КЕБАПЧИИ ВМЕСТО НОБЕЛИСТИ.
ИМА СИТУАЦИИ, В КОИТО ТЕЛЕВИЗИИТЕ
ТРЯБВА ДА СЕ ОТКАЖАТ ОТ ЛЕСНОТО
Колкото и да се стараят, репортерите невинаги могат да надхвърлят себе си - тази банална истина се потвърди и по време на Гръцката афера/криза, която очевидно не е лъжица за всяка уста.
Разбира се, едва ли съществува телевизионен репортер, който да не сънува, че е мелез от Ориана Фалачи и Дейвид Фрост, и нещо повече дори. Сънищата обаче са едно, а действителността съвсем друго - и в повечето случаи репортерите си остават царете на епидермалното ровичкане.
Махат с микрофоните отгоре-отгоре и са си доволни.
Обаче нормалният зрител, който се стреми да остави главата си чиста от сутрешните блокове и се задоволява с централните новинарски емисии, трудно би се ориентирал какво всъщност се случва в Гърция.
Очевидно има ситуации, в които телевизиите трябва да се откажат от лесното - а то е да засилят някой репортер към "мястото на събитието", без изобщо да се замислят, че преди това същият нещастник се е въртял в съвсем друга сфера. Поначало телевизиите много трудно допускат прекалената специализация на репортерите си, пенкилерите повече им харесват (пенкилер означава убиец на болката) - и така те трябва да са лек за всяка история, афера или загадка. Това често ги поставя в неловко положение и те започват да ръсят елементарни глупости или небивалици. Неизвестно защо, телевизиите обаче продължават да дънят репортерите си. При това със сигурност компрометирането им не им излиза и евтино - ако един или дори двама смелчаци седят цяла седмица в Гърция и прескачат от плажа към най-близкия банкомат, за да проумеят какво се случва с гърците. Много по-евтино на телевизиите щеше да им излезе да правят всеки ден по един телевизионен мост с Нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц или примерно с Пол Кругман, също нобелист. Да не говорим за Валери Найденов, който е съвсем наблизо и който направи най-смисления коментар за корените на гръцката афера.
Обаче ни принуждават да слушаме някакво нашенско момиче, което дреме в туристическата си агенция в Атина и сънува посред бял ден как гърците ще се юрнат към нашето море; или пък някоя камериерка, която може да ви каже всичко за чаршафите на чорбаджията си, но не и какво се случва, понеже хоризонтът й са нейните триста евро заплата, и толкова.
Ние обаче, нали сме си упорити провинциалисти, държим на камериерките, но не и на хора като Стиглиц. За това има и друга причина. На тукашните камериерки от властта, които дума не смеят да кажат срещу европейските си чорбаджии, им се зловиждат хора като Нобеловия лауреат, те са опасни за тях. А телевизиите продължават да канят хора, които не носят никаква отговорност за думите си; много им допадат някои младоци, които още не са обърсали млякото от устата си, обаче са абонирани за предаванията им и се изразяват толкова безапелационно, че биха стреснали дори Стиглиц. В крайна сметка пропуснахме да чуем истински сериозните гласове - и трябваше да се задоволим с текстчета, преписани от сайтовете или информационните агенции.
Публиката получи примитивност поднесена приповдигнато, вместо дълбочина и познание - и така не успяхме да прозрем какво може да ни се случи и на нас някой ден.
Специално в Би Ти Ви, където разполагат с класни репортери, си позволяваха без никакви угризения да излъчват в централните си новини репортажи, които вече бяхме видели в обедните новини. Това е направо принос към динамичното репортерство - уж ни водят в сърцето на кризата, обаче часовниците им сякаш са спрели.
Анкетите пък, които поначало включваха трима, най-много четирима балами, бяха монтирани като с пипетка: двама са срещу Ципрас, двама са срещу брюкселските зелки. От такива празни реплики трябваше да научим нещичко. Най-свестният отговор успя да измъкне Деси Ризова, която има много качества, но не се свенят непрекъснато да я юркат: от Солун до Киев и накрая, за десерт, я пращат да се освежи в парламентарната лудница.
Един младеж, вече след референдума, каза пред нея: "Днес убихме капитализма!" Колко е вярно това, е отделен въпрос, но е сочна фраза и дава храна на въображението. Но нямаше кой да подхване отговора на младия грък. Все търсеха някакви социолози, естествено от кръвната група на нашите, или пък един университетски преподавател, който бе представен (по БНТ) като най-търсения събеседник от нашите телевизии - човекът мелеше на разбираем български, как да не го търсят тогава. Лошото бе, че не казваше нищо смислено или оригинално.
Относително добре се справи Таня Илиева от Брюксел - и тя нямаше достъп до важни тамошни фигури, обаче поне не подскачаше ентусиазирано, а това не е малко при общата репортерска еуфория. Защото колкото по-малко ни казва един репортер, толкова повече се екзалтира.
Лайтмотивът обаче беше: "Хайде пак да чуем какво мислят българите тук" - това беше толкова натрапчиво, сякаш искаха да ни внушат, че българите започват да мислят едва след като стъпят в Гърция. Един от мислещите изломоти: "След няколко дни ще стане ясно" - ето такива пророци ни сервираха. Както вече споменах, анкетите бяха пълен провал, а уж трябваше да внесат някакъв колорит - напечени от гръцкото слънце, нашенците дрънкаха само баналности. Един се качи на върха на празнословието и рече: "Аз, доколкото чух от един мой познат, който имал познати в СИРИЗА…" - и публиката, доколкото е чула, си е казала, че все й натрапват някакви идиоти.
"Доколкото чух" - това може да стане мотото на днешното репортерство. Любимо място на репортерите бяха и банкоматите, непрекъснато се навъртаха около тях - а така сериозна журналистика не се прави.
И какво толкова висяха около наши ресторантьори или кебапчии, след като репортерските командировъчни не са никак лоши, това също остана загадка. Един кебапчия се чудеше защо нашите тук, в България, не протестират като гърците - и така ни подсети, че нищо не се е променило открай време: мнимият хъш си седи във Влашко и се чуди кога турчинът ще си тръгне сам.
В деня на референдума Нели Тодорова (Би Ти Ви) бе превъзбудена повече от обичайното, което е трудно да си представим, и дори сбърка първоначалните резултати. На мнозина очевидно им се искаше референдумът да не успее - но защо, така и не стана ясно. И кебап-чията не ни светна.
Чертаеха някакви графики в студиата, вещаеха минимална загуба на ОХИ-тата, а накрая прогнозите сякаш ги беше правила фирмата на Румяна Бъчварова.
Друг връх на репортерското търсачество беше краткият разговор с Джак - викач пред един ресторант от нашето Черноморие, той пък важно сподели: "Ще има ръст на туристи!" - макар че ресторантът зад него беше празен. И на бърза ръка, също като Онзи Джак, изкорми истината. Е, има ли ръст на туристи - питайте министърката на туризма Ангелкова, тя пък нека да пита Плевнелиев, който пропусна да отиде в Гърция, където със сигурност щяха да го хвърлят в морето, ако беше изръсил някой от безценните си съвети.
Той е безподобен екзалтант на повърхностното, а ние сме седнали да се сърдим на нещастните репортери. Те бяха хвърлени в дълбокото без никакви спасителни пояси и за да не се удавят, драпаха все към хора от улицата. Не чухме нито един сериозен гръцки политик, нито един банкер, никой не се добра до Ципрас, няма авторитети вече за подобно нещо.
В замяна на това в сутрешните блокове си остреха молива по Ципрас - с такава категоричност, че чак беше плашеща. Това е българският специалитет - с една наша банка не се справихме, а сме готови веднага да поемем грижата за финансовата система и на Космоса.Кеворк Кеворкян
в. "Преса"
.
.
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
