СЛЕД КУЦИЯ ИЦО
Кеворк Кеворкян
Тези дни президентът Георги Първанов разказа една история, която е блестяща метафора на циганския ни проблем, а и изобщо на Крушението ни.
Когато човек преминавал с автомобила си през факултета, много често няколко цигани нарочно бавно вървели пред него - точно по средата на улицата, и не му давали да кара нормално. Какво подсказват те по този начин?
На мен ми изглежда така: ние ще се влачим след тях, те ще ни определят в бъдеще скоростта на движение, те ще определят Съдбата ни. Чудесен образ, поне според мен.
А пък на контрапротеста преди няколко пред Съдебната палата - този в подкрепа на главния прокурор - бяха докарали и едно конче от мукава. Една репортерка попита протестиращите за какво им е притрябвало то.
"Ами това е куцият Ицо" - отвърна едно момиче.
Остроумно, вън от съмнение: куцият Ицо - това е правосъдният министър Христо Иванов - ще прави реформата на съдебната система.
Ицо - куцото конче.
Куцо - защото вече всички на този свят, освен него, са наясно, че той никаква реформа не може да направи.
Куцо - обаче упорито, като магаре.
И Ицо, също като циганите от факултета, накуцва пред реформата, очевидно е, че й пречи, но продължава тромавия си ход. Затова тя доникъде няма да стигне - обаче не иде и да го сриташ, недъгав е горкият.
Това е вечната ни съдба - еднооки водят войните ни, ослепени от византийците, и ние дори се гордеем с това; сега пък куц ще ни придвижва към Европа.
Американската посланичка Марси Б. Рийс вече си тръгва - и хайде да си позволим волността да прочетем предварително грамата й за Куция Ицо, преди тя да излезе в Уикилийкс.
"Куцичък е, да - вероятно е написала госпожата - и е целият червен отвътре, дори по болшевишки кървавочервен заради революционната биография на фамилията си. Не е особено грамотен, познава Съдебната палата предимно отвън, обаче е амбициозен - и вече се вижда като третия лъв пред нея. Нищо няма да свърши, обаче нали сме опрели вече до такива куцари, трябва да се примирим".
Добре, на госпожата й е все едно какво ще остави зад гърба си на тукашните диваци.
Обаче на Христо Бойчев едва ли му е безразлично какво се случва в клетата ни България - това е чудесният ни драматург, който напълно заслужено направи име по света; онзи Бойчев, който още преди двайсетина години заедно с Иван Кулеков се яви на президентските избори и по този начин шаржира по удивителен начин Българската Политическа Аномалия.
Сега обаче, докато Куция Ицо клепаше пред Съдебната палата, в протеста срещу главния прокурор пък дремеше Бойчев. Видя ми се напълно отчаян - това е разбираемо, като гледа накъде вървят нещата. Но в същото време не си ли дава сметка, че с Куция Ицо нищо няма да се промени?
Не му ли е ясно, че Куция Ицо дори не проумява какво трябва да направи - освен кефа на чорбаджиите си? Ако и човек като Бойчев не разбира това, значи ние сме напълно свършени.
Куция Ицо е чудесен прототип за нова сатирична пиеса на Бойчев, нищо повече от това - и е абсурдно един писател от неговия ранг да се реди под неговото знаме.
Еднооки водачи - или напълно слепи, или куци - това е кармата ни.
Затова в най-скоро време и лъвовете ни ще започнат да ги изобразяват като мишки - бронзови мишлета пред най-важните ни институции.
Ако върху това е размишлявал Бойчев - добре. А може би си е казвал, че такива като Куция Ицо са просто парцалените марионетки на Голямата Измама, която наложи у нас важното винаги да се подминава - и да се заменя с користните игри на тарикатите приспособенци. Те пък правят всичко възможно да изчегъртат Миналото.
Например малцина вече си спомнят защо всъщност скандалният бизнесмен Прокопиев харчи пари, за да наложи удобен за себе си прокурор (твърдят го много медии, знае го и американската посланичка).
Причината е проста: той дълго време беше разследван, а сетне стана и обвиняем заради приватизационните си афери. Това е неговият отровен комплекс - и той няма да миряса, докато не си го върне тъпкано.
Само един послушен прокурор ще компенсира срама и яростта му.
Историята на бизнес начинанията му е направо позорна, ако се съди по десетките медийни публикации. И тъкмо този човек е скритият идеолог на протестите, той е кадровикът на куците коне и магарета в правосъдната реформа. По този начин той търси реабилитация за миналото си.
Такъв човек никога няма да насъска ратаите си за нещо по-смислено - например да протестират срещу циганската вандалщина и да настояват прокуратурата да си свърши работата и да санкционира произвола с хилядите незаконни цигански постройки. Никога няма да го направят.
Хората от Гърмен вече ще протестират в София, пред Министерския съвет. Макар че би трябвало да протестират пред офиса на Българския Хелзинкски комитет. Тия дни прословутият Кънев, шеф на комитета, пак получи телевизионна трибуна, за да се похвали, че съдът в Страсбург е спрял събарянето на незаконните цигански постройки в Гърмен - изглеждаше като доволен котарак, който е заситил глада си с поредния донос срещу България. И той е от апологетите на правосъдната реформа на Куция Ицо. И изобщо не го е еня, че българските закони масово и предизвикателно се нарушават от любимите му цигани. Такава е България, в която доминират подобни типове, България на куците коне.
Да напишем и ние една грама до Вашингтон, но за посланичката, любителка на куци коне.
Навремето, дори до средата на 90-те години на миналия век, беше въпрос на чест за американските дипломати в София да имат контакти с известни български интелектуалци и публични лица. От доста години обаче те се задоволяват да се въртят в един много тесен и семпъл кръг от ренегати и пумпали, сякаш се пазят да чуят и други гласове, освен тия на въпросните въртиопашки; изглежда, че им е удобно в капсулата, в която ги държат днешните им храненици.
И не схващат, че новите "американофили" вече нямат никаква тежест в българското общество -защото всички виждат етикетите за преоценена стока, които висят от тях.
За това ни подсеща и случаят с Валя Балканска. Когато навремето сондата "Вояджър" трябваше да отнесе в Космоса някои важни земни знаци, взеха и песента "Излел е Дельо хайдутин", изпята от Валя. Днес обаче, когато знаменитата ни певица се оплаква, че нейният шедьовър е неправомерно използван в американски филм, госпожа посланичката си губи времето с куците тукашни коне - вместо да покани на една среща, дори и да е куртоазна, Балканска - и по някакъв начин да изглади недоразумението. А и да позалъже обикновените българи, че очите на американците не са вперени единствено в славните ни пумпали…в. "Уикенд"
.
.
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
