Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

БЪЛГАРКА СПЕЧЕЛИ НАГРАДАТА "АПОЛИНЕР"

Българката Аксиния Михайлова, родена в с Ракево, автор на алманах "Околчица", стана тазгодишният носител на престижната френска награда за поезия "Аполинер", която се присъжда от 1941 г. насам и често я наричат "Гонкур за поезия".
Аксиния Михайлова спечели наградата за стиховете от сборника си "Небе за изгубване", отпечатан през юни във Франция от издателство "Галимар". Аксиния е вторият български автор, публикуван от престижното издателство - преди 34 години там бе отпечатана книгата "Неосветените дворове" на Йордан Радичков.

Аксиния Михайлова е родена на 13 април 1963 г. Завършила е френска езикова гимназия, ДБИ - специалност Научна информация, СУ "Св.Климент Охридски" - българска филология и втора специалност - френски език.
Редактор и преводач в издателство "Парадокс", един от основателите на сп. "Ах, Мария", в момента редактор-преводи в същото списание.
Аксиния Михайлова е автор на поетичните книги: "Тревите на съня" (1993), "Луна в празен вагон" (2004), "Три сезона", 2005), Krotenie/Domptage, Edicia Viachlasne LIC, Bratislava (2006), "Най-ниската част на небето" (2008)
Преводач е на: Ж. Батай. Избрано, (1997), Венюс Кури-Гата "Годениците от нос Тене", (2004), Ж. Жьоне, П. Буржад,Тахар Бен Джелун, Жан-Клод Вилен, Едмон Жабес, Лионел Рей, Жан Оризе, Рьоне Шар, Д. Миеж, Лилиан Атлан, К. Бобен, А. Брьотон, Б. Пере, Л. Арагон, П. Елюар, Р. Деснос, Владас Бразюнас и др.
Един от преводачите и съставителите на двуезичната антология на франкофонското хайку "Сенки и светлини", 2003 г.

Камелия Кондова
(във фейсбук)
Ще кажа нещо дебилско, ако не се озаптя... нещо от сорта на уррррррааааа - както реагирах, когато разбрах от Вили Христова /тя е моят пътеводител от изтърваното важно тук:))/Но...озаптявам дебилщината и се помпам без спанак/справка Попай - моряка/ и ми е щастливо, и съм горда и ... няма как да илюстрирам кан-кан-а, дето го тропам в момента:))/ Това великолепно момиче Аксиния го заслужава отвсякъде - ама и ние заслужаваме тази радост. Акси, благодаря ти, че ни го причини. И... не че му пука - ама - благодаря на адекватното жури:)) Сега сменям кан-кан-а с българския химн, тананикам си го - вие си представете как се тананика химн - ама поне права стоя!


ЗАВРЪЩАНЕ


Ято гъски, кръстовете в гробището,
посрещат-изпращат, събуждани от свирката на локомотива,
заплитат се крилата им сред буренясалите могили,
нараства ятото на есен, мирис на горящи стърнища
през отворения прозорец на влака при завръщане,
синкави пламъчета по баира - есенните минзухари,
душите на мъртвите слизат за гроздобер.

 

Уча се да говоря,
миришат на сминдух полите на баба Лина,
"няма край тази работа, чак в белопръстицата ще си почина",
в джобовете на престилката й - коматче хляб и истории
- цяла шепа царевични зърна,
отронват се от треперещите й ръце и потъват в пръстта на годините,
"Ане, донеси ми прясна водица от помпата".

 

Уча се да мълча,
"много пушиш", казват ми,
търся оправдание за непорасналите си пороци
в разказа за онази прабаба с лулата,
дето рано си отишла от този свят,
отварям коша и изсипвам обелената царевица,
низи с тютюн под сайванта
и бели тикви покрай зида.
В една такава есен, по гроздобер,
ще завържа залеза над Ботуня на весла,
да светят тежките гроздове в зимните нощи,
после протяжно ще забие камбаната на село Ракево,
а белите гъски ще пощят крилата си,
докато ме посрещат.




 


.


.


Реклама
ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM