ПРЕГЛЪЩАНЕ. СИСТЕМА ЗА НЕДОВЪРШЕНЯЦИ
Близнашки е бивш служебен премиер, назначен от президента Плевнелиев.
Христо Иванов е бивш служебен министър от кабинета на Близнашки; той е и настоящ министър, който ослюнчва реформата в правосъдието.
Близнашки твърди (сега), че Иванов е обикновен недовършеняк.
Плевнелиев мълчи.
Вместо това се снима с дама от сайт за компаньонки, която обичала да гълта страстно и жадно. (Виж Богомил Бонев в "Афера".)
А вашият дописник ви казва от години, че нашите политици са това, което са, защото са си недовзели сексуално, дори са инвалидизирани в това отношение. Но и Калфин не се сеща, че трябва да избърза с по-ранното им пенсиониране.
Ако бяха гълтани страстно и жадно, те нямаше да си губят времето да се правят на министри, премиери или президенти, на реформатори, на късни демократи и на още по-късни антикомунисти, на американофили или русофоби - а щяха да си живеят кротко като обикновени кретени.
Сексуалната им неудовлетвореност с годините се превръща в непосилно бреме, в тежка утайка, която вкиселява цялата им същност. Мога само да констатирам това - с известна тъга, разбира се - и да доставя проблема на някои мъдреци, които не слизат от телевизионния екран; лошото е, че и те оставят впечатление за неудовлетвореност в същата посока.
Близнашки сега вероятно се изживява като герой, понеже нарича правосъдния министър лаик, изнасилвач, некомпетентен псевдореформатор, безделник без нито един ден трудов стаж; изобщо - недоразумение, попаднало някак си в полезрението на силните на деня.
Точно в това "попадане" обаче няма нищо необичайно; напротив, то е резултат от едно от основните правила на Прехода: търсиш по-некомпетентния от теб и го нахакваш в най-непосилната за него среда.
Ето в какъв ред се случва това - случайник президент предлага случайник министър на случайник служебен премиер. Това се произвежда в една добре уталожена вече системност.
Така от четвърт век насам прохождащи инфантили трябва да осигуряват Разцвета на Прехода - най-абсурдната българска надежда, като се има предвид какви идиоти ни бяха натрапвани през годините.
За всички е ясно, че Иванов, дори и себе си да изнасилва по два пъти на ден няма да роди нещо смислено.
Но пък Близнашки едва сега е схванал това, за Плевнелиев да не говорим - той поначало нищо не схваща, никога. Пак добре, че не е изгълтан публично от онази компаньонка, а само я е прегърнал на една снимка и се хили по присъщия си начин. Българите скоро ще престанат да се усмихват - и заради нелепата усмивка на президента си.
Близнашки съска, а Плевнелиев мълчи. Вероятно дори е напълно доволен от изнасилвача/мързеливец/некадърник Иванов, понеже той е подходящ фон за самия него. Той е по-драстичен образец на агресивно невежество.
Той е по-малко втасал дори от самия Плевнелиев, което си е направо чудо.
На президента му са нужни такива недовършеняци, за да постигне поне някаква минимална хармония със себе си. Ако беше гълтан, а не просто сниман с компаньонка, той може би щеше да схване и други нелепости, които пърхат около министъра, който е наложил на Близнашки.
Само тази тройка - Светата Троица на Българското Политическо Пропадане - може да ви отвори очите докъде сме я докарали.
И да си кажете, че в клетата ни България само човек като Плевнелиев все още може да се хили.
От тази тройка най-облагодетелстван е изнасилвачът Иванов. При него Триумфът на Случайното достига апогея си.
Ако успее да промени конституцията, за което се гласи, той трябва да запише нов член в нея: "България е нещо, което трябва да се управлява от Случайници."
Иванов ще продължи да изнасилва, дори и след унищожителните критики на Близнашки. Той е като онези буболечки - невзрачни на вид, но с твърда като на костенурки обвивка, не можеш да я смачкаш лесно, а и не си сигурен на какво ще замирише. Миризливки ли се наричаха? Народът ги нарича "смърдешки". Като се знае пред чий олтар се моли въпросната миризливка, по-добре я подмини.
Близнашки се самоунижава по безподобен начин.
Преди година, както си се хили, Плевнелиев му предлага Иванов за министър. Близнашки, както се хили и той, го приема с радост за министър. Министърът не е забелязан да се хили - изглежда има проблеми с мускулатурата на лицето си; това може да се дължи и на повишеното вътречерепно налягане, което се появява, когато случайник трябва да прави реформа.
Четири месеца, докато служебното правителство някак крета, Близнашки не спира да се хили и изобщо не забелязва какъв недовършеняк му е натрапил Плевнелиев, докато се хили. Едва година по-късно Близнашки решава да се усети - и си отваря устата.
И то тъкмо по време на "честванията" на годишнината на антиправителствените протести, в които "протестърите", към които се числи и министърът, подскачаха най-ентусиазирано. Близнашки също изхаби чифт обувки (20 лева), докато се тътрузеше из софийските улици, за да бъде припознат за свой - включително от Олтара, пред който се молят Миризливките. А сега вече се изживява като Късния Че Гевара на софийското бунтарство, бунтар срещу бунтарите. Това е типично за неговата конвенция - полиран до блясък комунист пък сетне дисидент в БСП; сега е същото - докато се самовъзприема като премиер, Иванов не е случайник и недовършеняк - става такъв по-късно. Близнашки узрява за видимото едва след една година. Изглежда, ранното проглеждане при тия хора е възможно само ако ги гълтат системно - но може би и това няма да реши проблемите им. Близнашки, Близнашки! Държиш се като лисугер, докато те къдрят на премиерския стол, мълчиш - а сега се опитваш да настъпиш смърдешката, колкото да умиришеш всичко наоколо. И какво, народецът с противогази ли да се влачи, докато се изясняваш с президента и министъра?
Така тримката се надпреварват да достигнат хоризонтите на собственото си неприличие. Което пък ние трябва да преглъщаме.
Но какво нещо е Българският Живот - винаги, и в най-мрачната картина, той успява да ни поднесе нещо ведро, нещо като подритването на непокорен жребец. От подобно естество е и снимката на Плевнелиев с палавата компаньонка, за която стана дума в началото. А подробностите от нейното професионално битие направо ни обнадеждават - тя ни предлага общуване без никакви предубеждения и задръжки, общуване страстно, жадно и ненаситно.
И ние лесно се сещаме, че тъкмо по този начин се сношават и нашите политици с Властта.Кеворк Кеворкян
в. Преса
.
.
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
