Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

Друго мнение

ПРЕВЪЗЛАГАНЕ НА КУБРАТ. ОТРОВНИ МАНТРИ

Пак стана ясно, че ентусиазъм имаме в изобилие.
Също и големи усти.
Но, както казваше един автор, това не е лошо, ако си мажоретка и нещата не са по-сложни и по-опасни от викането на "Хайде, наште!"
Имам слабост към това момче - усещам, че той не е фалшив, когато говори за България, за българското и пр. А и Кубрат, Тервел - зад тия имена наднича нещо. Много е странно, но винаги се сещам за Йордан Вълчев - той беше кръстил четиримата си синове с имена на български владеели, а беше наистина знаменит писател и още по-знаменит родолюбец, отиде си недооценен, и си остава недооценен. Нещо нормално за българската практика, в която най-гръмкото кукуригане винаги има повече шансове. Знам какво щеше да каже Йордан след мача в събота и кукуригането около него, но по-добре да не го споделям.
Затова ми стана жал за Кубрат, не можах да заспя в събота през нощта.
Сетне телевизиите сложиха плочата "Мечтата на България не се сбъдна" - и на мен ми стана жал и за България. И това ли няма да ни се случи - толкова скромна мечта, а се разминаваме и с нея.
Отгоре на всичко, ние винаги превъзлагаме надеждите си на някой друг - и покрай него, макар и да е със счупена скула и със сътресение на мозъка - да се суркаме някак напред. Подобно превъзлагане е много опасно, но ние не си даваме сметка за това - защото то ни освобождава от личното ни участие, в каквото и да е било. Някой друг трябва да ни свърши работата, а ние отстрани да викаме като мажоретки. Изобщо - да се държим така, сякаш имаме сътресение на мозъка, което не е изключено, след като толкова години сме подложени на системно будалкане.
И затова не можем да схванем и най-елементарното, а дори и очевидното - например, че имаме президент, който се държи като невменяем, и боксьор, който се държи като конферансие на самия себе си.
Тия двамата нямат на пръв поглед нищо общо - до мъжествения Кубрат Плевнелиев изглежда като човек, който е протестирал още на 10 ноември. Но и двамата имат една и съща страст - да говорят излишно. Единият да повтаря, че е президент, другият - колко велик народ сме. Това последното също е рефлекс на превъзлагането - губим поредната битка, обаче си въобразяваме, че сме издръжливи като песъчинки от пустинята Сахара и ще продължим напред. Накъде - не е толкова важно, а и никой не пита…
Превъзлагането ни кара да правим детински грешки - например, смятаме, че един по-малко от номинален българин, какъвто е Плевнелиев, е нещо повече от това.
Кубрат, от своя страна, е добър боксьор, но не е никаква Кобра - и не ми е ясно, защо е приел това прозвище, освен ако в него няма някакъв скрит фалически смисъл. Никаква змия не е той, а един праволинеен и инатлив борец, който е готов да понесе всякакви несгоди.
Странно изглеждаше анимационния клип, който бе представен преди двубоя му с Кличко; той трябва да убеди публиката, че ще види едно гъвкаво, лукаво и заради това още по-отровно чудовище. Но нищо подобно не видяхме - ако изключим повтарянето на мантрата "Ние българите никога не се предаваме, продължаваме напред!" Тя пък е направо отровна, защото с това твърдоглавие нищо добро не сме постигнали.
Е, да, един никакъв човек с промушване, лигавене, със съскане на глупости и български президент може да стане; само същите средства обаче никога няма да помогнат на някого в бокса. А и Кубрат, и Тервел, също и Исперих съвсем не са били праволинейни еднороги, бивакуващи край стените на бляскава Византия, това са били хитри и дори коварни хора, иначе не е било възможно да се оцелее. Плевнелиев може да е будала и някой да го направи президент.
Обаче Кубрат не може да стане шампион, повтаряйки само мантрата "Ние българите никога не се предаваме!" Ако става въпрос, Кличко е сто и десет пъти по-голям националист. Но нашият национализъм си е такъв - креслив, обаче и мекушав.
Но и него все превъзлагаме на някого. Да не говорим, че за мнозина той се изчерпва в онова, което изрече един българин преди мача: "Дошъл съм да видя как Кубрат ще разпука оня!"
Оня. Разпука.
Какво се случва обаче, когато поредният епизод от Превъзлагането завърши с крушение? Известно време врякаме "Българи! Юнаци" и сетне всичко затихва. Така е от времето на парахода "Радецки" насам.
Между другото. И на мача с Малта, на който имаше стотина души публика, викаха "Българи Юнаци!" - тъкмо когато някакъв Маркиньос от нашите се готвеше да бие наказателен удар. Пълно пропадане - заедно с българина Маркиньос. Обаче поне Любо Пенев имаше очи да види това и ясно да го каже. За разлика от Кубрат.
Още когато той каза, че Кличко бил "момиче", разбрах, че всичко свърши.
Никога нямаше да спечели - ако беше нужно, украинците щяха да пратят срещу Хамбург една-две ракети от ония, с които свалиха малайзийския "Боинг". В бокса си отваряш ципа на устата едва след мача - преди това го правят шутовете, има ги такива вече в изобилие в този велик спорт, но те са масовката в шоуто. Малко приказки и повече сметки - тогава можеш да схванеш, че 60 /мача/ е повече от 20. И дали пък точно ти си онзи, който ще срази стария, привидно уморен лъв? - нещо, в което Кубрат бе сигурен. Това пък бе израз на нашата вечна прибързаност - лениви сме до непоносимост, а сетне се втурваме, сякаш е дошъл свършека на света. По-рано се хвалехме с една доктрина за "ускореното ни развитие" /Г. Гачев/ - а пък едва дишахме. Впрочем, най-трогателното по време на мача бяха виковете на Тервел към брат му - "Дишай! Дишай!"
Някои се учудват, защо е тази нашенска тяга към силовите проявления, между които и бокса, защо не към тениса, примерно. Отговорът е лесен: внушили сме си, че "силовото" ни дава по-голяма възможност да изразим себе си - това е "мечтата на България".
А може би обяснението е и в това, че от четвърт век насам сме под насилието на глупостта. Екстазът по "силовото" върви заедно със свръхочакванията - българинът лесно им се подава, но също така лесно ги забравя. Ако разпукаме някой/нещо - добре, ако не успеем да го разпукаме - пак добре. Дишай, дишай! Най-хубаво изрази този нашенски транс едно вестникарско заглавие - "Кобрата би Кличко с 500 грама". В смисъл, че бил по-тежък с 500 грама. Никак не е малко и това.
Превъзлагането върви в пакет с нашата вечна приповдигнатост - две в едно. Няма страна в света, в която телевизиите да твърдят, че онова, което ни обединява, е гордостта от загубата на Кубрат.
Гордост от нокаута. Това сме ние.
Време е и Кубрат да престане да се държи толкова приповдигнато - и да се грижи толкова усърдно за патриотизма на българите. На нас никой не може да ни помогне в това отношение, докато не разберем, че патриотизмът не е въпрос на "разпукване", а на лично Проясняване.

