Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

ДУХЪТ НА ВОЙНАТА Е КАПАН

Днес ние сме шокирани от изблика на хладно насилие, който доведе до смъртта на 12 души и сериозно рани много други. Той целеше да накара един вестник да замлъкне чрез ликвидирането на неговите автори и на свободата му. Те умряха, защото бяха журналисти, защото бяха свободни. Умряха за това, което представляваха. Нашите служби за сигурност са платили тежка цена за защитата на сигурността на своите граждани. Страната е изправена пред най-смъртоносната терористична атака за последните две десетилетия, но им отговаря със спонтанни демонстрации на солидарност. В такива моменти изкушението да се прибегне до военни формули за действие е голямо. Емоцията е силна, но е важно да се разбере какво се случи.
Във Франция бавно се налага климатът на войната. Това е странна война, която дори не изрича своето име. Война, която изтрива границите между вътрешно и външно.
Във вътрешен план се утвърждава логиката на гражданската война. Тероризмът се променя. Мрежите от атентатори, изглежда, са породили самотни вълци, които подготвят сцената за ново насилие. Това са командоси с мафиотски методи и военно снаряжение, които искат да елиминират символите на представителната демокрация и свободата. Това вече не е хаотичен терор, а организиран страх, който тухла по тухла обгражда всички ни.
Във външен план месец след месец виждаме да изкристализира войната на цивилизациите между Запада и исляма, представляван от деформираните и чудовищни черти на ислямизма. Западните интервенции задават границите на тази система. Те изглеждаха независими операции, водени от различни амбиции. Но в крайна сметка породиха един и същ резултат - появата на неуловим джихадистки враг, както и рухването на държавите и на гражданските общества в Близкия изток.
В Либия операцията от 2011 г. доведе до имплозия на държавността, след което страната се превърна в терористична база в Сахара. В Сахел и особено в Нигерия, която граничи с Камерун и Чад, "Боко Харам" разгръща варварската си прегръдка. Но тези войни винаги подклаждат нови войни, повече и по-големи, както и все по-невьзможни. Те подхранват тероризма у нас, макар и да обещаваха да го отстранят. Ние опро-ставяме нещата, когато гледаме само ислямисткия симптом.
Духът на войната е капан. Това е двигателят, който ни води всеки ден към една война извън контрол. Нашият дълг е да устоим на духа на войната в името на демократичните ценности. Единствената победа, която фанатиците може да очакват, е да ни убедят, че водим тотална война.
Имаме трима трудни опоненти, с които да се сблъскаме.
Първият е терористът. Не можем да толерираме масови убийци, които продължават да обикалят страната и да се превръщат в апостоли на омразата, посявайки своите думи безнаказано. Цялата сила на закона трябва да бъде приложена към тях и те да бъдат изправени пред правосъдието. Имаме нужда да подобрим превенцията, наблюдението и защитата на чувствителните зони, включително да предотвратим радикализацията в затворите. Изправени пред враг без граници, не може да водим ефективна борба само чрез полиция и съдебно сътрудничество, което периодично е прилагано в Европа, но и със страни вън от нея.
Необходимо е да пресечем финансирането на ислямисткия екстремизъм във Франция, особено потоците, които идват от близкоизточните страни. Затова предложих да се намали чуждестранното финансиране при изграждането на джамии и да се позволи развитието на френски ислям.
Вторият враг е страхът. Чувството на непредвидимо насилие и паралелното всепроникващо и внезапно покачващо се желание за сигурност са неща, на които не може да се отговори. Опитът ни учи, че терористичните атаки насърчават отхвърлянето на демократичните ценности, пораждат притеснение за нашата безопасност, заради която трябва да пожертваме свободите в дома и в чужбина. Спиралата на недоверие в САЩ след Патриотичния закон и устойчивата легитимация на мъчението и нелегалното задържане днес потопиха страната в загуба на моралния й компас. Ние сме видели световъртежа от гражданската война в Алжир по време на годините, в които я водехме. Ние виждаме повече и повече страни, които се боят от затваряне и от отдалечаване от демократичните ценности.
Има трети враг днес и това е отхвърлянето. Нашата страна трепери всеки ден. Нашите елити превръщат всеки ден говоренето в разделение и изключване на всякакви видове културни смеси. Когато привличаме насилие, то е, защото сме разделени, слаби, фокусирани върху себе си - една ранена страна, която губи кръв.
Литературните полемики, партизанската демагогия показват, че въпросът не е толкова да се спасим от другия, от инвазии или от някакво демографско изместване, а да се спасим от нас самите, от нашето отхвърляне, нарцистичния упадък, от нашето изкушение за самоубийство.
В този тест всеки от нас има свой дълг. Да действаме отговорно, със самоконтрол и единно, да отвоюваме примерната си демокрация, да станем отново това, което сме - републиканци, които вярват в диалога, в силата на културата, на образованието и на мира.


Доминик дьо Вилпен
Le Monde/"Тема"


Доминик дьо Вилпен беше министър-председател на франция в периода 2005-2007 г., по време на президентския мандат на Жак Ширак. През 2003 г., в качеството си на френски външен министър, Дьо Вилпен държа емблематична реч в Съвета за сигурност на ООН, аргументирайки се защо планираното тогава от САЩ нахлуване в Ирак ще е пагубно. Той предупреди, че това ще доведе до дълбоко разделение между нации, култури и общества и до разрастване на терористичните мрежи на ислямските фундаменталисти.
"Ислямска държава" е уродливото дете на арогантната и хаотична политика на Запада, заяви Дьо Вилпен в интервю за френския телевизионен канал BFM след сегашните атентати в Париж. Решението на президента на САЩ Барак Обама да формира международна коалиция за борба с "Ислямска държава" е абсурдно и опасно. Крайно време е Европа и САЩ да си извлекат поуки от войната в Афганистан. През 2001 г. имаше едно огнище на тероризма. След военните операции в Афганистан, Ирак, Либия и Мали през последните 13 години сега вече имаме около 15 огнища на тероризма, припомни Дьо Вилпен и добави: "Числеността на Ислямска държава преди няколко месеца беше няколко хиляди, а днес се оценява вече на между 20 и 30 хиляди души. Това увеличение е резултат от нашата собствена непоследователност... Всяка война, която Западът поведе, ще трябва да бъде последвана от още една, която да поправя неадекватната и некомпетентна реакция спрямо терористични заплахи".






.


.


Реклама
ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM