Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

Александър Симов:

ИЗБИРАМ ДА СЪМ НА СТРАНАТА НА ИСТИНАТА. КАЗВАМ КАКВО ВИДЯХ
И НАСТОЯВАМ СВЕТОВНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
ДА ДАДАТ ОТГОВОРИ

- Господин Симов, Вие се завръщате от Донецка народна република, една от най-горещите точки на планетата. Бяхте част от международна група от наблюдатели там - ще ни кажете ли каква беше целта на Вашето посещение и какво видяхте на място?
- Да, наистина, имах уникалният журналистически, а и човешки шанс да попадна в Донецка народна република. Това е място за което много се говори в България, предимно с пропагадно съскане и политическа истерия, но почти никой не е отишъл да види с очите си, да опознае обстановката на място, да поговори с местните хора и да се опита да види отвъд баналните клишета на пропагандата, за да разбере каква е истината. В групата в която бях имаше наблюдатели от Латвия, Франция, Англия, Естония, дори и от Кот д'Ивоар. Нашата цел беше с очите си да видим откритите масове гробове на територията на Донецката народна република и да поговорим с хората от околните градове и села за това какво са преживели докато украинската армия е безчинствала в Донбас.
- Кои места точно посетихте?
- Бяхме при двата открити масови гроба в шахта Комунарская, която се намира край станалото печално известно селце Нижня Кринка. Гробовете са открити случайно, по острата и силна миризма, която са издавали и, когато ги разравят попадат на чудовищна гледка - в единият намират 3 тела, в другия четири. Става дума за явно военно престъпление, защото нито една от жертвите не е убита във военни условия. Повечето от тях са с вързани зад гърба ръце, което издава явен умисъл. Всички са убити с изстрел в главата тоест говорим за явни екзекуции, погазващи всички международни конвенции за хуманното отношение към пленниците. Ръководството на Донецка народна република обяви, че започва разследване на всички детайли около тези престъпления. Аз, слава богу, не видях труповете, а само техни фотографии, но ние видяхме прясно разровените гробове. Като наблюдатели успяхме да говорим с майката на една от разпознатите жертви - 21 годишния Никита Коломийцев. Знаете ли - кое е ужасното. Говорим за един млад човек, чието единствено прегрешение е било това, че е изгубил своите документи. Майка му разказа как е изчезнал един ден и повече не се е прибрал вкъщи. Едва след разгрома на украинската армия и овладяването на Нижня Кринка от опълченците се разбира за съдбата на този младеж. Майката, жена на около 50 години, изглеждаше наистина съсипана. Тя просто не можеше да повярва, че хора, които минават за нейни сънародници са в състояние да сторят това на един обикновен младеж, отдаден на работата си като миньор.
- В самата Нижня Кринка не беше ли открит още един масов гроб?
- Точно така. Посетихме и това място. Там жертвите вече са 5 и са до един опълченци. Между другото - няма да мога да забравя това място до края на живота си, защото от гробовете още се разнасяше миризмата на мъртъвци. Според разказите на местните просто убитите дълго време не са били погребани, а са били оставени да се разложат. защо им е било това на украинските части знае вероятно само сатаната, който е създал душите им. Местните хора казаха, че това са били военни от кръвожадните батальони "Азов" и "Айдар". Нещо повече - присъствието на силите на "Десен сектор" също е оставало диря от насилие в Донбас. Нацистите от "Десен сектор" са издирвали из Нижня Кринка всеки, който е гласувал в референдума за независимост и са го пребивали безпощадно - удряли са с приклади на автомати, блъскали са главите им камъни. Но пък руската душа е нещо велико. Това насилие вместо да отчае хората е направило точно обратното. Никога няма да забравя думите на една старица: "Тези гадове искат да унищожат Донбас. Е, ще трябва доста да се потрудят".
- Но как ще потвърдите, че всичко, което сте видели е автентично, а не е нагласено специално заради наблюдателите?
- От нас, като наблюдатели никой не е искал да потвърждаваме автентичността на каквото й да е. Ние, които бяхме в групата не сме специалисти по разследвания. Нашата задача беше да видим с очите си, че е имало сцени на чудовищно насилие и военни престъпление и да призовам всички световни правозащитни органи да отидат в ДНР, за да разследват. Представяте ли си, "проклетите сепаратисти" всъщност не искат да се изолират, не искат да крият нещо, те канят наблюдатели, канят международни експерти да отидат на място, за да не останат тези престъпления неразкрити. В Донбас украинската армия се е държала чудовищно. Това е моето впечатление. Но дори и аз не искам да го налагам на никого. Но отново използвам възможността да призова всички световни правозащитни организации да не мълчат гузно с широко затворени очи, а да отидат на място и да разследват престъпленията. Според мен има нещо ужасно перверзно и цинично в един свят в който жертвите на престъпление искат разследване, а вместо да получат справедливост, получават гнусни обвинения в това, че едва ли не си измислят всичко. Това е част от лудостта на сегашната световна политическа ситуация. Фашистите са изкарвани светци, а жертвите на фашистите - престъпници.
- Но кое ще гарантира, че едно такова разследване ще постигне неоспорими резултати?
- А кое гарантира, че мелодраматичните вопли на украинската пропаганда съдържат в себе си цялата истина? Кое гарантира, че американското стържене със зъби е някаква ценност, само защото, видите ли, всичко, което САЩ прави по презумция е безгрешно в очите на интелектуалците, щедро захранвани с долари?
Нека "Амнести интернешъл", нека ОССЕ да пратят екипи на мястото на престъпленията, пък да видим до какви истини ще стигнат. В противен случай по-добре да признаем веднага, че западният свят, към който, божкем, и ние принадлежим, изобщо не държи на истината като ценност, а иска да вярва в собствените си фобии и лакейски комплексчета. И между другото - в Донецк през цялото време хората ме питаха - защо западните медии вече не говорят за малайзийския Боинг? Какво се случи с разследването? Да не би, когато данните от разследването почнаха да стават неудобни за отвратителните лъжи, които се ляха, сега всички да предпочитат да засекретят информацията. Да ви припомням ли сълзливите вопли на грантовата ни интелигенция и журналисти-юпита, които моралистично стенеха, че светът никога няма да прости свалянето на този самолет? Къде са сега тези? Защо се изпокриха като мишки? Защо не настояват за истината? Май, защото знаят, че те пет пари не дават за истината, а служат като пионки в една нелепа идеологическа война. Това е техен проблем. Аз избирам да съм на страната на истината. Няма да изкривя съвестта си, казвам какво видях и настоявам световните организации да дадат отговори.
- Как тече сега животът в ДНР?
- Моето впечатление е, че нормалният ежедневен ритъм се възстановява. При нечовешки условия само за една седмица ръководството на ДНР успява да възстанови електричеството и в най-малките села. Това е друга част от престъпленията за която не се говори - украинската армия унищожава над 300 подстанции в рамките на своята операция, за да върне всички населени места буквално в каменната епоха. Хората от Донбас са преживели много. Къщите им са разграбени. Техните "сънародници" нахлуват в домовете им и им открадват цялата техника. Всичко се товари на камиони и се отправя в Западна Украйна. Централната власт спира изплащането на всички пенсии. Замразява банковата система. Спира пощите. И все пак представете си за какви непримирими хора става въпрос след като те не само не се огъват, те вече мечтаят за една различни политическа система в новата държава Новорусия. ДНР - това е република на непримиримите. Те отказват да бъдат послушен електорат, който се подчинява на чужда воля и взимат политическата си съдба в собствените си ръце. Заради това е трудно да не се говори за тези хора с вълнение.
- Но все пак - твърди се, че голяма част от тези опълченци всъщност са руснаци?
- Аз също съм чувал такива твърдения. Да, в ДНР има и руски доброволци. Те го признават, никой не го крие. Основната част от опълченците обаче са местни хора и всеки носи своята лична трагедия. Разказваха ми за един от Нижня Кринка. Бандеровците убиват сина му. И той на 55 години хваща автомата и става опълченец. Не му оставят друг избор. Разрушават живота му и какво искат от него - да продължава да вярва в светлото бъдеще на бандеровската демокрация след като същата тази демокрация го оставя без неговия син? Ето такива истории няма да срещнете в българската преса. Тукашните мастити анализатори са скрити удобно зад опорните си точки, пресмятат си кинтите в портфейлите и сластно предвкусват очакването на новия грант. Истинските хора са там, в ДНР, където воюват за своята свобода, където не се примиряват с нищо, за да не бъдат във властта на една хунта.
- Какво мислите, че ще се случи в Донбас?
- Истината е само една - Донбас повече никога, ама никога няма да бъде част от Украйна. Не слушайте какво ви разправят вестителите на украинската пропаганда. Киевската хунта загуби завинаги този край и го загуби заради своята ненавист и вроденият си расизъм. Именно разпадането на тази интересна и изстрадала страна е най-големият симптом за това, че Майданът вместо символ на съживяването, стана символ на безкрайната разруха и морална деградация. Тази власт предпочиташе да нарича различно мислещите "колоради" и "москали", но не и да ги разбере, не и да им даде права, да се опита да влезе в диалог с тях. Властта в Киев предпочете да диалогизира с калашници и заради това сега страда от тях. Който гроб копае другиму, сам пада в него. Опълченците са твърдо решени да извоюват живот за своята Новорусия и аз, честно казано, не виждам нищо лошо в този порив. По-добре живот във война, отколкото под ботуша на фашисти, които обожествяват чудовищата от миналото. Точно това е кредото на тези изстрадали хора и точно заради това те няма да се примирят, няма да забравят, няма да се предадат и заради това просто не могат да бъдат победени. Историята е на тяхна страна. Чудно ми е кога точно Европа ще го разбере.


 


.


.


Реклама
ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM