ЧУВАТЕ ЛИ СВИСТЕНЕТО НА НОЖА?
Кеворк Кеворкян
Копелетата, както се самонаричат хранениците на Костов, вече са забравили колко струват, ако изобщо струват нещо. Те се опияняват единствено от думите си, и това им е достатъчно.
Радан, например, се прави на мъж и плаши с избори - обаче от САЩ, за да си помислят баламите, че е обсъдил със самия Обама тази идея.
Москов пък му се скарва оттук - но за да звучи по-авторитетно, навлича фланелка на лондонския "Арсенал".
Радан, на свой ред, сигурно пак след разговор с Обама, му се изрепчва за "фАнелката" - така я знае и така я изписва той тази дума, за да сме вече съвсем сигурни, че управлението на държавата е в грамотни ръце.
Остава само плажен волейбол на смесени двойки да заиграят тия, за да е сигурен народецът в съдбините си.
Ясно: "фланелката" вече е "фАнелка" - остава само Плевнелиев да издаде указ, за да узакони промяната.
Българските думи, дори най-безобидните, ще бъдат разжалвани и ще стават непотребни. Още отсега обаче една от тях със сигурност е забравена - "сиромах". След още година-две младите вече изобщо няма да я проумяват.
Даваха репортаж за годишнината от калния погром в Мизия - телевизиите сякаш изпитват садистично удоволствие да ни напомнят за тази драма, макар да са сигурни, че нищо няма да се промени. И една женица, изоставена сякаш и от Бога, промълви: "Няма виновни. Ако ние, сиромасите, бяхме виновни, отдавна да са ни пратили в затвора".
"Сиромах" - думата ме жегна. Тя почти е излязла от употреба, изглежда като ненужна, дори неприлична. Но женицата изобщо не се притесни да я употреби, тя така си се вижда, думата дойде направо от сърцето й.
Отворих речника на Найден Геров - и той е забравен, и той вече се схваща като опасно архаичен и напълно ненужен; а и защо да си разваляме евроатлантическия кеф като дълбаем в някои стародавни думи, които сами по себе си са присъда за времето ни.
Всяко едно от значенията на думата "сиромах" е подходящо в случая с клетницата от Мизия.
Да изредя някои от тях, ето ги: "скудна", "бедняга", "нища", "убога", "гола като пръст", "достойна за съжаление", "злочеста", "клета", "горкана", "сирота"…
Ето и някои народни поговорки: "Сиромах, та не види" - на плажните волейболисти, а изобщо на политическите дебили тази особено ще им допадне: сиромасите да не виждат, да не проумяват нищо.
Други народни словесни шамари: "Докато дойде кефа на чорбаджията, на сиромаха душата излиза"… "Докато имотните се наканят, сиромасите изпукват"…
Радой Ралин обичаше да цитира поговорката "Сиромасите си горят свещите, да смятат на богатите парите"…
По-нататък: "Сиромах човек - готов дявол"… "Хем сиромах, хем вдигноглав" - в кой смисъл вдига главата, вероятно в сексуалния? Защото нашите днешни сиромаси вече и към Бог не вдигат глава.
А ето нещо фантастично, трябва да го пише на фАнелките на политическите идиоти: "От Българина - Грък, от Циганина - Турчин и от сиромах - чорбаджия да пази Господ". Друга поговорка я допълва: "Бог да ни пази от сиромашия и простотия"…
Или: "Щом се сиромахът замогне, никому не ще да помогне"… "Видиш ли сиромах, стъпи му на врата, натъпчи го в калта"… "За сиромашия никого не са обесили"…
Ето и една неприложима у нас: "Сиромаси гладни, ама правото си сакали/искали"…
Женицата от Мизия нищо не искаше - тя знае, че "Сиромашия и кашлица не могат да се скрият". Тя просто си редеше, колкото да се намира на работа - потънала в "сиромашия до шия".
Сиромашия, която не може да се изгази - тя е като някакво лепкаво тресавище.
Можем да се наслаждаваме/или да одумваме пътния възел в Белокопитово; особено от въздуха той изглежда впечатляващо - но една въздушна снимка на Мизия също е нужна. В българското Разночинство те трябва да стоят една до друга.
А пък Бойко трябва да се пази от шегичките на Божидар Димитров, който го чипкаше с водица от свещения уж извор в Плиска - така се шегуваха навремето созополските гларуси с чехкините.
По-добре да отиде в Мизия и да поговори с онази сиромахиня. Има жестове, които са по-важни от всяка магистрала и по-трайно се запомнят. Бойко е това, което е, не заради ибрикчиите/гъзолизците майтапчии, ами заради друго - какво е то, той си знае най-добре.
След катастрофата отпуснали на Мизия един милион и нещо, но те отишли за инфраструктурата, разбирай - за почистването на боклуците, натрупани от десетилетия. Но другият милион и нещо, които съдбоносно са им нужни на пострадалите от Мизия, все не могат да ги намерят, вече цяла година. И сиромасите си живеят във развалините, или във фургоните, които в летните жеги са направо душегубки - нещо като камерите в концлагера Освиенцим, и дори отровен газ не е нужен, за да се отърват от тях.
Сиромасите ни не струват дори колкото уличните кучета.
Има един садист от Кюстендил, който пак се е развилнял: трепе кучета, снима ги и след това изтърбушва до невъзможност общественото приличие със садистичните си текстове. Всичко това в прехваления фейсбук - и така превръща този уж интимен будоар в клоака. Към три хиляди души са направили подписка срещу този дивак, но няма кой да ги чуе. А дори Менгеле би завидял на текстовете му. Но друго се питам: дали омерзените с основание три хиляди души биха направили подписка и за клетницата от Мизия? Или поне за реабилитацията на думата "сиромах".
Сега кюстендилския дивак остава да си направи и сайт, в който да излъчва изстъпленията си.
Одиране на кучета - на живо! Рязане на крайници - на живо! И това ли ще бъде изтърпяно?
Преди няколко дни излъчиха по телевизията филма на Грегъри Хоблит "Непроследим" /с Даян Лейн/. Той няма шумна слава, макар че е внушителна метафора на съвременното обезчовечаване. Един братовчед /идеен/ на кюстендилския храбрец създава сайт, който нарича "Убий с мен" и показва на живо екзекуции; колкото повече зрители влязат в сайта му, толкова по-бързо ще бъде умъртвена жертвата. И независимо от призивите на полицията да се въздържа, публиката нараства лавинообразно. Този филм е блестящ пример за позора, който днешното човечество е готово да погълне.
Дивашкото воайорство на съвременния човек сякаш няма предел.
Излишно е да си задаваме въпроса, докъде ще доведе всичко това - излишно е, защото границата, която ни отделя от изкушенията на Злото, отдавна е премината. Още една любопитна, но, всъщност, мрачна подробност от "Непроследим": сайта е практически непроследим, само най-могъщият компютър на американската Агенция за национална сигурност може да помогне, но оттам отказват - нямали право да го използват на територията на САЩ, а единствено в чужбина. И защо така? Защото гражданите на тази велика страна не трябвало да знаят до каква степен могат да бъдат следени и пр. Е, хубаво - обаче нашият кучешки Менгеле е повече от лесен. Но той продължава да си пише текстчетата, хубаво е да вдъхнете от неговата нечувана дързост: "Мириса на кръв… сладка кръв смесена с мириса на барут и мокра гора е уникален… както и да чуваш последното свистене на дробовете на бълховоза, задръстени от собствената му кръв… гаснещият поглед и затихващите конвулсии на изстиващото тяло. Виждаш последната надежда в очите му - да се появи лелката с кофа помия… а то пък нож, довършващ неуспешните напъни на гладката мускулатура да контролира попиляната карантия на умиращото тяло. Усещаш съскането на острието… преди студената стомана да достигне каротидната артерия… после бършеш ножа в козината и край…"
Съскането на острието?!
А аз ви занимавам с думата "сиромах".
Изоставени сме вече във всяко отношение.
И сами сме се изоставили.
Поне да си го знаем.в. "Уикенд"
.
.
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
