Тони ДУКОВСКИ
Усмивки от стара Враца
ВАРДЖИЯТА ГОВОРИ
СЪС СЕБЕ СИ
През 30-те години на миналия век във врачанския квартал Кемера живееше един трудолюбив човечец - бай Иван Варджията. Неговата паянтова къщурка беше се изребрила, сякаш подпираше големите камънаци да не се юрнат надолу във водите на реката. Големият орех пък го скриваше от погледа на минаващите по пътя. Живееше бедно. За него нямаше делник и празник, работеше всякога. Работеше кой как го викне. Във Враца беше известен като добър бояджия и на това разчиташе. Често вместо парици му даваха нещо за ядене. С най-голяма охота, обаче, приемаше половинка ракийца. Закон божи за него беше един път в седмицата, в петък до обед, да иде и да обиколи пазара. Няма да купи нищо, макар че ще се пазари като циганин със зарзаватчиите, надошли от околните селца да продават стоката си, но търсеше да намери мющерия да му работи. Около обед влизаше в кръчмата на Цено Мънинкио и до вечерта се нафиркаше до козирката. Кръчмицата беше предпочитана от всеки, защото бае Цено никога не кръщаваше виното с водица, а даваше без пари и мезенце - я препечена сланинка, я малко бахур, или покрекло от прасето и некои зелен домат от туршийката, приготвена от жена му Мика Тронковата.
Клиентите, като хапнат от мезето, поръчат втора, преди да идат у хана. Па си купят от Ачо Киселицата бел симид и трета половница. По-отраканите врачани си вземат и симид, напоен с маслинен зехтин и си не ходят дом, та често привечер жените ги диреха. Така, от прага навън почваха семейните кавги. Наш Иван заман нема пари, но като влезеше у кръчма, всеки бързаше да го черпи. А щом е муфта, стой та гледай! - немаше кога да яде и набърже връзваше кънките.
Като го види що за стока е, бай Цено го фане и го изведе да си оди по живо по здраво. Иван се повърти и се чуди накъде да хване, па кривне до рашидовия конак, сегашния военен клуб. От там придрапа нагоре, покрай магазина на Карло на ъгъла, на "Търговска" и, леко олюлявайки се, право излизаше на паметника на Христо Ботев.
Докато стигнеше до тук по няколко пъти се подпираше на оградените с дъски стобори на дворове , и току се чуе високия му глас:Аз те пращам, Калино моме, на лозе.
Ти на лозе одиш,
бело грозгиие береш,
на ергени го даваш,моме,
Калинооо…Стане Иван, отръска се от пепелта и отново продължи да пее:
Карамфило, фил фило моме,
Карамфило, фил фило,
ти карамфил не носиш, моме
на карамфил миришеш...И като викнеше с цело гърло - цепеше махалата:
- Ееей, нема живот!
Случайно некой го срещне и го пита:
- Оти, бе, Вачо, оти да нема живот?
Той отговаряше:
- Абе, като умрам, нема друг живот за мене, сега, сега ми е юбаво ееееи!- и продължаваше да се "препиня по пъкьо".
Като стигнеше паметника, Варджията заставаше срещу статуята на Ботев и почваше да говори сам със себе си.
- Ей, Ботьов, братко мой, застанал си на тоя студен камик и гледаш твою побратим Стефанаки Савов какъв хан направи с твоите парици. Мислиш, че я не знам, а чекаи, баце, да ти кажа какво ми е казвал деда ми, бог да го прости, кога бех ергенашин. Помна всека негова дума, макар че сега язе съм си пийнал, да прощаваш, ама от мъка братко. Деда ми е бил с тебе по Влашко и обичаше да разказва за твоите ора. Тука пише: "умря сиромахът за правда и свобода". Ти, женко мънинка, си списвал вестници, умен човек, ама къде си видел на тоа лъжовен свет да има правда! И погина мърцина, за бам бадива! Жал ми е за тебе. Оти ли? Сега ще ти кажа яяязе - още кога тръгна от Влашко с вапоро "Радецки", ти не зная къде си тръгнал. Нашио Стоян Заимов те излъга, че Враца се е дигнала срещу турчолята. Как ще възстане, като окрадоха парите за оръжието… От гола душа, от сурапучо на Враца са сбрале 2000 дуката и Стоян, мамицата му, е донел само осем строшени пищова и сака още пари… Ами Скачоковите и Липованците къде накупиха овчата лой и я продадоха във Виена? Кам парите? Кои ги зе - никои не разбра. Чак след освобождението се виде какви конаци се дигнаха! Отгоре на това се наредиха да сакат и поборнически пенсии, оти им са маннко парите. А на деда ми не са дали поборническа… Ти, Ботйов, още от Козлодуй си се разочаровал, като си видел, че само бедното даскалче е пошло с тебе, а всеки се е залостил в дома си и не отваря да подаде коричка леб.... Така и у Борован. И при Милин камик турците ви изненадаха и загубихте 30-на юнаци. Бог да ги прости.
И добре, че турчоро нощем не воюва, та побегнахте на Веслецо. И кой гявол ви накара да намерите кошарата на Мато Мазнио. Он с неохота ви приел, заклал ви шест шилета да ви нарани, а на сутринта, като се опънал оня ми ти чиляк - бързо да му платите ягнетата, че турчоро иде, може да ви избие и нема кой после да плати… А на тебе ти идело да ревнеш с глас и сигур си помислил: "Тръгнал съм за тия клети сиромаси, а така се отплащат…" И с яд и ярост си грабнал от двете мешки, пълни с меджидии, шепа и си ги хвърлил в муцуната му. Като видел толко пари он се разтреперал и посакал да слезе до Враца, да види какво е положението и да донесе леб на момчетата. Забързал, отишел та се не видел. А ти, Ботйов, си разчитал на помощ от Враца, ама дуки. Каква помощ, като петнайсетина ашлаци тръгнаха начело със Стоян Заимов с байрако на Цвета. Турците спокойно им гледаха сеира и спокоино си сърбаха кафето, преметайки броеници. Без заветните пушки от Влашко накъде да одат - като видели, че никой не излиза да ги подкрепи, они се залостили в църквата "Възнесение" и се сбъркали кво да правят. А Стоян Заимов се скрил под полата на баба Йота. Каква баба, джанъм, на 35 годин, тамън сгодна женица - взел нейните дреи, облекъл се като жена и побегнал с мотиката, уж на лозе… Случайно долу, у Дъбнико, едно заптие повикало: "Къде си тръгнала, жено врачанска, я постои да те питам нещо…" А он се уплашил и побегнал да прецапа барата… И турците го фанали, прибрали го в кауша, а останалите четници тихомълком се прибрали по домовете си… А ти, брате, прощавай че язе нещо съм позабравил, но знам че си бил мъжко момче и нема да се лютиш на един прост чиляк като мене. Ой Ботйов, Ботиов ,колко обичам твойта песня:-Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази айдутин…Та до къде, друже мой, бех стигнал?... А, до Враца... Преднио ден видинския каймаканин бил надошел с много редовна войска и люто се заканил да запали градо от четирите крайща - пепел да не остане. Тогава най-богатио чорбаджия, албанеца Лазар Бег, бог да го прости во веки веков, сбира от другите чорбаджий кой колко даде, взема и бая негови пари и занася на пашата - да пожали и да не изгори Враца… Аман заман, паша ефенди, наште момчета не им дръж гайле, лапешка работа…
Така спасил Враца и врачане. А пашата бил дошъл с потеря да преследва твойта чета. Ти, от Веслецо, през далекогледа си видел, че към вазе идат на тумби войска. И сте побегнали - къде Балкано, горе към Челопек. Ама ти, Ботйов, не си могъл да стъпиш и да одиш бързо, оти краката ти с плюски от възтесните ботуше на Филип Тотя. Нали най-напред са предлагали на него да води четата и като не получил исканите грошове, отказал. И ти, без капка колебание, заминаваш жена и мънинко детенце, пишеш им, че след Бога и Отечеството ги обичаш най-много, и те ще ти простят… Та по сипеите и острите камънаци към връх "Вола" си умирал от болки в стъпалата. Турците, по прек път ви изпреварили. Още задъхани от стръмнината и без почивка сте приели сражението. И то е успешно за вас. Но към края на деня се събирате за съвет: ти, Перо Херцеговинеца, Никола, синът на баба Тонка Обретенова от Русчук, Апостолов, Сава Пенев и Димитрото. "Много са, ще ни избият като пилци, какво предлагате?" "Как какво? - изгледал ви Перо - Изтегляме се по билото на Балкана и право към Сърбия!" "Каква Сърбия, нали дойдохме да помагаме на майка България…" И в това време се чул тъп гърмеж… От къде долетел тоя проклет куршум, от вазе ли бил, от них ли, важното е, че ти падна, брате, пронизан… Бог да те прости. Без да знаеш, ти изпълни решението, което беха взели масоните - да се предизвика отзвук в Европата… Изпълни и своята клетва - да паднеш за майка България…
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
БЪЛГАРИЯ И СВЕТЪТ ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
