ТАЙНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ.
ЕВТИНО СЛОВО И НИКАКВА МИЛОСТСъществува едно негласно споразумение между някои телевизионни предавания и по-гръмогласните участници в тях, което стриктно се спазва.
Едните говорят врели-некипели, а другите/предаванията се правят, че им вярват. Така постепенно боклукът от думи достигна заплашителни размери, а премереното, въздържано говорене отдавна загуби значението си.
Въпросното споразумение гарантира на екзалтантите словоблудци да се изхвърлят колкото им се иска - а пък баламите от телевизиите да нямат насита в това отношение.
Обаче и нещо друго се случва - публиката някак се досеща, че словото от екрана е преоценена стока - нейните инстинкти все още не са напълно закърнели; и тя постепенно се насочи към телевизионните конфитюри (риалити шоута и пр.); знае се, че и там всичко е нагласено, но поне е лъскаво, непретенциозно или направо глуповато-приветливо.
Тъй или иначе, досега не съм видял да хванат за врата някой екранен Пинокио и да го питат защо е продавал от екрана измишльотините си.
Например изобщо не се сещат вече, че Македония щеше да се разпадне всеки момент - както дуднеха някои "спецове". Тия пък все са знаменосци на прокъсани, парцаливи байраци. Така се деряха и по време на Арабската пролет, по-рано и за Ирак; напоследък същото се повтори и с Украинския Бъркоч - и той се състоя толкова успешно, че украинците сложиха за губернатор на Одеска област грузинеца Саакашвили, до него опряха. В изброените случаи прогнозите на тукашните анализатори останаха да висят като палачинка между звездите, както казваше поетът. Нищо смислено не чухме освен изкуствените оргазми на палачинката.
Телевизиите обаче се задоволяват с ентусиазма на коментаторите си, колкото и неестествен и приповдигнат да е той.
Нищо не излезе от съвременния износ на революции - американците старателно провалиха и тази поначало фалшива болшевишка теза. Но по време на оргазмите никоя телевизия не поиска да чуе гласовете на автентичните световни коментатори, сякаш някой ботуш като бившия посланик Пардю им бе забранил това. И си останахме с оргазмите на местните спецове. Същото сега се случва и с гръцката афера, която неизвестно защо извисяват мелодраматично като трагедия. Гърците са изтеглили само през последните дни около 90 милиарда евро, не ги мислете тях. Но някои мърморковци се питат дали във Фирмата не са решили да направят украинския номер и в Атина, с което съвсем да объркат европейците. Колкото и крайно да изглежда това, все е по-интересно, отколкото нашите тукашни всезнайковци шумно да се кълнат, че гръцката афера няма да ни засегне. Подобни клетви сме чували по всевъзможни поводи, а последиците винаги са били плачевни.
В Споразумението изрично е записано, че нито една от двете страни не носи отговорност за думите си - и как тогава да не говориш небивалици.
Нагласата е следната - хвърляш някоя "бомба", която да опръска публиката, и след това не те е еня. Никой не се заинтересува какво е казал Бойко, когато получи гневното писмо на Висшия съдебен съвет за поредната налудна изцепка на правосъдния министър Христо Иванов, когото някои вече наричат Ким Ир Сен заради доброто му познаване на севернокорейските практики. С колко думи е изразил отношението си премиерът - с обичайните четири или с повече? Но Ким прибра реформата си - а никой не се зарови да узнае какво мисли днес Бойко за севернокорейците.
Така е и с всичко друго. Край Христо Иванов винаги си е забавно - така се случва, когато отидеш при зъболекар, а той се окаже фаянсаджия. Обаче има пределно драматични истории, които също са оставени да висят във въздуха.
Наскоро телевизиите отбелязаха годишнината от погрома в Аспарухово, дори придадоха известна тържественост на събитието - тъй както някои честват не гибелта на Левски, а обесването му. В случая бе обесен цял квартал и още виси на въжето. Но почти никой не се зарови в подробностите, никой не поиска да направи една най-проста равносметка - какво се е променило след цяла една година. Нищо, разбира се - и си останахме с вялите оргазми на честването.
Според Споразумението телевизиите нямат право да се обръщат назад - трябва да гледат само напред и да слушат поредните пъшкания на дежурните дрънкала. Има една поговорка, според която не бива да поглеждаш често назад, защото все нещо ще те захапе. Върху нас висят цяла глутница озверели песове, но и това не може да ни накара да се замислим.
След сблъсъците в Гърмен и новата вълна на Циганското Надигане Радан Кънев съобщи на публиката, че проблемите трябва да се изричат, а не да се прикриват зад "декади" - и се покри някъде, толкова му беше изричането. Все пак тия дни Румяна Бъчварова събра смелост и обяви, че в осем селища има напрежение - очевидно началното ? убеждение, че си имаме работа с "битови инциденти", е еволюирало. Политиците, а и партньорите им от Споразумението схващат нещичко, но все със закъснение. Тия дни някои предавания вдигнаха врява до небето, че Боливуд ще снима у нас филм, за който са ангажирали 300 местни цигани - колкото да им внушат окончателно, че са индийци. И политиците останаха доволни, след като си направиха сметката - Боливуд трябва да заснеме само пет хиляди филма у нас с по триста статисти цигани и по този начин ще бъде осигурен поминъкът на нашите тукашни индийци.
Телевизиите с големи усилия и само понякога успяват да запазят траен интерес към някоя важна тема, иначе повечето предавания функционират като глухарчетата - накъдето ги завее вятърът.
В парламентарния блицконтрол се чу хвалбата, че се опитваме да нормализираме отношенията си с Русия. Наскоро Лиляна Павлова бе приета в Санкт Петербург от руския вицепремиер. Телевизиите се задоволиха с едно протоколно съобщение.
Какво всъщност се случва обаче - дали нашите управници не се опитват да се оневинят пред Москва за някои дърварски изцепки на президента, на военния и особено на външния министър?
(Между другото, две думи, адресирани към бизнесмените от туризма - ако имате проблеми с руските туристи, търсете Плевнелиев и Митов, те ще ги разрешат тутакси. Дерзайте, балами.)
Лиляна е внучка на министър от Живково време, който имаше отлична репутация, и тъкмо тя е най-подходяща да изяде едно "мороженое" с руснаците, но какво ще последва от това? В случая политиците нямаха никаква подкрепа от сериозните анализатори, които да им припомнят, че когато в политиката минаваш все през една врата, някой ден може да се окаже, че и тя е залостена. Тъй или иначе, Лиляна и след руския сладолед прави магистрали, докато Митов продуцира верноподанически оргазми в Космоса.
През седмицата "Преса" публикува чудесния анализ на Драгомир Драганов на договора ни с НАТО - и стана ясно, че този договор не е прочетен нито от външния министър, нито от партньорите му от Споразумението.
И една друга вест от Москва телевизиите също оставиха без никакъв коментар - в руския контразабранителен списък наскоро попадна само един българин, бившият ни посланик в Москва Илиан Василев. Никой не попита защо - обикновено в подобни случаи се появяват поне някакви спекулации, но у нас и това не се случва, всичко се изчерпва с пъшканията фиксирани от Споразумението. Дали бившият посланик не е поемал, примерно, някакви излишни ангажименти за някой енергиен проект?
В забранителния списък на Москва попадна и холандският премиер, който си позволи да говори за Путин като късен наемник от четата на Костов. Някои още не могат да приемат, че катастрофата на малайзийския самолет е дело на авторите на украинския пуч, макар това да е категорично изяснено вече. И Споразумението забранява на телевизиите да се връщат към тази истина.
И оргазмите на някои предавания около един друг самолет също останаха без последици - макар че официалните полски власти категорично признаха, че самолетът на Качински е свален по тяхна грешка. Но в Споразумението се казва, че никой не е задължен поне да се засрами от фалшивите си екзалтации. Вижте си патетичните репортажи за онази катастрофа - и не се покривайте в мълчанието на мекеретата.
Ангажираните от Споразумението имат навика да премълчават - понеже все са в режим на подгъзуване. Дума не обелиха за десетата годишнина от бомбардировките над Сърбия - и как да го направят, когато след още 10 години други подгъзници сигурно ще припишат варварските американски бомбардировки над София през януари 1944-та на руснаците.
Споразумението налага истински съдбовното да се изрича с половин уста и по този начин да се пренебрегва - например прочитат хладнокръвно, сякаш са сомалийска телевизия, новината, че България е първа в ЕС по смъртност… и нищо не следва от това. Париж отхвърля добива на шистов газ, обаче нашите поплювковци тържествено мълчат. Така и не разбрахме - в крайна сметка разчленената от баща си Ани българче ли е, или циганче. Дори някои шумно оповестявани и направо фантазни проекти - например за Ай Ти селото, което трябваше да съперничи на Силиконовата долина - и те отдавна са забравени, а оттогава мина почти цяла година.
Отдавна са забравили как охотно предоставяха трибуна и на бившите Бойкови гъзолизци от БАСТА, които щяха да управляват страната - колко загуба на екранно време заради тия измислени типове. Прилага се сякаш един принцип, който се приписва на руската Федерална служба за сигурност: "Ние никога не се притесняваме за фактите". Нашите пък гледат набързо да ги забравят.
Отдавна не се интересуват и от убийството на Борис Немцов, макар че вдигаха нечувана врява - а то си беше ясно, че така ще се случи, след като убийството бе коментирано от миската Антоанета Петрова.
Споразумението предвижда специална клауза за опростачване на сериозното.
Само Сокачев се изпуска понякога. Докато коментираше финала на Шампионската лига, звукът изчезна за известно време, но той чистосърдечно рече: "Разбрах, че е имало проблеми с коментара ми, но нищо не сте загубили!" - какво сладко признание, но то не отговаря на духа на Споразумението.
Публицистичните предавания става все повече, макар че си приличат като две капки вода. Все повече водещи привидно усърдно се ровят в едно или друго - но непрекъснато нараства грамадата от недовършена работа.
Евтино слово - и никаква милост към публиката.Кеворк Кеворкян
в. Преса
.
.
ИНТЕРВЮ СЕВЕР
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС ТЕМИ