И да не слуша ония, които му дуднат, че бил роден за "водач" - в една страна, в която човек като Плевнелиев минава за водач, това е направо обидно. Може да помисли и за друго: дали българите никога не се предават или просто са си издръжливи - отдавна са се предали, обаче понасят всичко и дори се гордеят с нокаутите си. Все преливаме от ентусиазъм, все вървим напред - Хайде, Наште - изобщо - какви мажоретки сме…
Плевнелиев стои малко като кръпка в този текст - но това не е проблем, той така си стои и изобщо. Нашата обща слепота обаче не ни позволява да видим, какво олицетворение на изначално нокаутирания човек е той. Какъв Кубрат ще ни приповдигне при това положение!
Нокаутиран от собствените си глупости президент, ние пък в любимото си състояние - с трайно сътресение на мозъка, а пък се зверим и, отгоре на всичко, продължаваме напред. Разбира се. От нокаут към нокаут - към сияйните върхове на Пропадането. И в несвяст повтаряме: "Ние, българите, никога не се предаваме. Продължаваме напред!"
Само ние вярваме, че е достатъчно някой да си мисли, че е българин и всичко е наред.

Кеворк Кеворкян
в. Преса


Бележка на Zovzaiustina.com: Джеймс Башир, старши треньор на Кличко, заяви в интервю за специализирания боксов сайт Boxing Beats: "…Въпреки развоя на срещата аз все още съм убеден, че българинът е най-силният боксьор в света след Владимир и че е способен да победи всички в тежка категория освен него… Българите бяха хиляди в залата и това озлоби моя състезател. Той бе направо зъл. Държа да отбележите, че Кличко притежава най-силният, професионален и отдаден на работата и на Владимир щаб в света. Победата над Пулев го доказа. Кой би могъл да причини това на българина, освен ние? Никой преди нас не бе в състояние да го спре, той бе неудържим. Мина през Тони Тампсън, Александър Димитренко, през гиганта Александър Устинов. Трима боксьори, които не са случайни… Трудно е да се каже как ще се развие оттук нататък кариерата на Пулев… Всичко сега е в ръцете на българина. Дали ще се възстанови психически, не само физически. Направи ли го, върне ли се в залата, то той има всички качества да надвие всички останали претенденти за световната титла в тежка категория - физика, сила, характер, трудолюбие и едно така особено, но безкрайно нужно в нашия спорт настроение…"

Zovzaiustina.com призовава да подкрепим Кубрат Пулев в този труден за него момент!


 


.


.


Реклама
ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM