Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

ПРИ ВЕЧНИТЕ МЪЖЕ НА БЪЛГАРИЯ

На 94 години почина един от най- големите български поети- Валери Петров.
Той е роден на 22 април 1920 г. в семейството на Мария Петрова преподавател по френски език ш д-р Нисим Меворах - професор по правни науки.
Валери Петров завършва Италианския лицей в София,през 1939 г.
Петнадесетгодишен издава първата си книжка - поемата "Птици към север", подписана с псевдонимва Асен Раковски. Следват поемите "Палечко", "На път", "Ювенес дум сумус", "Край синьото море", "Тавански спомен" и стихотворния цикъл "Нежности".
През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет. През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио "София", после участва във втората фаза на войната като военен писател в редакцията на в. "Фронтовак".
Основател и заместник-главен редактор на вестник "Стършел" (1945 г. - 1962 г.).
От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. пътува до Америка, Швейцария, Франция.
Редактор е в Студия за игрални филми "Бояна", редактор на издателство "Български писател" и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991).
Превежда от английски, немски, руски, италиански и испански,. Той е брилянтния преводач на произведенията на Уйлям Шекспир.
Академик на БАН от 2003 г..Вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради "Пет приказки". Номиниран е за Нобелова награда.
Беше сред най-обичаните автори на алманах "Околчица". Валери Петров е първият носител на Националната Ботевска литературна награда.

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ



ПЕСЕН ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО

Казва се приятел пръв,
Но защо е той такъв?
Затова че пръв полита
в огъня да те спaси, пръв,
и без да се запита
прав ли си или не си.
Пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв
ето - затова се казва,
че приятелят е пръв!



ТЪЖЕН МИГ

По съкращение на щата
бе уволнена радостта
и се разбъркаха нещата,
подобно есенни листа.
Не ми е хубаво и даже,
направо доста ми е зле.
Какво в утеха ще ми каже
това разкаляно поле?
Какво тез къщи с балкони,
неогласявани от смях,
таз Витоша под небосклони,
останали без чудо в тях?
И пошла песничка долита
в ръждиво-охрения час
и в опит за самозащита
с усмивка сам си казвам аз,
че мислите ми натежали
навярно истински не са,
защото иначе едва ли
бих смогвал да ги понеса.



ПРОСТИТЕ НЕЩА

Колко глупав съм бил, че съм писал
само умна щом имал съм мисъл ,
а щом нямал съм, само когато
поне чувство съм имал богато.
А вас - мислите, чувствата прости,
вас - неидващи само на гости,
а извиращи в мен постоянно,
и умиращи в мен непрестанно-
като "храня се", "дишам", "пия",
вас - съставящи мене самия,
вас съм смятал за дребни и скромни,
недостойни човек да ви помни.
Сега тача блестенето скрито,
сега виждам как вие, които
безрасъдно във времето прежно
настрани съм отхвърля небрежно
сте се бутали тайно със лакът-
"Как се прави на умен глупакът…"
И така е - човек да подбира
сред това дето в него извира,
туй което би умно звучало -
та това е лъжа поначало.
И простете ми старите грешки,
мисли прости и чувства човешки -
лъх на спирт от полирана маса,
дълъг път във вагон втора класа,
нежна радост от туй, че сме двама
несъзнавана обич към мама,
вкус на ябълка, слънце във двора,
мисли, чувства на всичките хора.
В тези дни ново чувство ме сгрява,
нова мисъл ми идва такава. -
Да! Добре е, щом хрумне идея,
но не е ли по-умно без нея
и не е ли по-просто и честно
с мисъл стара и чувство известно
да си казваш ей тъй, непредвзето,
туй което ти казва сърцето…



 


.


.


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM