Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

ЗАЩИТА ОТ ПУТИН.
ПРЕМИЕРЪТ КАТО ОРКЕСТЪР.

От Путин може да ни защити само Путин.
Неизбежно е човек да не си каже това, когато чуе, че Бойко помолил френския президент Оланд да ни защити от руския властелин. И Оланд се съгласил веднага да ни защитава - понеже подобно обещание нищо не му коства.
Този драматичен исторически диалог се е състоял, когато Бойко бе съпроводен от тракийския цар Севт Трети до Париж.
Има една много любопитна снимка от това посещение - Бойко се е надвесил решително, дори войнствено над една карта и показва нещо на Оланд. Някой екзалтант би си помислил, че двамата уточняват пътищата, по които ще нахлуят в Москва, за да принудят Путин да ни защитава. Всеки французин е един малък Наполеон, Оланд не прави изключение, във френския ген превземането на Москва е в графата "Сладки сънища".
Разбира се, по-внимателният наблюдател ще забележи, че всъщност Бойко чертае на картата мястото на бъдещия газов хъб в България, който също е в графата "Сладки сънища". Оланд с по-голям успех ще построи газов хъб на мястото на Айфеловата кула отколкото в някой български пущинак. Но слуша умно - и обещава. С надеждата, че Путин няма да научи за обещанието му.
Проблемът е в друго. Бойко вече действа като премиера оркестър - и то голям симфоничен оркестър. Той уж разхвърля ресорите по коалиционните си партньори, обаче все по-често му се налага сам да говори, сам да се уточнява, сам да действа, сам да чертае по картите, сам да праща прошения до Путин с френски пощенски гълъби и пр.
А това никак не е безопасно - след молбата му до Оланд и двайсет Кисинджъровци няма да успеят да му оправят отношенията с Кремъл. Това ще зависи и от политическото дълголетие на Бойко, той просто трябва да изчака десетина години Путин да се разкара от канцеларията си. Лесна работа. Дотогава е по вероятно цар Севт да му проговори, отколкото цар Владимир.
Разбира се, Бойко няма друг избор, освен да се държи като премиера оркестър. Колкото и да ласкае и да брани министрите си, очевидно е, че "материалът", натрапен му от коалиционните му партньори, в немалко случаи няма особени качества. Тия дни приеха със закон, че слабоумието вече не е пречка за сключването на брак - дали по този начин елегантно не ни намекват нещо за коалицията, която управлява в момента?
Бойко не разполага с истинска дипломатическа служба, затова сам трябва да надува цугтромбона в ухото на Оланд.
Как си представяте например външният ни министър да бъде пратен на разговори в Кремъл? Че там дори и портиерите няма да му обърнат внимание. Митов е бърборко, обаче ключът, с който го навиват, го кара да говори само нелепости. Бойко иска Париж да измоли от Москва газов хъб, а пък Митов не престава да мели срещу руснаците. Той всъщност успешно си мели и срещу българите - беше нетърпимо изтезание да го слуша човек как се мъчи по телевизията да разгадае какво представлява нашият "национален интерес". По-скоро Севт ще ни разгадае тази тайна, отколкото Митов.
Но не е реалистично и да очакваме Бойко да си говори единствено с въпросния Севт. И затова е неизбежно да изпълнява всички партитури в оркестъра - от тази на пиколото до тази на бас-баритона. А в това време останалите могат да се налудуват до насита. Например от години врещим по всеки повод, че механизмът за наблюдение на Европейската комисия над България трябва да отпадне - а изведнъж тъкмо българската заместник-министърка на правосъдието настоява, че трябва да остане. Ето заради тия номера Бойко толкова харесва правосъдния министър Христо Иванов и такива като него, те му правят сечено, а той им се радва.
А Иванов пък едва тия дни най-после разбра, че промените в съдебната система не могат да се правят без промени в конституцията. Това е очевиден прогрес. Материалът се развива, макар не и с бързината, на която се надяваше Бойко.
Бракът със слабоумни дава преимущества по принцип, но е и доста изнервящ.
В Париж Бойко иззе централната роля и от Севт.
При всяко положение изложбата в Лувъра върши добра работа за България. Като изключим екзалтациите и шутовете. Има една известна фраза, част от нея е подходяща в случая, тя гласи: "Многото пари крещят, богатството шепне". Съдбата, неизвестно защо, ни е предоставила възможност да стопанисваме едно богатство (тракийските съкровища) и е напълно достатъчно само да шептим. В. "Преса" беше упрекван от някои, че прекалено ентусиазирано е отразявал изложбата. Но пък точно този вестник даде добър пример за балансираност - с интервюто преди два дни с акад. Васил Гюзелев, който съвсем уместно ни припомни, че тракийските богатства вече са излагани в Париж, и то на два пъти. Без Севт и Бойко, разбира се.
В цялата олелия никой не се сети да каже две думи за покойния д-р Китов, който откри Севт. Ние сме си грубияни, обаче все пак трябва да сме понякога по-внимателни.
"Преса" ни достави едно много ценно свидетелство - това за "шутовете".Посланикът ни в Париж Ангел Чолаков казал следната премъдрост: "Ние отворихме с шут вратата за българската култура на световната сцена, сега от нас зависи да отвоюваме своето достойно място там." Вероятно дори Севт е примигнал уплашено от тия думи. България има чудесни посланици, това е сигурно. Обаче да не държим тази врата прекалено дълго отворена, за да не настинем от фантазни ветрове.
Истинското богатство шепне - вратата към Париж специално отдавна е отворена за българи. Севт е само една чудесна апликация, достатъчно е да споменем Цветан Тодоров и Юлия Кръстева. Да не плашим прекалено света/Париж със Севт, за да не отблъснем излишно Тодоров и Кръстева.
През отворената с шут врата трябва да мине и Любо Нейков - този комик на простонародния хумор споделил в Париж, че иска да прави филм за българските богомили, стига да намери подходящ френски партньор. Между другото партенката за богомилите я развяваме във Франция вече поне от 40 години - навремето покойният Андрей Гуляшки написа роман, намислиха да правят и филм с французите и докато ги чакаха, спретнаха един "богомилски" сериал. Французите обаче се оказаха недостатъчно лековерни.
Сега пък ще са заети с газовия хъб.
А докато ние се налудуваме с фантазните си ветрове, Путин вече обещал 5 милиарда евро на Гърция от "Турски поток" - авансово, за участие в проекта. Само външният ни министър не е разбрал още, че опелото за "Южен поток" отдавна мина.
Ние се вредихме в Лувъра, а гърците се вредиха само в "Турски поток" няма пълно щастие. Обаче продължаваме да изписваме с цветни боички Паметника на Съветската армия, а пък храбрият ни президент отказа да отиде в Москва за 9 май. За да има поне една полза от него, Бойко трябва да го хване за хилавото вратле и да го засили натам - и да не се връща, докато не измоли да ни върнат обратно в газовите проекти. Тъкмо и Оланд ще има повече време да се занимава с президентската си кампания, която не върви добре.
Ген. Атанас Атанасов защитавал един от осквернителите на паметници - и успял да го оправдае. Сега предстои да се включи в един последен тест за състоянието на правосъдната ни система. Министър Иванов бил решил в порядъка на "културата на отворените очи" да спретне следната Шекспирова сценка - група "протестъри" всяка седмица рисуват пречупени кръстове по паметника на американските летци в София, за да се види как ще реагира българският съд.
Защитник на кръстовете - Атанасов.
А пък той казал тия дни, че избирането на Първанов за президент е най-големият успех на ДС. Не бива толкова да скромничи. Понеже и той има забележителен принос в този успех - навремето Костов поръча на службата, ръководена от Атанасов (НСС), със специален доклад да осерат подобаващо най-рейтинговия министър на СДС Богомил Бонев. И тъкмо този доклад по-късно отряза ритуално главата на Петър Стоянов по време на президентската кампания, понеже той има глупостта да го извади в дебати срещу Бонев и така се компрометира порядъчно. Което пък отвори широко вратата пред Първанов, това е добре известно.
***
След "белите нощи" през април 1925 г. обезумялата Виола Каравелова години наред обикаля по бяла рокля из софийските улици със снимката на големия публицист Йосиф Хербст и неспирно търси безследно изчезналия си съпруг. Сега пък Мая Манолова си шиела специална червена рокля и щяла да тръгне из София с плаката "Къде изчезна костинбродският ми балон?"

Кеворк Кеворкян

в. "Преса"






.


.


Реклама
ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM