Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

СВЕТЪТ Е ПРЕД РАЗПЯТИЕ

Гледам на екрана Велизар Енчев да обяснява как той, левият политик, планира да осъществи цели, постигнати от десния Виктор Орбан. И изобщо не намирам противоречие не само в български, а и в европейски мащаб. От средите на старите леви преди четвърт век се родиха новите десни и те бяха най-интересните за бремето си личности. Сега точно от средите на предполагаемите десни се раждат новите леви и те отново се оказват най-интересните. Животът се върти, светът се мести. И никъде никакви указания за начин на употреба и странични ефекти. Чета писмо на читател, който толкова много се объркал от местенето на часовника ту напред, ту назад, че ме моли да проверя и да напиша в момента кой е оня истински час, който съществувал, докато бил дете. Освен това предлага, щом можем да нагласяваме времето, да не го местим напред с час, а с два. Така ще се изравним с европейското, което за българите ще донесе повече икономически ползи, отколкото досегашното спестяване на ток от лятното осветление. Човекът се обосновава.
Децата ни живеят в Европа вече, така че вечер в кажи-речи всяка българска къща се пуска скайп и започват разговори между баби и дядовци, майки и бащи, синове и дъщери, внучета. Обаче в ония държави работят яко. За да издържат на работата, вечер посещават фитнеси, пилатеси, зумби и медитации, разстоянията са големи, прибират се късно, така че на нас тук ни се налага да чакаме за семейното свиждане. И като сложим това, че те са един час назад, излиза, че семейният ни живот е нощна смяна. Лягаме си късно. Сутрин се успиваме, неработоспособни сме, икономиката страда. Не стига, че страда от това, че работливите са вече в други държави, но и оттам продължават да пречат на българската икономика, като ни изтощават с безсъние. А ако преместим часовника с два часа напред, изравняваме се - във времето, не в икономиката. На пръв поглед много налудничаво, но не повече от самолети, преминаващи през небостъргачи и приземяващи се по планински върхове.
"Цял живот съм бил сигурен само в германския технически гений и ред. И сега вие искате да ми сринете убежденията с един замах с някакъв втори пилот. Не ви вярвам. Вие снимката на пилота объркахте, а какво се е случило в кабината - наясно сте как стават тия работи?" - това е друг читател. И още един друг: "Като гледам как токът може да спре в Туриия за часове и да не се разбере защо, мисля си, че не сме толкова некадърни, колкото се изкарваме. Нещо друго има тук, нещо друго..." Нещо друго. Нещо изплъзващо ни се, но действащо. Нещо, което има много общо с напредването на техниката и изоставането на човека Нещо, което не сме си представяли, предвиждали, очаквали. Нещо съвсем различно от познатия нов световен ред. Нещо, което не разбираме, но чувстваме и в малките, и в най-големите неща. Името на нещото е непознатият нов световен безпорядък.
В новия световен безпорядък всички познати ориентири, изглежда, са анулирани, но никой не е сметнал за нужно да ни осведоми. Това е свят, в който войната за мир се води с бомби, а борбата срещу тероризма ражда нови терористи. А когато лидерите на организацията, която е призвана да ни опазва, се събират, са застрашени от открехването на прозорец. За да не ходи детето по опасни улици, изпращат го на лагер, но в същата посока тръгва и някой си Андерш Брайвик. А самолет може да изчезне като мидичка в океана. Има нещо дълбоко притеснително в това от изобретената преди години черна кутия да можеш да разбереш какво се е случвало в пилотска кабина, но да не можеш днес да предотвратиш ситуация, в която първият пилот е извън кабината, а вторият извън себе си.
Това е свят, в който глобалният капитализъм, призван да реши проблемите на бедността, отвори невиждана бездна между лукса и мизерията.
Всичко, което се прави в името на сигурността, носи още повече несигурност. Огромни групи от хора се придвижват на запад и на север, за да попаднат уж в нов свят, а всъщност в още по-стар, защото е построен с правилата на миналото и никой не говори с езика на бъдещето, тъй като речникът му все още не е съставен. Няма я дори старата спасителна думичка "демокрация". Демокрацията се оказа много крехка - лошо, по-лошо - непредвидима, най-лошо - тя съдържа колкото вероятността да бъде себе си, толкова и възможността да бъде точно обратното на себе си.
Когато се води война, оръжието, предназначено в началото й за нападение, в края й се превръща в оръжие за отбрана - картечницата през Първата световна война, танкът през Втората световна. Сега какво е оръжието за нападение, има ли необявена война и каква е тя - религиозна, студена, хибридна?
Търсят се нови думи, които да обяснят новия световен безпорядък, но - казахме го вече - речникът на бъдещето все още не е съставен. Дори на страничката на настоящето има колебание: еволюция или революция е това, което се случва със света? Повече прилича на революция. При революциите има винаги само две страни - победители и жертви. Кои може да са победители днес - тези, които са повече като бройка, или онези, които разбират какво се случва? Нелепи ли са онези учени, които изследват пътищата на успеха в този загадъчен нов свят и твърдят, че начините за постигане на голяма цел с малко ресурси на дребна преуспяваща високотехнологична компания съвпадат с модела на "Хизбула"? Какъв е този свят, в който лошото и доброто напредват с помощта на едни и същи принципи?
Любителските ми наблюдения ме довеждат до опростения извод, че Европейският съюз е приключил един цикъл и смутено стои в антрето на следващия. Както знаем, Евросъюзът -като махнем патетичните формулировки, е създаден с практична цел. И тя е на този континент, превърнат в пепелище от войната, ресурсите оттук нататък да се разпределят с мирни средства. Затова и първообразът на съюза е създадената през 1951 г. Европейска общност за въглища и стомана. Въглища и стомана - потребното тогава. Междувременно ресурсите с десетилетията намаляват, а населението на континента расте, променят се и потребностите. И ето го новият етап, в който проблем номер едно не е как да се разпределят ресурсите, а откъде да бъдат купени. Кой да снабдява Европа? В чий пазар да се превърне тя? Кой да е предпочетеният доставчик? Основните оферти са две: Русия и САЩ.
Към тази картина се прибавя и Арабският свят като трети доставчик на ресурси, които фундаментализмът комплектува с ислям, тъй че на него не са му достатъчни само пазари, той иска повече - повече души, повече територия. Ресурсите "трудеши се" са ясен - великата китайска страна и все повече Индия. Какво правим ние през това време:
- Гледаме телевизия предимно.
- Мърморим, че по българските улици взеха да се забелязват едни забулени хора, като че ли това не е Европа, и смятаме това за основание да изпращаме децата си в Париж и Лондон, където забулените хора са далеч повече.
- Искаме гръцки пенсии, германски заплати, испанска сиеста, шведска работна седмица, руско пиене, сръбска музика, румънска прокуратура, чешки президент, унгарски премиер, македонско самочувствие, турски туризъм, европейско финансиране.
- Искаме да имаме голяма армия, защото който не храни своя армия, ще храни чужда.
- Искаме да нямаме никаква армия, защото и без това няма значение.
- Искаме да сме винаги с Германия, но никога против Русия.
- Искаме да сме похвалени от Брюксел за това, че не отстъпихме пред "Южен поток", но също толкова искаме да сме поканени в Будапеща на срещата на държавите, които обсъждат построяването на т.нар. Турски поток.
- Искаме да мислим за руснаците едновременно като за братушки, освободители, поробители, туристи, врагове на демокрацията, православни братя, като всяко от тези определения да е монета, с която се правят покупки на различни пазари.
- В същия дух - за Европейския съюз и САЩ.
- Коментираме чисто търговски отношения с възвишени термини като евро-атлантически и православни ценности.
- Не знаем какво означава Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции.
- Предпочитаме да си обясняваме своята безпомощност пред съвременната реалност с влияние на кемтрейлс и невидими могъщи линии, от които зависи бъдещето на света, чиято енергийна точка ще бъде центърът на Варна, защото там тези линии се пресичат. Точно това са правили и хората 6 първобитно-общинния строй, които са си представяли бурите като схватка на богове, замерящи се със светкавици.
- Опитваме се да се ориентираме 6 малките парченца на пъзела, взираме се в тях и се чудим кое с кое да заклещим, за да получим някаква разбираема картина. Вместо обратното: да се опитваме да проумеем
каква е голямата картина и да намираме точно мястото на отделната случка в нея.
- Приравняваме оценката си за руската и за американската политика към симпатиите си съответно за Чехов и Стайнбек.
- Мислим за бързата употреба на ползата, за кеша в този момент, за кяра днес. Не си правим труда да си изработваме виждания, защото на нас никога не ни се е налагало - който ни освободи, той ще ни и пороби. Тоест единствено сигурно е поробването.
- Продаваме се, това е лошо. Продаваме се евтино и това е много лошо.
- Предпочитаме да сме част от общност, отколкото да сме част от позиция. Така е по-лесно. Когато си част от позиция, налага се да я защитаваш с аргументи. Когато си част от общност, е достатъчно да участваш в пререкания, скандали, наддумва-не с друга общност.
- Разделили сме се по всички възможни линии на патриотари, патриоти, соросоиди, рубладжии, фашисти, рашисти, гейрописти. Уютът да си част от общност срещу неудобството да си част от дебати.
- Предпочитаме да обсъждаме личности, защото така е интересно. Понякога си правим труда да обсъждаме събития, но не сме чак толкова трудолюбиви, че да се занимаваме с обсъждане и на идеи.
- Световният безпорядък не ни безпокои. Той е нещо като земетресение, ще разлюлее и ще ни намести там, където големите решат. На нас не ни се налага да правим нищо. Така имаме двоен хаир - хем си спестяваме усилия, хем сме невинни.
- Не си даваме сметка, че страшните неща от историята като фашизъм, война, етнически конфликт са като черен лебед - едва когато го видиш, тогава разбираш, че то е идвало към теб или ти си отивал към него и срещата, колкото и да ти е изглеждала невъзможна, е нямало как да не се случи.
Малко ли са ни текущите проблеми, ще кажете. Толкова грижи си имаме, та сега и световните... защо? Защото и това е начин да се отпразнува Великден - да се погледне светът от височината на кръст за разпятие.

Веселина Седларска
"Тема"






.


.


Реклама
ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM