Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

Людмил РАШЕВ

ДУМА* I

Ние, българските емигранти -
неканените гости в чужбина,
като жълти листа разпиляни
надалеч от род и родина;
неволниците зад чертата синя,
непотребните, непознатите -
аргатите
на живот чужд в чужда чужбина;
не ялите от два-три дена -
за истина вечно гладни
и жаждающи спасение,
за свобода най-вече гладни
и жадни - за промени.

Ние, свободолюбивите
и поради туй - нещастливите;
Джин-гибитата, от които треперят
демоните на всяка империя;
ние, кърпените стари чанти -
най-новите, BG мигранти -
трески от семейния кораб,
разделените бащи от майки,
деца, рано нагърбили болката,
заклеймени - аутсайдери
в новобългарската история!

Ние, българските емигранти,
трън в окото на благодетел,
хаирсъзи и шарлатани
за вси дружини добродетелни;
багабонт гол до бос чапкънин -
не с подлост, стръв за алтъни,
с друго, с друго богати...
Ние, двете обратни страни на медала -
наградата - воденичен камък
на шията на България;
ние, дунавските вълни на Виена,
уличните музиканти
от нищета вдъхновени;
ние, странниците в зимна пустиня,
в кучи студ! - единствено сгрявани
от мисълта за родината...

Ние, българските градинари,
от райската градина изпъдени,
с доживотни, диарбекирски присъди
и с мисъл само една - да се върнем,
"Да почистим България за един ден",
да я оплевим от тлъстите бурени.

Ние, българските емигранти -
с прът прогонени от дървото,
заклеймени - аутсайдери -
в черния двор на живота;
мърцина - според чужбина,
болногледачи и гувернантки,
отличници по търпимост,
на гетата - съквартиранти,
с дребно джебчийство - поминък.

...И ние,
героите - дебютанти
в нашумелия филм "Емигранти",
неуспелите да избягат
статистически граждани,
изГраждани тук - в България,
от времетръси люлени,

стоим днес втрещени
сред руини - останки,
странници озверени.
Умът ни не го побира -
как може всичко по един лев
в България днес да се продава?...
(За две кебапчета и една бира!)
И глождат ни въпросителни:
и сиренето, и идеалите
тук са с алиби съмнително.
Как може за един лев
България днес да се продава?

Не "Всичко по един лев",
а ...рев - на ранен лъв балкански!...
Всички - под един Лев!
Всички българи-емигранти!

Ние, българските емигранти
от Браила, Бакъу и Галац,
напъдените и /на Париж/ от гетата
и ровещи в кофи за залък,
вече нямащи мило и драго -
несретниците около Странджата,
корабокрушенците от остров Чикаго;
окаляните в мега-скандали,
нарочените за "подпалвачи" на Райхстага
в един безумен сценарии;
"килърите на папата" изтормозени,
злодеите многострадални,
плод на болен ум с долен мозък!

Ние, българските емигранти,
приклещените "детеубийци",
светите петочисленици либийски,
обречени на мъки завинаги!

Ние, българските емигранти -
в една ...забравена Епопея -
цяла българска одисея!...
Поради что днес се срамим
да сме героите в нея?


Поради что?... Да повярваме -
след Великден иде Видовден -
Българският Великден!…
Там ще лъснат сценаристите уплашени
на всичките ужаси наши -
смалени от низостта си...

Ние, българските емигранти,
жълтите пилци без квачка,
ние, агнетата на мълчанието,
обявяваме на Герьовден стачка,
че ни писна от псевдостандарти!
Писна ни плутократи -
съвсем!
И,
оковани, все в показно послушание,
изхриптяваме - на всеослушание:
- Не-щем!...

Ние, с отрязан език преди пет века,
като Мунчо да я измучим днес
тая думица първа, нелека,
та, светът, стреснат, да занемее втрещен:
- Не-щем!...

Ние, българските емигранти,
на България живата рана:
-Не-щем!

И тогава - сред тишина гробна -
нека светът от сърце се посмее
(...ох!; ако смее, ако по-смее...)
на миткалствата ни
злокобни!


...
Думата - като поетична форма добива особено широка популярност сред поетите-декабристи. Един от тях - Кондратий Рилеев - печата свои "Думи", думи остро критични и с граждански патос.
Съпричастен към живота и идеите на волнодумците от 1825, също изгнаник, Михаил Лермонтов отпечатва през 1838 г. своя "Дума". В нея се обръща към съвременниците си с гневен упрек за проявяваното от тях малодушие, за доброволния им отказ от гражданската борба и каквото и да е съпричастие/участие към/в обществения живот. Лермонтов подкрепя честните знаменосци на декабристката мечта, чийто кости са разпилени в Сибир, напомня за потъпканите пориви на тези свободолюбци и се превръща в действен съпротивителен център на обществото. Завършил житейският си път едва на 27 години, той е сраснат с горестта, в центъра е на всички злободневни събития, слива живот и дело в единен подвиг на поет-гражданин…
25 г. по-късно, през 1863 - 1865 г. 16-годишният Христо Ботев, като ученик във Втора мъжка гимназия в Одеса, Украйна, се запознава с руската поезия и нейните блестящи образци, в това число "Дума". Той обстойно изследва съчиненията на Пушкин и Лермонтов, допада му свободолюбив им дух, приемствеността на идеите...









 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






БЪЛГАРИЯ И СВЕТЪТ
ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM