали. Вместо въздух дишаме сквернословия, клюки и слухове.
Нашите политици нямат никакво желание да разговарят с Бъдещето, не само това - те се страхуват от него, и затова то ще ги подмине. Те са слепи и глухи за него. ООН трябваше да ни съобщи, че ни очаква демографска катастрофа - но дори и това няма да ги сепне. Така ще е още някоя и друга година, докато се стопим, и тогава циганското Мешере ще решава, кой е българин. Малцината храбреци, които говорят за това от години, са отминавани с мълчание, сякаш са някакви предатели - един от тях е проф. Петър Василев. Оглушително мълчат тарикатите "правозащитници" - за тях е важно циганите да ги има, за да лапат сладките парички на донорите си. Но и на тази далавера скоро ще й се види краят - играта загрубя, бежанските орди вече превземат Европа, предстои нейната циганизация. Кадафи сигурно се кикоти от гроба си, също и другите диктатори, свалени от "Арабската пролет". Но ние варим лютеница и се радваме на успехите си. Един от тях е, че ордите ни заобикалят. Засега. Толкова сме зле, толкова сме безбожни, че дори и те не искат да имат нещо общо с нас.
А Джихада вече е навсякъде. Няма сила, която да го спре - той дори не се е надявал, че толкова лесно може да бъде покорена Европа. Обаче ние ще пазим границата си с Македония с 25 войници. Ще я опазим, нали.
Нямат край изстъпленията на несмисленото говорене. Но за важното никога не остава време. Един мижав бунт във варненския квартал "Максуда" ни оставя без дъх - какво остава за някое по-сериозно изпитание. Продължават разправиите в Гърмен. Гледах тия дни по телевизията тамошната кметицата - видя ми се напълно безпомощна. Сега новата игра е да уговарят българите да приемат - временно - циганите в имотите си, докато им предоставят нови парцели, на които те да строят. Никой вече не помни народните мъдрости, например - "Те не го пускат в селото, той иска да се качи на одъра". В най-скоро време Съдът в Страсбург сигурно ще открие свой филиал в Гърмен - за да решава по-лесно и по-бързо жалбите на циганите. Все в тяхна полза, разбира се, понеже в Страсбург са убедени, че българските закони трябва се спазват само от българите. Как да не покръстиш такава държава в "Кристиянство". Хак й е.
Новото "Кристиянство", извън всичко друго, изземва общественото внимание, отклонява го от важните, съдбоносните въпроси. На и без друго замаяния българин не му остава време да мисли за нещо по-важно.
Подобен човек е удобен и подвластен за всякакви внушения, дори на най-гламавите. Кристиянизираният българин е удобна мишена. Няма кой да му каже, кое е криво - и кое право, кое е свястно - и кое нечестиво. Кръсти се пред кристиянството и си трай. Дори прословутата му недоверчивост е на път да се изчерпи.
Сякаш навсякъде едновременно варят лютеница - и съзнанието му е помрачено от лютивите й пари. Само тук-там някой измърморва някакво несъгласие.
И бунтарите от Гърмен изглежда вече се отчаяха - и само надничат под одъра, дали някой мургав любимец на Страсбург не се е сврял там
.
Видях по телевизията нещо невероятно, направо немислимо - в това, всъщност, е величието й: уж е зарината от боклуци, обаче току блесне нещо, като сребърно петаче в кална локва. До края на годината 25 общини трябвало да усвоят 58 милиона лева евросредства - и юруш на маслините, този лаф по време на социализма илюстрираше вечния дефицит на стоки. Например, в община Ружинци вече имало два стадиона на 15 километра един от друг. Хора няма - обаче строят стадиони. Може би разчитат, че бежанската орда ще направи едно отклонение от пътя си и ще мине през Видинско. В Алдомировци пък направили велосипедна алея, макар че в селото нямало и десет велосипеда - вместо да ремонтират 70 годишния водопровод. А в Ново село строяли спортен комплекс за близо 6 милиона лева. Очевидно Европа се е загрижила за спортния дух на кристияните.
И как тогава човек да не сети за бутафорните села/декори край Днепър, които любимецът на Екатерина Втора граф Потьомкин построил, за да радва окото на императрицата при едно нейно пътуване по реката.
Така и ние гъделичкаме окото на брюкселските бюрократи. За да им угодим, ние сме готови да измислим всякаква "истина", която ще им се хареса: кристияните варят лютеница и усвояват пари, за да спортуват пенсионерите.

В. Уикенд





.


.


Реклама
ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM