КАК ЛЕКАРИ ДОЯТ ПАЦИЕНТА 2.
ПРАВАТА НИ СТАНАХА ЗАДЪЛЖЕНИЯКрум Благов
Българите доплащат най-много за здраве
Недостроената детска болница, чиято първа копка е направил Тодор Живков през 1978 г. Снимка: авторът
Като тръгнете по столичния бул. "България" към Околовръстното, след Майчин дом отдясно ще видите един 12-етажен стоманобетонен скелет. Това е "новата" детска болница, която беше започната от Тодор Живков. Лично той направи първата копка през 1978 г. Там трябваше да се премести педиатричният институт, който още е в сградата на първата държавна детска ясла, построена през 1937 г. по инициатива на княгиня Евдокия. Преди години от "Коен груп" искаха да купят скелета и да го превърнат в хотел. Докато държавата се реши на сделката, Емил Коен, който беше собственик на баскетболния клуб ЦСКА, загина при автомобилна катастрофа във Франция и остави огромни дългове.
Миналата година здравният министър в кабинета на Орешарски д-р Таня Андреева обяви, че се търси чуждестранен инвеститор за строеж на нова педиатрия. Това обаче е само идея. Вече 80 години в София, а може би и в България не е открита нито една детска болница. При 138 нови, издигнати само през ХХС век. Защо?
Истината е, че болници се строят заради клиничните пътеки. За тях касата плаща по цени, определени в Националния рамков договор, който подписват лекарският съюз и НЗОК. Има добре и зле платени пътеки, което зависи главно от това каква специалност имат ръководителите на двете институции, министърът на здравеопазването и шефът на здравната комисия в парламента. Всеки знае, че не е вечен на поста си и гледа да осигури добри пари за своята специалност, докато е на властови позиции.
Затова има закономерност в откриването на нови клиники. Повечето от тях са специализирани, многопрофилните като "Токуда" са по-малко, защото инвестициите в тях са големи. Преди десетина години най-добре платена беше инвазивната кардиология, тъй като клиничната пътека е между 2000 лв. и 10 000 лв. (шеф на здравната каса беше кардиохирургът проф. Генчо Начев). От 2010 до 2014 г. специализираните болници от този тип са се увеличили от 33 на 50. В София има 6 кардиохирургии, докато в Берлин с 3,45 млн. души население са 2.
Междувременно се подобри финансирането за оплождане ин витро и няколко клиники с такава дейност прераснаха в АГ болници (шефът на здравната комисия в парламента по царско време доц. Атанас Щерев и министърът в първия кабинет Борисов, д-р Стефан Константинов, са гинеколози).
"Цените на пътеките са променяни без никакво основание в зависимост от лобито, което е в касата - казва бившият управител на столичната болница "Иван Рилски" Дечо Дечев. - Имаше силен период на гастроентеролозите, тогава повишиха гастропътеките. Ортопедите успяха да вкарат правилото касата да плаща изкуствените стави, 1200 лв. Това доведе до мигновено повишаване на ставите и в момента пациентът доплаща толкова, колкото даваше преди за цялата става."
Последните хитове са химиотерапията и диализата - 4 от 14-те нови лечебни заведения, открити през миналата година, са диализни центрове. В Пловдив създадоха частна онкоболница, а химиотерапия вече се извършва дори в софийската "Надежда", започнала като център ин витро.
Педиатричните пътеки пък се плащат лошо, затова няма частни детски болници. Разбира се, всички болници отчитат дейността си по възможно най-скъпите клинични пътеки, защото липсва контрол - НЗОК няма информационна система, за да следи болниците, така че се разчита почти изцяло на проверките на изпълнителна агенция "Медицински одит" (ИАМО). За тях ще стане дума по-нататък.
Освен това здравната каса не е единственият източник на доходи в здравеопазването.
Вторият е пациентът.
С Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, която беше приета по времето на Тройната коалиция (министър беше проф. Радослав Гайдарски) се отвори широко вратата за искане на допълнително заплащане: избор на екип, допълнителни услуги (където може да влезе всичко), "дарения", направени принудително.
Бивш заместник-министър на здравеопазването ми се оплака, че в болница "Токуда" са го накарали да "дари" 300 лв. за двудневен престой на жена му. От болницата не отговориха на въпроса на какво основание събират тези пари и отказват ли да лекуват тези, които не платят;
В бургаската болница "Д-р Маджуров" вземат пари за придружител на пациент - бебе на 10 месеца;
Варненската болница "Майчин дом" взема на родилка 120 лв. за "присъствие на бащата в родилната зала", 135 лв. на ден за ВИП стая с придружител и още 310 лв. за "подобрени битови условия", описани като интернет и кабелна телевизия.
Всичко - 1655 лв. за три дни (другите 200 във фактурата са описани като избор на лекар);
Гинекологът д-р Вяра Джонгова взема на родилка 1400 лв. за "избор на екип за раждане". (Наредбата разрешава максималната сума да е 950 лв.) Но по-интересното е, че д-р Джонгова не работи в клиника, а има частна практика! От тези пари тя плаща на I столична АГ болница "Света София" 450 лв., тъй като има договор с нея да си повишава квалификацията там, като участва като асистент при раждането. Заключението на ИАМО е, че лекарката "е взела неправомерно суми".
Болница "Св. Екатерина" взема на пациент 900 лв. за избор на екип и същия ден - още 700 лв. за "консултативен преглед". Тарифата е одобрена от Съвета на директорите на болницата, в който по това време влизат ректорът на Медицинския университет, главният секретар на министерството и проф. Начев;
В болниците "Свети Лазар" и в "Токуда" вземат на родилка 650 лв. за "комбинирана анестезия", а ВИП стаята струва 330 лв. на ден. Всъщност в клиничната пътека за раждане (№ 141), която се плаща от здравната каса, анестезията е включена.Въпреки проверките на агенцията и министерството, които констатират, че тези практики са незаконни, болниците продължават да събират тези пари от пациентите, а глобите са нищожни. При това болниците ги обжалват и печелят голяма част от делата. Справка - отчетите на ИАМО.
"У нас е пазарна джунгла - казва д-р Мими Виткова, бивш министър на здравеопазването, а сега изпълнителен директор на Обединения здравноосигурителен фонд "Доверие". - Изборът на екип
вече не е право, а задължение за постъпване в много клиники. Има всякакви виртуозни схеми. Голяма част от болничните лекари работят и в извънболничната помощ. Интересът им е да приберат парите на пациента в кабинета си, а после да го пратят в болница, за да вземат и оттам."
Надписването на сметки, което някога беше патент на сервитьорите, сега е практика на здравните заведения. Резултатът е, че българинът, най-бедният от гражданите на ЕС, плаща най-голяма част от разходите за здравеопазване от джоба си - 48 % през 2013 г.
Данните на НСИ показват, че за 15 години от началото на здравната реформа парите, които даваме за здравето си, са нараснали повече от 6 пъти - от 37 на 233 лв. годишно. Като се вземе пред вид инфлацията по данни на Евростат, увеличението е 3,16 пъти. Средно в ЕС за същото време нарастването е само 45 %. Почти двойно по-голям става и делът на тези разходи в бюджета на българските домакинства.
В това не би имало нищо лошо, ако в резултат ставахме по-здрави. Но следващият парадокс е, че колкото повече са болниците, толкова повече стават болните.
.
.
ИНТЕРВЮ СЕВЕР
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС ТЕМИ