Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

ГОЛЯМОТО ПРЕСТРУВАНЕ
СИ ОТИВА

Не бяха ли само преди пет месеца изборите, след които много вероятно изглеждаше да няма правителство? Тогава партиите изглеждаха несъвместими, несъответни, непримирими. Контактните им повърхности бяха не по-широки от ръб на нож. Беше време, в което все още сами описваха себе си: ние не отстъпваме... ние сме национално отговорни... ние няма да допуснем... ние така и такива, вие иначе и онакива... Пет месеца по-късно вече знаем какви са партиите. През това време много балони се спукаха, много маски паднаха. Някои от партиите загубиха от облика си, други станаха по-лични, трети - съвсем безлични. Много неща вече изобщо не изглеждат така, както са изглеждали дни преди изборите през есента.
Малко след изборите беше ясно, че реформи със сигурност ще има, защото всички се кълнат в тях, но несигурно остава дали правителството ще се задържи дълго. Сега се изясни точно обратното: правителството ще се задържи задълго, но реформи едва ли ще има. Всички партии промениха в някаква степен представата за себе си в очите на избирателите през изминалите месеци след изборите. Неоспоримото първенство принадлежи на Реформаторския блок. При него отива призът "Ние изобщо не сме това, което искахме-твърдяхме-обещавахме да бъдем". Първенството по обезличаване може да се оспорва само от "България без цензура", но там не остана кой да оспорва. Второто място за рекорд по превъплъщения се полага на АБВ.
Реформаторският блок влезе в коалиция с доскоро неприемливия партньор ГЕРБ в името на отчаяно нуждаещото се от реформи отечество. Това беше тежък и мъчителен компромис в името на реформираното бъдеще на родината, ако правилно сме разгадавали въздишките в изявленията на Радан Кънев. Всеки път, когато срещнат думата реформа, избирателите на Реформаторския блок търсят доказателство, че компромисът си е струвал. Ето едно такова заглавие - "Задава се административна реформа".
Точно така се прави - когато на една държава й се налага да реформира няколко области, тя непременно трябва да започне от административната. Реформирането е като каскада: много е важно водата да тече отгоре надолу, за да може да задвижва енергията на промените по посока на най-малкото съпротивление. Администрацията е точно това най-горе, откъдето може да тръгне реформирането на останалите сфери. Това в Реформаторския блок би трябвало да го знаят, защото те държат ноу-хауто на теорията на реформите и решимостта за практическото им прилагане. Наистина го знаят - или поне един от тях, който в момента е министър на образованието. "Държавническият опит от векове показва, че когато държавата е в криза, се пристъпва първо към сериозна административна реформа. Нужна е надеждна държавна машина, за да се правят реформи в икономиката, финансите, образованието или сигурността", това пише преди време Тодор Танев от позицията си на ръководител на катедра по "Политология" към СУ "Св. Климент Охридски". И е безспорно прав.
И ето го най-после чаканото - задава се административна реформа, както гласи информацията. По-нататък научаваме, че: "Само в министерствата на регионалното развитие, културата, здравеопазването и спорта не се очакват съкращения. 2000 военни и цивилни служители от въоръжените сили ще бъдат съкратени през тази година. Това съобщиха от Министерството на отбраната. Реформа предстои в цялата държавна администрация.
Още при писането на Проектобюджет 2014 Министерството на финансите изпрати указания до всички администрации да планират 10% съкращения. Но заедно с това беше уточнено, че този праг не е задължителен. Може би поради тази причина в нито едно министерство не са планирани мащабни съкращения. Освен в Министерството на отбраната."
Това ли е то административната реформа?! Това са най-обикновени съкращения в някои административни институции, а не реформа, както реформаторите много добре знаят. Да си припомним какво е мислил по въпроса членът на сегашното правителството на Борисов Тодор Танев по времето на предишното правителство на Борисов: "Правителството започна мандата си с разбиране за административната реформа, каквото битува във всекидневния живот. То реши да съкрати и да реорганизира раздутата и неефективна държавна администрация чрез Плана 2009-2013 г. за значителни съкращения на чиновници, сливане и преименуване на ведомства. Съобразно разбиранията си на счетоводител и банков функционер назначеният за архитект на българската административна реформа - министърът на финансите Симеон Дянков, разчете ситуацията по един-единствен начин, на който е способен. Той схвана (и продължава да схваща) административната реформа единствено като оптимизация. За никаква друга потребност от реформи в административната област не е ставало дума. Това гледище не среща никакъв коментар от страна на останалите управляващи. Явно те също мислят така. Дянков обещава да "оптимизира" сериозно държавния апарат - преди всичко като го свие с 15%. Това безспорно ще облекчи бюджета. Но само за известно време. Ако искаме трайни и мащабни резултати, реформата би трябвало да е много по-различна от рязане на щатни бройки и икономии от заплати и отпуски."
Положението днес е като под индиго: реформите се схващат като съкращения и тук-там като оптимизация, никой не се противи на тази семпла всекидневна представа за реформа, няма да се постигне нищо освен незначителни съкращения. Единствената разлика е, че тогава съкращенията са били 15 процента, сега дори не са и толкова.
Правителството с участието на реформаторите не е реформаторско. Представата, че съчетанието между ГЕРБ и РБ ще се заеме с решаването на проблемите по формулата "богатий с парите, учений с ума", се оказа наивна. Всяка реформа, която не започва от промяна в административното деление на страната, е само имитация. Да се направи ново административно деление, е като да се разчисти масата, върху която започва да се чертае схемата на всички останали реформи. Знаете ли колко са малките общини в страната? Под малка се разбира община с под 10 000 души население. 109 от всичките 264 общини са малки, това прави 40 процента. Държавата насочва към тези 109 общини пари за издръжка на кметове, чиновници, експерти и, разбира се, за общински съветници, които на всичките тези 109 места са повече като бройка от десетината общински съветници в Ню Йорк.
Реформаторите много добре знаят, че тези малки общини са излишни, защото там няма нито пари, нито капацитет. Но те също така знаят, че във всяка кутийка на разчертаната като пчелна пита наша държавица са се укрепили партийно верни хора, на които се разчита на избори. Да се направи административна реформа, това значи да се ликвидират ятаците по села и паланки на всякакви цветове партизански чети. Това е добре известно и няма смисъл да бъде отново казвано, ако то не показва защо у нас само се говори за реформи, но те никога не се правят - защото целият механизъм на българския живот е конструиран така, че той да придвижва партийните проблеми. Не обществените, а партийните. Истинските реформатори ще познаем по това, че ще започнат с реформа на административното устройство на страната. Все някога ще се появят. И преди да нарочат излишни болница и училища, ще се заемат с излишните малки общини и още по-излишните областни управи, които пък са утешителни санаториуми за следващия в бюлетината на победилата партия.
По още една причина само административната реформа може да задвижи с каскадна сила реформирането на други сфери. Жестоко е да се закриват болници и училища заради липса на пари, когато лишените от здравеопазване и образование хора виждат излишни чиновници накъдето и да обърнат очи. Цинично е да няма пари за учителите, но да има луксозно устроени инспекторати по образованието, след като опитът от други държави показва, че инспекциите са по-обективни и излизат доста по-евтино, ако се обявят на търг пред специализирани в тази дейност нестопански организации. Както знаем, основната роля на инспекторатите сега е да им бъде спуснат нов началник след изборите, който да инсталира по училища за директори хората на съответната партия. Не може да се очаква никаква обществена подкрепа за каквато и да било друга реформа, ако не е отвоювано поне част от доверието на хората с промени точно в сферата, в която партиите най-безочливо издевателстват, най-стръвно устройват верните си членове, най-безпрепятствено трошат народните пари.
И защо всичко това да обезличава Реформаторския блок (който на практика не върши нищо), а не се трупа на сметката на ГЕРБ (който прави каквото си иска), ще попитате. Доста преди изборите Бойко Борисов заяви, че ще управлява независимо от бройката на депутатите си, без да се договаря и да се моли, защото като един мъж на честта разчита, който милее за България, да го подкрепя. Малко преди изборите оповести, че няма да приеме мандата, ако няма достатъчно депутати, защото като един практичен и разумен мъж знае, че мнозинството е единствената гаранция. След изборите и двете му изявления бяха опровергани от самия него - и депутатите на ГЕРБ са по-малко от най-малко очакваното, и коалиция направи, и с всички се договаря къде явно, къде несъвсем. Но всичко това не се отразява на облика на ГЕРБ драматично пагубно - защо? Защото от ГЕРБ се очаква да се държи точно така. Нито самата партия има претенциите да бъде възприемана по-възвишено, нито избирателите й я натоварват с непрактични очаквания. Обликът на ГЕРБ е толкова еластичен, че може да се разтяга във всякакви посоки и да не загуби от това.
Точно обратното е при Реформаторския блок. Реформаторите настояват да бъдат възприемани като притежатели на знанието и морала за устройството на обществото. Компасът за вярната посока е в малкото им джобче. Те влязоха в коалиция с ГЕРБ не на всяка цена, а по силата на ориста си да бъдат нивелир при обществения строеж. Толкова излъскан облик може да пострада по-лесно, по-бързо. И той пострада. Защото правителството нарича точно това реформи, което реформаторите по-рано обясняваха, че е имитация и че няма никакъв смисъл да се наливат пари в нереформираните пясъци на пустинята на прехода. И още защото грешките на умните хора са по-трудно простими. Но най-вече защото да размениш големите надежди за няколко малки министерски стола не е добра сделка.
АБВ направи подобна размяна на социалната политика за още по-малко - един вицепремиерски стол. Гласува заем - и то без да се налага по математически причини, който нито един избирател на АБВ би одобрил. Заспива с една позиция и се събужда с друга. Ако го нареждам на второ място по обезличаване, то е, защото и без това не се очакваше АБВ да е социалното лице на лявото.
Преструвката не е хубаво нещо. Но голямата преструвка е. Защото колкото по-голяма е преструвката, толкова по-бързо свършва. И ето - свърши.

Веселина Седларска
"Тема"


 


 



.


.


Реклама
ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM