Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

Друго мнение

БЪЛГАРИЯ - ПЕШКА В ХИБРИДНАТА ВОЙНА СРЕЩУ РУСИЯ И КИТАЙ

Изтеклата година бе тежка за българите. Както пишат компетентни по въпросите на българските финанси, индустрия и селско стопанство: "Икономиката през 2014 г. e смразяваща". В глобален план тенденциите също са негативни. Очевидно е, че ставаме свидетели на разрушаването на стария световен ред, изграден върху господството на доларовата система и военно-политическото господство на САЩ. Светът навлиза в един много опасен период, в който вероятността най-малко от регионална класическа война е почти 100%. Иначе хибридната война е широкомащабна и е между САЩ и Русия. Кризата в Украйна е само малък епизод от нея.
През изтеклата година поради нестабилната вътрешна обстановка в резултат на боричкания между основните политически партии, външнополитическите ни партньори бяха заели изчаквателна позиция. Това, че чуждите посланици се занимаваха предимно със заплетени казуси, свързани с тяхни фирми работещи в България, е повече от естествено. Това, че нашите посланици в чужбина не правят същото си е наш проблем, постоянен за българската икономика. За изграждането на добри двустранни отношения е необходимо стабилно правителство, което да преследва ясно дефинирана стратегия, обслужваща националните ни интереси. За да имаме стабилни икономически отношения с основните ни партньори не само в Европа, но и по света, е необходимо да бъдем прогнозируеми за един относително дълъг период от време. Мисля, че повечето българи разбраха нещо много важно през 2014 г.: aгресивните политически изказвания на президента, на служебния премиер, на сегашния премиер, както и на някои министри срещу наши реални или потенциални големи външноикономически партньори се превръщат след време в неуспехи и щети за българската икономика. Тези загуби водят до постепенно обедняване на широки слоеве от българското население. Поредицата изказвания на президента Росен Плевнелиев бележат връх именно в тази насока. Българският външен министър Даниел Митов си позволи изказвания, които и Джон Кери не си позволява по отношение на Москва. Една от репликите на нашия дипломат №1 спрямо руския премиер Дмитрий Медведев бе квалифицирана от руска страна като "груб тон" на нашето външнополитическо ведомство спрямо Русия. Безумните изказвания на образователния ни министър Тодор Танев за Жолио Кюри и Михаил Ломоносов будят насмешка и иронични реакции. Но трябва да сме наивници, ако мислим, че подобни фриволни и агресивни изказвания на хора, заемащи отговорни позиции в България, са лишени от икономически последици. Не веднага, но по-късно изтънява портфейла на обикновения българин. Докато по този начин въпросният български политик, който говори безотговорно, обикновено получава хонорар по проект с външно финансиране или прочетена лекция в чужбина. Поддържайки така личния си просперитет и благосъстояние чрез търговия с нашите национални интереси. За съжаление през последните месеци се наблюдава и доста безпардонно отношение към Китай, въпреки, че в момента Пекин е един от водещите икономически фактори в света. Можете да прочетете в нашите медии безумни коментари на полуграмотни журналисти, които гравитират около протестърите и оплюват периодически Китай и Русия. Спирането на "Южен поток" бе в резултат на огромен натиск от страна на САЩ и Европейската комисия. В случая Вашингтон преследваше своите национални интереси, а Брюксел играеше на европейска територия ролята на класически американски "агент за влияние". Президентът Мануел Барозо и еврокомисарят Гюнтер Йотингер действаха напористо и в ущърб на интересите на страните членки на ЕС от Югоизточна Европа. Какво стана ясно през 2014 година в резултат на кризата в Украйна? Практически, с малки изключения, ЕК и управляващите в европейските страни се оказаха плътно "в американска орбита". Абсолютно зависими и пренебрегващи националните интереси на собствените си народи.
След кризата в Украйна и започналата хибридна война срещу Русия от САЩ и ЕС, стана ясно, че мнозинството лидери на европейската левица са тежки русофоби, за разлика от европейската десница, която не следва така безпрекословно "указанията" на Вашингтон. България не прави изключение в този план. Наричането на ръководството на БСП "рубладжии" в медиите е подигравка с интелекта на обикновенния българин. Кристиян Вигенин и Ангел Найденов са "учебни" помагала за начинаещи за това как ключови фигури на БСП обслужват интересите на Вашингтон. Българската десница в лицето на Реформаторския блок има едно безспорно достойнство. Не лъже своя електорат. Каквото говори преди изборите, това прави и след изборите, ако влезе във властта. Вероятно поради това и резултатите от десния вот са такива скромни. Ляво ориентираните българи си имат своя ценностна система, морал, политически разбирания, външнополитически предпочитания и нагласи. "Класическата" левица със сегашното си ръководство в лицето на БСП прави точно обратното. Левият електорат има ясно изразена геополитическа ориентация и не приема изповядваните и налагани с авторитаризъм от "Позитано" 20 "евроатлантически ценности" в тяхния пълен обем. Вопиющ пример е силовото налагане на Кристиян Вигенин и Ангел Найденов за водачи на листи в Благоевград и Варна на последните парламентарни избори. Където те бяха подчертано нежелани точно заради тяхните антируски изказвания и позици. Именно заради тяхната роля на пешки в хибридната война срещу Руската федерация. Изборните резултати едва ли се нуждаят от коментар. Електоратът на БСП вече трудно разбира постоянното разминаване между думите и делата на своето авторитарно "евроатлантическо" ръководство. Поради тази причина социалистическият вот с времето постоянно се разпръсква по други политически сили, които имат по-откровена и постоянна предизборна и следизборна риторика. В сегашното ръководство на БСП има личности, които бяха овластени преди половин година и носят лична отговорност за провала на големите руски енергийни проекти. Сега същите хора агитират за "Южен поток", "Белене" и т.н. В това има нещо шизоидно. Обикновенният социалист повече няма доверие на сегашното ръководство на "Позитано" 20.
През 2014 година стана ясно, че в лявото политическо пространство е създаден огромен вакуум, който може да се запълни от нова лява политическа партия, ако не последва бърза радикална смяна на ръководството на "Позитано" 20. Възстановяването на електоралната мощ на БСП със сегашното ръководство на "Позитано" 20 е практически невъзможно. Необходимо е бързо излизане от втръсналите на всички словесни клишета. От втръсналите на всички партийни говорители. Необходимо е ново модерно ляво говорене. В момента "Позитано" 20 предлага само "усмивки от старите ленти". За да бъда пределно ясен, не става дума за "рециклиране" на стари втръснали физиономии, а за съвсем нови лица! А както се вижда, сегашното ръководство на БСП е неспособно да оцени реалната ситуация, в която се намира, още по-малко е способно да предприеме адекватни действия.
Релефно изключение в рамките на ЕС, в защита на собствените си национални интереси, направиха само Унгария и Словакия. Виктор Орбан и Роберт Фицо бяха абсолютно наясно какво следва като икономически загуби за тяхните страни от спирането на "Южен поток". И имаха кураж да кажат това на висок глас. Словаците реагираха моментално на промяната на трасето на "Южен поток" и вече планират да строят газопровод до бъдещия газов хъб на турско-гръцката граница. Братислава е изчислила, че при "пресъхване" на украинската газова тръба ще загуби много пари от транзитни такси. У нас и до ден днешен "независимите" експерти на заплата в НПО-та, финансирани от страните-противници на газопровода, си заработват поредните хонорари. Шумно обясняват как сме щели да загубим от построяването на "Южен поток" през националната ни територия. Да приемем, че от утре се отделят колосални финансови ресурси за прословутото диверсифициране на газоснабдяването на ЕС за сметка на руския газ. Да приемем също, че намерим свободни обеми газ (а, такива няма). То тогава ще са необходими минимум 15 години за да постигнем въпросното диверсифициране. Азербайджан засега към 2020 година ще може да предложи на Европа до 10 млрд. куб. метра газ. Туркменистанският газ няма да се насочи към Европа, а ще пълни газопровода ТАПИ (Туркменистан-Афганистан-Пакистан-Индия). САЩ съвместно с "Газпром" подкрепят именно ТАПИ. В Северна Европа добивът на "синьо злато" намалява. Находищата са изтощени. Тоест. В следващите 15 години който иска, моля да заповяда да купува катарски газ на цена обаче между 650-800 долара за 1000 куб. метра.
Проблемът на България е, че в края на 2014 година Москва преосмисли икономическата си политика спрямо нашата страна. Русия стигна до извода, че в последните години няма българско правителство, което да взема решения самостоятелно и да не обслужва интересите на САЩ. Някои от българските олигарси така и не разбраха, че пазарни отношения в политиката могат да си позволят само империите. Не можеш да правиш сериозен бизнес с Русия и едновременно с това да финансираш медии със силна антируска пропаганда. Благодарение на този тип неграмотност и до някъде безпардонност, редица български икономически субекти, които имат огромен бизнес с Русия ще се простят с него. Просто няма как в бъдеще Руската федерация да има делови отношения с наши корпорации, които имат реален достъп до руския пазар, и които подпомагат антируските действия на българска територия. Последствията от този факт скоро ще бъдат усетени от обикновенния българин. Ще последват, по-малко данъци в хазната, съкращаване на работни места и други подобни негативни икономически щети.
В края на 2014 година някак си между другото мина и огромния провал на днешните управляващи в отношенията ни с Китай. Още от средата на 2013 година правителството на Пламен Орешарски беше изградило стратегия за задълбочаване на икономически връзки между двете страни. Задачата бе по най-бърз начин да се увеличи стокообменът и промишленото коопериране между Китай и България с цел съживяване на българската икономика. Към МС бе създадена специална междуведомствена група за работа с Китай и азиатските страни. Една от най-важните срещи между двамата премиери, на Китай и България, бе в Букурещ по време на втория годишен форум на Китай със страните от Централна и Източна Европа (формулата се нарича "Китай+16"). Пекин към днешна дата е предвидил 10 млрд. долара за инвестиции в региона. Между Пламен Орешарски и Ли Къциян бяха създадени много добри лични отношения. Премиерът Орешарски предложи следващта такава среща "Китай+16" през 2014 година да се състои в София. Имахме реален шанс предложението да бъде прието, ако постигнатото през 2013 година бе последвано от усилията на следващите български правителства. Вместо това обаче сегашните управляващи започнаха да оплюват премиера Пламен Орешарски, че "ходи само в Китай" и да неглижират Китай като икономически фактор. Като че ли срещите с китайския премиер са нещо вредно за българската икономика?!! Идеологизираните протестъри, които хулеха "комунистически" Пекин, заеха властови позиции в София и започнаха да пренебрегват отношенията ни с тази страна. Подобни безотговорни коментари чухме по една от националните телевизии от бивш министър в първото правителство на Бойко Борисов. В резултат на тези нагласи на последната среща "Китай+16", която се състоя преди няколко седмици в Белград, не присъстваха само двама от 16-те премиери от Централна и Източна Европа. Министър-председателят на Хърватия и Бойко Борисов. Хърватският премиер бе предупредил отдавна, че е възпрепятстван да вземе участие във форума. Нашият обаче "изненада" китайската страна в последния момент и изпрати в Белград вицепремиера Румяна Бъчварова. В дипломатически план тази постъпка, този рецидив, се квалифицира като пренебрежение и неуважение към Пекин, с всичките произтичащи от този факт негативни последици. Да не забравяме, че на първия форум "Китай+16" във Варшава преди три години, Бойко Борисов също не отиде в полската столица, а изпрати вместо него финансовия министър Симеон Дянков. Мисля, че става ясно защо точно в Унгария китайската високотехнологична корпорация "Хуавей" построи завод за телекомуникационна техника, а не в България. Мисля, че именно заради това китайците финансираха високоскоростния влак Будапеща-Белград, а не подобна жп линия в България. Мисля, че става ясно защо китайските инвестиции в балканската инфраструктура са в транспортен коридор №10, а нас ни заобикалят. Въпросният коридор е Атина-Скопие-Белград (през южна Сърбия) -Западна Европа. Буди недоумение хвалбата на ресорния български министър, че китайската инвестиция в транспортен коридор №10 е успех за България. Трасето ни заобикаля. Вероятно става въпрос за поредната евтина PR-акция за вътрешна консумация. С разчет, че повечето хора нямат представа за маршута на въпросния коридор. На този фон призивът на министър Божидар Лукарски китайски компании да инвестират у нас "в Индустриални зони и в София Тех парк" изглежда като подигравка. Естествено, цялата вина не е на Бойко Борисов. Това е работа на външнополитическите му съветници и на външния министър. Да го съветват, да му подсказват печелившите ходове. Но все пак той си ги избира и той взема крайното решение. А това, че Бойко Борисов не контролира приказките на своите министри, е проблем на повечето български премиери. Пренебрегването на Китай като водеща икономическа сила в света е груба грешка. Всички страни от Централна и Източна Европа се надпреварват да ухажват китайските партньори с цел инвестиции в инфраструктура, промишленост и селско стопанство. Това е разбираемо. Валутните резерви на Пекин са впечатляващи. Тяхният обем в началото на 2014 година е бил 3 870, 452 трилиона долара. Плюс тези в Хонконг , които са 379,301 трилиона долара. За сравнение, резервите на САЩ са 448,890 милиарда долара. При този финансово-икономически потенциал на Китай, основна задача на Пекин е по-бързо влагане на финансовите ресурси в промишлени активи по света. Китай отдавна не е само "фабрика на света". Числото на научните работници в Поднебесната надхвърли тези в САЩ. Патентният скок на Китай за периода 2008-2013 година показа, че той е за сметка на увеличаването на местните научни и технологични разработки. По-ясно казано, това е свидетелство за квалификацията на днешните китайски изследователи. Американският експерт Джордж Абрахам констатира: "Центърът на интелектуалните мощности явно се премества в Китай. Тази страна има изпреварващ поглед върху бъдещето: не само в областта на чистата енергия и климата, но и информационните системи, здравеопозването, нанотехнологиите и в другите високотехнологични сфери". При това отношение на българското правителство към Китай е малко вероятно в близко бъдеще да очакваме сериозни китайски инвестиции в нашата страна.
В края на 2014 година България загуби не само строителството на "Южен поток" през националната си територия. Спечели Турция, която ще увеличи своята геоенергийна стойност в регионален и глобален мащаб. София претърпя фиаско в двустранните отношения с Китай, който съгласно своята стратегия "Икономически пояс на новия път на коприната" планира огромни инвестиции в нашия регион. Вече никой не се съмнява, че поради нашата управленческа неграмотност и поради това, че нашите управници вървят в комплект със своето "дистанционно управление" от чужбина, всъщност печелят само нашите балкански съседи! Не е необходимо да имаш три педи чело за да разбереш, че ситуацията, в която сме попаднали, не е в резултат на наследство от миналото. Става дума за пълна неграмотност и продажен властови елит. През 2014 година с пренасочването на "Южен поток" на турска територия и динамизирането на руско-турските и китайско-турските отношения би трябвало по най-бърз начин да преосмислим двустранните си отношения с Турция . Съгласно изказване на руския президент Владимир Путин: "Висшият евразийски икономически съвет влезе във финалния етап на подготовка на проекта за споразумение за свободна търговия с Турция, Индия и Израел". Евтините пределекторални антитурски лозунги могат само да разширят списъка на пропуснатите от София политически и икономически ползи. Отношенията между Москва и Анкара "преживяват своя най-добър период за последните 500 години" - твърди турския премиер Ахмет Давутоглу. Практиката е доказала, че междудържавното промишлено коопериране е най-ефективно, когато е на регионална основа. Българската страна би могла да търси тристранно руско-турско-българско индустриално и научно сътрудничество. Ако имахме реални партньори за подобно индустриално сътрудничество в рамките на Европейския съюз, то да е станало отдавна. Но няма даже и зародиш на такъв процес. Освен МОЛ-ове и вериги от супермаркети май нямаме налице нищо друго по-съществено. За високи технологии да не говорим. Преди няколко месеца Джим Рикардс, световно известен финансов експерт, който консултира американското разузнаване и Пентагона по въпросите на финансовите пазари, съобщи публично за проекта "Пророчество". Това е държавен секретен проект, в който са включени най-светлите умове на американската разузнавателната общност. Заключението в него гласи, че "САЩ се намират на прага на величайши сътресения и това е неизбежно". В доклада се твърди, че през май 2015 година ще се случат събития, които ще повлекат след себе си най-тъмния икономически период в историята на САЩ. През 50-те и 60-те на миналия век всеки долар от американския дълг е носил 2,41 долара икономически ръст. През 70-те на миналия век от долар се е получавал само 0,41 цента ръст. Днес един долар дълг носи 0,03 цента ръст. Тенденцията е 2,41, 0,41, сега 0,03, а след това? Какво следва за България? Повече щатски долари за т.ар. "агенти за влияние" и нищо повече. Тенденцията за 2015 година е драстично обедняване на българския народ и реална перспектива за икономически колапс.

Боян Чуков
(A-specto)






.


.


Реклама
ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM