СЕДЕМ ГОДИНИ
БЕЗ КОЗМА КУЗМАНОВ
Приятели и близки,
да си спомним за него на 14 декември!Той не скъпеше себе си. Разумно
раздаваше надежди и слова.
През тоя свят - и хубав и безумен
премина със изправена глава.Павел Матев
АТОМНАТА ЕНЕРГЕТИКА -
ВЕЛИКО ПОСТИЖЕНИЕ НА ЧОВЕШКИЯ УМПлеада специалисти като инж. Козма Кузманов и напусналия ни неотдавна абхазки княз Никита Шаваршидзе направиха за две десетилетия нещо, което днешното поколение българи още не може да осмисли. В страна без достатъчни ресурси на изкопаеми горива се изгради мощна енергийна система, която произвеждаше електроенергия на глава от населението повече, отколкото Германската Федерална република. В годините на т.н. преход, краят на който изглежда ще съвпадне с края на третата българска държава, единствената промишленост, която продължаваше да работи безотказно, беше енергетиката. Кой пое отговорността в годините, когато всичко построено при социализма започна да се разграбва, да бъде за втори път директор на българската АЕЦ "Козлодуй"? И може ли да си представи някой какво е коствало на директора на АЕЦ, при постепенната абдикация на държавата, да продължава доставянето на евтина електроенергия на обедняващите българи и да запълва пробойните в държавния бюджет с износ на ток за другите балкански страни. Този директор се нарича Козма Кузманов.
В края на мандата на инж. Козма Кузманов като директор на АЕЦ "Козлодуй" България разполагаше с 6 изправни модернизирани ядрени реактори, които по американските стандарти могат да работят още най-малко 25 години.
Заслугите пред Отечеството на стопански ръководители като инж. Кузманов не привличаха журналистически интерес. Медиите продължават да обслужват силните на деня и първосигналните чувства на читатели и зрители с репортажи и интервюта за новобогаташи, самопровъзгласили се еколози, глобалисти-соросоиди, неолиберални безродници и откровени бандити.
Сега, когато България беше принудена да затвори 4-те малки реактори и когато електроразпределението налива печалби в сметките на външни "инвеститори", нека припомним част от многобройните ни разговори, за да може непредубеденият читател да прецени какви хора направиха България индустриална сила и я наредиха на 29 място в света.
Румен Воденичаров: - Приятелю Козма, като заместник директор на "Химко" Враца ти продължаваше да катериш и дори направихте с брат ми Пирин и Илийчо Пинджурата 2 трудни премиери на Централната стена на Врачанските скали. Не беше ли това катерене за един прекалено зает и отговорен човек твърде голям риск?
Козма Кузманов: - Всяко катерене, дори и да не е премиерно, е риск. Въпросът е този риск да е разумен т.е. да се направи минимален със стриктно спазване на правилата за катерене. Илийчо Пинджурата беше най-известният алпинист във Враца с повече от 20 скални премиери по Вратцата, а брат ти Пирин беше катерил турове от VI категория със самия Христо Проданов. Така че рискът за мене беше премислен.
Подобно е положението с експлоатацията на ядрен реактор. Риск има, но има и твърдо установени правила за безопасност, които правят АЕЦ дори по-сигурни от ТЕЦ.
Р.В. - Как се получи така, че изтъкнати специалисти приеха без особена съпротива решението да се затворят малките реактори? При това 3 и 4 реактор бяха модернизирани и одитирани по няколко пъти и всички одити показваха, че могат да се експлоатират безопасно.
К.К. - За нас беше ясно, че решението е политическо, а не професионално. Политическите решения се взимат от управляващите. България искаше да бъде приета в Евросъюза на всяка цена. Но тази цена се оказва твърде голяма. Загубите дълги години ще бъдат по-големи от ползите. Свободно движение на хора, стоки и капитали в една зона от 400 млн. жители - много привлекателно, но … ако си конкурентно способен. Нашата АЕЦ с всичките си загуби произвеждаше най-евтината електроенергия на Балканите. Ние бяхме принудени да направим скъпа произвежданата електроенергия, за да могат други страни да ни изместят от пазара на енергия. Румъния е на път да направи това след пускането на реакторите KANDU на АЕЦ "Черна вода". Зад нейните мощности стоят Франция и Канада. Няма съмнение, че гърците, които гласуваха в Европарламента против АЕЦ "Козлодуй" (и то даже гръцките комунисти), няма да закъснеят да построят газова централа и нефтохимически комбинат на края на руските петролопровод и газова тръба. Положението на България като енергиен център на Балканите изглежда вече илюзорно. Икономиката на Турция се нуждае от 20 млрд. киловатчаса електричество годишно. А ние произвеждаме 40 млрд. Това е сигурен пазар, който България изпуска.
Р.В. - Смяташ ли, че ако беше проведен референдум или някаква форма на масово гражданско неподчинение, нещата биха могли да претърпят и друго развитие в полза на България? Лично аз бях и оставам привърженик на скандал, който да предизвика вниманието на ЕС. Преди време донякъде на шега, но повече на истина даже предлагах (по примера на дядо ми даскал Мингьо от Банско) да отвлечем Соломон Паси и да го скрием за известно време както са направили комитите с американската мисионерка мис Стоун в началото на миналия век, докато не избухне скандал.
К.К. - Вие националистите все искате с рогата напред. Първо референдум никой няма да допусне, защото резултатът се знае предварително. А това означава оставане извън Европейския съюз. Депутатите в българското НС са обсебени от идеята за европейско членство. На младите също им се работи за повече пари, макар и непрестижна работа... Аз си давам сметка, че в този момент няма българско правителство, което да пусне в действие спрените блокове на АЕЦ "Козлодуй". Това може да стане възможно само когато водещи страни в ЕС като Германия, Италия, Австрия дадат ход на нови ядрени програми или се откажат от затваряне на техните стари реактори.
Англия по примера на САЩ вече преоценява сроковете за затваряне на нейните 40 годишни реактори. В Германия "зелените" съвсем замлъкнаха. Ангела Меркел вече не говори за пълното изключване на техните 17 ядрени реактори, а бяха приели специален закон за отказ от атомна енергетика до 2020 г. Излиза, че не друго, а "интереса клати феса". Сметката може да се направи и с джобен калкулатор. България губи по 1.5 млрд долара от износ на електроенергия. В това време Косово и Албания са на режим. Всички трябва да сме наясно - времето на евтините горива няма да се върне. Ще печелят и ще бъдат суверенни страните, които имат суровини (Русия) или произвеждат електроенергия с ядрени реактори (Франция). Атомната енергетика ще преживее своя ренесанс поне за още няколко десетилетия. Освен екологическите аргументи има и икономически - удвояването на цената на природния газ оскъпява произвежданата електроенергия със 70%, докато същото увеличение в цената на ядреното гориво - само със 7%. Така че вие протестирайте и се борете за повторното включване на спрените блокове на АЕЦ, но не искайте от нас да излизаме напред. А ние в това време ще подготвим и придвижим всички подробности за АЕЦ "Белене".
Р.В. - Козма, ти се бил директор и на ТЕЦ "Марица Изток -2", и на АЕЦ "Козлодуй". Как да те разглежда човек: като "въглищар" или като "атомщик"?
К.К. - Аз съм за т.н. "енергиен микс". Ние не можем да се откажем от добива на електроенергия с изкопаеми горива. Това е единственото, което природата ни е дала като собствен ресурс. Лошото е, че при изгаряне на нискокалорични въглища като нашите се отделят много прах, серни окиси и разбира се въглероден двуокис. Улавянето на тези съпътстващи продукти на технологията ще бъде абсолютно задължително в ЕС във връзка с мерките срещу глобалното затопляне. А това ще изисква скъпи и сложни за поддържане съоръжения, които както знаеш са повече химия, отколкото енергетика. Съответно цената на 1 киловатчас няма да падне под 12-15 евроцента. Иначе Турция първа ще пропищи за трансгранично замърсяване от към България.
Атомната енергия е велико постижение на човешкия ум. Тя ще служи още десетилетия напред (до изчерпване на запасите от уран) на хората като един от основните източници на енергия. Аз съм фен на атомните електроцентрали, разбира се на безопасните. АЕЦ - "Белене" ще бъде такава.
Не съм сигурен дали България с туризма ще стане Швейцария на Балканите, но нищо (освен политиците) не й пречи да бъде в близко бъдеще "Франция на Балканите".
Р.В. - Как виждаш далечното бъдеще на ядрената енергетика?
К.К. - Глобализацията иска енергия за все повече нови производства. В енергетиката се влагат огромни инвестиции. Част от тези инвестиции са за научни разработки, които ще реализират патенти, отлежавали досега в сейфовете.
Твоят брат Пирин, който работеше по синтеза на амоняк, имаше например идея да караме автомобили с бутилка течен амоняк като го разлагаме каталитично и използваме отделения водород като гориво. Екологично много издържано, само дето трябва да имаш под ръка завод за производство на амоняк като нашия в Димитровград. И с тази подробност, че за да сгъстиш азот и водород до 300 атмосфери за да се свържат в амоняк, ще трябва да вложиш в този завод повече енергия, отколкото ще получиш в резултат на изгарянето на водорода от амоняка до вода в мотора на леката кола. Идеята е оригинална, но само за страни, които са си надвили на харча. Принципите на термодинамиката са все още в сила.
Подобна идея за преминаване на водородно гориво като единствена мярка за ограничаване на емисиите на парникови газове се лансира във връзка с едно ново поколение ядрени реактори, които се охлаждат с газ (напр. с инертния хелий), който са нагрява до 900оС и се подава във високоефективна газова турбина, която да произвежда ток.
Новото е, че тази турбина може да се свърже с една система за производство на водород с термохимична реакция, но не за разлагане на водата (за това е необходима по-висока температура от 2500оС), а на друго съединение напр. йодоводород, HJ), което се разлага при по-ниска температура (450oC, която е на разположение в отработените газове на турбината. Въпросът е всичко да се направи безотпадно и безопасно за околната среда, защото за целта се използва и сярна киселина. Ти знаеш много добре, че в човешкото тяло само при температура 37оС в присъствие на катализатори-ферменти стават чудни реакции и то с минимум разход на енергия. Авторите на тези нови реактори-комбайни са от Южна Африка. Но за да се премине към водородно гориво са необходими усилията не на един колектив, а на хиляди учени и инженери от развитите страни. Сигурно между тях ще чуваме и български имена - толкова български физици, химици и инженери заминаха да работят в чужбина.
Понякога си мисля: нашето следвоенно поколение видя и гладни години, и изобилие. И хубаво, и лошо, и разруха, и съзидание. Представи си днешна България да бъде запазена като Помпей от някакъв катаклизъм. И след 10 века да започнат разкопки. Всичко, или почти всичко, което ще намерят археолозите (разбира се и АЕЦ "Козлодуй") е построено от нашето поколение и от поколението на бащите ни. А това означава, че нашият живот не е минал напразно.Румен ВОДЕНИЧАРОВ
.
.
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
