Марин БОТУНСКИ
АКО НЕ ВИДИШ БРЮЖ...
В Белгия казват, че ако не видиш Брюж, все едно не си бил в страната. Градът впечатлява с добре поддържани улици, старинни къщи, музеи, водни канали, църкви, файтони за туристите... Въпреки че всичко може да се разгледа и пеша, защото главното е събрано на едно място, в рамките на някогашните крепостни стени.
Брюж е създаден през IX век. В началото е крепост, която защитава страната от набезите на викингите. През XIII век е международен център на търговията с платове. Търговците строят къщи, църкви, пазар, обществени сгради, невиждани дотогава в цяла Европа. Започнали с пазара Маркт, който е построен през XIII век. Сградите, които го ограждат, са градени век по-късно.
Централния площад те приласкава не само с мащаба си,със старинната атмосфера, не само с архитектурните паметници, шадраваните, кафенетата, "артистичния" поток на чуждестранните туристи, не само с мириса на топъл шоколад и гофрети...
През 2000 година центърът на Брюж, в който е запазена средновековната архитектура, бе обявен за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Тук е готическата църква на Дева Мария от 13-14 век. Кулата на църквата е една от най-високите тухлени сгради в света, висока е 122.3 метра. Тук, в олтара на големия параклис се съхранява мраморната статуя на Мадона с младенеца, чийто автор е Микеланджело (1504 г.)
Камбанарията, строена през XIII век, е висока 83 метра, има 48 камбани. От тук можете да видите като на длан не само целият град Брюж, но и околностите му.
В центъра са още Базиликата на "Светата кръв" (XII в.), Катедралата "Св. Спасител" , Легинажът...
В Брюж е и къщата-дом на английския крал в изгнание(XV век) Чарлз Втори .
Речните канали пък придават особена романтика на града.
След като се настанихме в хотела, който е на петдесетина крачки от Катедралата, тръгнахме през големия площад към мястото, където щеше да се състои концерта на гостуваща група от Испания. Улицата, която води натам, е известна с магазините за шоколадови изделия. И нали са ни казали: Какво е да сте в Брюж и да не посетите неговите шоколадови магазини!- младите веднага се втурнаха в тях.
Тук е царството на най-финния шоколад, на всички видове шоколадови лакомства. Аз гледам отвън постоянния поток от хора, които влизат и излизат от магазините, лакомото нахвърляне на шоколада, усмихнатите лица, едрите фигури на белгийките. Млади и нетолкова млади туристки дълго се задържат и пред магазините за дантели и гоблени.
Изключителна е гледката на площадчето, където е устроена "сцената" за гостуващите артисти.Старинни сгради с чудесна архитектура, ресторанти и кафенета с маси на открито и "обиколени" от невероятни, по големината и красотата си, групи цветя.
Много млад и не само млад народ, облечен уж артистично небрежно, но с вкус, се е стекъл тук - няма викове и крясъци, поведението на всички е премерено, културно, кара те да се чувстваш като в най-добрия приятелски кръг.
Изпълнителите от Испания са тук по някаква европейска програма. Макар да не бяха от най-висока класа, те пяха радостно-искрено и придадоха добро настроение и на присъстващите, които изпращшаха с бурни ръкопляскания изпълненията им.
След концерта вървяхме дълго по улиците на града, влизахме в отворени до късно художествени галерии, заглеждахме се в подредените с вкус витрини на магазините, застояхме се повече на централния градски площад. Тук са се прегърнали, сплели са се красота и история,минало и съвремие...
Наистина имат основание тези, дето твърдят, че ако не видиш Брюж, все едно не си видял Белгия...
На следващият ден посетихме красивият парк Минуотър. Може да се каже, че белгийците вървят успешно по пътя на холандците в умението да сътворяват невероятна красота в населените си места. И не само в тях. През 1448 г . Максимилиан Австрийски, в памет на обезглавения от жителите на Брюж канцлер Пиер Ланше, заповядал да "населят" езерото Минуотър с лебеди. Защо с лебеди, питахме, но не получихме отговор!
Между три канала е оградения с каменни стени комплекс Бежинхоф. Той носи името на братството "Сестрите Бежини"(1245 г.), които се обличали като монахини без да дават обет пред Бога, и с право - когато пожелаят да се върнат към светския живот.
Не успяхме да посетим музея "Грютхюс", помещаващ се в някогашен дом на търговец, събирал таксите от вноса на смес от подправки за ечемика, използван при варенето на бирата. А са изложени в него колекции на изящното и приложното изкуство.
Отделихме достатъчно време на Музея на бирата, помещаващ се в пивоварна, строена през 1902 г. Правихме снимки на стената на бирата. До музея е известната пивоварна "Де Гуден Бум", в която се произвежда Брюж трипел бяла бира. Защото след шоколада, Белгия се слави с бирата. До Втората световна война Брюж имал над 30 пивоварни. Най-известната им марка е "Шимей"...
И днес производството на бира се контролира изцяло от петте Траписки манастира.Гордост на Брюж е художникът Ян Ван Ейк (1395 - 1441). При посещението на Националната худжествена галерия на Англия в Лондон ние успяхме, в богатата колекция от нидерландската, фламандската и холандската школи, да видим великолепните работи на Ян вай Ейк. Особено ни впечатли "Портрет на семейство Арнолфини"...
Ян ван Ейк твори в ранните десетилетия на 15 век - сложен, пронизан от потиворечиви тенденции период. Замира, отива си късното Средновековие, а ренесансови просветки показват, че иде нова епоха.
Ян ван Ейк е роден в околностите на старинния град Маастрихт в долината на река Маас. Пътувал много, правил украсата на замъците в Хага, в Брюж, в Лил и др., но рисувал и в Испания, Англия, Португалия. Тези пътувания му дали редката за онова време възможност да види и опознае света и живота, търсенията и постиженията на другите народи, да се срещне с художници и книжовници, с духовници и строители, с държавни дейци, с рицари....
Гледал, любувал се, учел се, ала най-близък му бил и си оставал светът на Нидерландия - нейните градове, нейната архитектура.
Художникът има свой дом в град Брюж - със стръмен, стъпаловиден покрив.
Името на брат му Хумбер е обгърнато с легенди и загадки. Смята се, че Хумбер участва в създаването на шедьовъра "Гентският олтар".
Херцогски архиви свидетелстват че Ян ван Ейк е бил придворен художник на херцога на Бургундия Филип Добри и има титлата "valet de chambre" - дворцов интендант, ползващ се с привилегии.
Той е е автор на изключителните по своята художествена стойност творби:"Разпятие" и "Страшният съд" - диптих;"Мадона в църквата";"Благовещение";"Стигмите на Св. Франциск";"Портрет на златар"; "Св. Йоан Евангелист";"Гентски олтар"; ; "Четяща Мадона с младенеца"; "Джовани Арнолфини и жена му";"Девата и канцлер Ролин"; "Кардинал Николо Албергати";"Човекът с карамфила"; "Св. Йероним"; "Мадона с младенеца"; "Св. Барбара";"Глава на Христос"; "Портрет на Христос", "Мадона с младенеца до фонтана"; "Благовещение"; "Портрет на Маргарета ван Ейк"- съпругата, която му ражда десет деца... (Върху рамката на портрета е написано: "Съпругът мой Ян ме завърши на 17 юни 1439 година. Възрастта ми е 30 години. Както умея." Думите "както умея" са девиз, поставян върху по-късните творби на художника. С него Ян ван Ейк декларира, че е сторил всичко, което е по силите и таланта му, т.е. - това е знак за творческа увереност и самочувствие).Другият художник, гордост на Брюж, е Ханс Мемлинг (1435-1494). Той е роден в Зелигенщат, Германия, през 1435 г. Работи и е популярен приживе сред любителите на художественото творчество в Италия, Германия и Англия и недооценяван от историците на изкуството. Но в по-голямата част от живота си работи в Брюж. Забравен, Ханс Мемлинг е преоткрит през деветнадесети век. Той има особено място сред нидерланските примитивисти, наследник на Ван дер Вейден и предшественик на Брьогел. Има високи постижения в църковната живопис - "Картини от живота на Дева Мария","Страшният съд","Сцени от Страстите Христови","Тайната вечеря"...
Ханс Мемлинг е немски художник, работил през по-голямата част от живота си в град Брюж, известен като майстор на фламандската живопис. Музеят, в който са изложени творбите на художника, се помещава в болницата Свети Йоан.
В централната част на средновековния град Брюж, близо до всички атракции и магазини, се намира и хотелът, който носи името на Ханс Мемлинг .
Този портрет се намира в Антверпенския музей на изящните изкуства
"Portret mеzczyzny z moneta - obraz niderlandzkiego malarza Hansa Memlinga"Гордост на Брюж е белгийският фламандски писател, поет, драматург, художник и кинорежисьор Хюго Морис Юлиен Клаус. В Белгия Хюго Клаус е смятан за един от най-талантливите съвременни писатели на нидерландски език.
Роден е на 5 април 1929 г. в Брюж. През петдесетте години пребивава в Париж и e сред водещите творци в групата на "Петдесетте". Романът "Хладният любовник", излязъл през 1956 г., е отражение точно на този период. В него Хуго Клаус представя широка панорама на обществения живот в Белгия от 1939 г. до края на войната. Произведението е филмирано, смята се за съвременна класика и то отрежда на Хуго Клаус място сред най-изявените европейски писатели.
Световна известност печели той с романа "Тъгата на Белгия" (1983 г.) Носител е на всички авторитетни награди за литература в Белгия и Холандия.
Предлаган няколко пъти за Нобелова награда за литература, но не се е надявал, че ще я получи. И не я получи.
Актрисата и модел Силвия Кристел, изпълнила ролята на Емануела, издаде автобиографичната книга "Разсъбличайки Емануела", в която разкрива, че са били приятели с писателя. Хуго Клаус е сред създателите на филма, разтърсил света и вбесил пуританите.
През 2008 година 78 годишният писател, който страдал от болестта на Алцхаймер, се възползвал от правото на евтаназия (позволена в Белгия, Холандия и Люксембург) и доброволно напусна живота.
У нас, в България, през 1998 г. бе издаден романът "Хладният любовник"(издател Пик -В. Търново), един интересен разрез на живота на филмовите звезди, на интригите и комерсиализацията на изкуството. През 2003 г. бе издадена книгата му "Копнежът. Пет плюс".В Брюж е роден писателят и поет Хуидо Хезеле (1 май 1930 г.), основател на модерната нидерландскоезична поезия. Хуидо Хезеле учи семинария в Руселаре, дружи с ученици от Англия, запознава се с английската литература. Свещеник е в Брюж и Руселаре, учител.
"Последни стихове" се казва излязлата посмъртно (1901 г.), стихосбирка. Природата е божествена, твърди поетът, Бог се проявява чрез нея.
Навън е приятно топло. Седнахме в централната част да пием кафе, а след малко младите се втурнаха да снимат - старинни сгради, готическата църквиа "Дева Мария". Останах сам и мисълта взе да се "рови" и да сравнява, да мери видяно и преживяно тук и в дните назад,да съизмерва. Родината ми е пребогата на талантливи хора - артисти, писатели, художници, певци, музиканти, танцьори, но не всички съумяват да осъществят, да реализират таланта си,не всички прекрачват "границата",за да ги види,чуе, прочете света...
В това кафене съм записал в бележника си:
Сгъстявай.
Не само да им е тясно на думите, разкошно да им е, една друга да се подкрепят и от близостта им да "хвърчат" радостни искри на новост и откривателство, да ширят и задълбочават мисълта и казаното. Да няма не само "въздух" и "въздух под налягане", но да няма суета и важност, които да отклоняват читателя от основното в "пътя" на четивото.
Сгъстявай. Чертите, характеристиката на героите, типичният им говор, облекло, обноски, поведение, привички.
Оттласквай се, дръж се на разстояние от неосветената писта на постмодернистите, за които народния живот няма значение и смисъл...
Сгъстявай така, че читателят спокойно и уверено да преминава "стълбището" на повествованието. Да не му липсва нищо, но и нищо да не му е в повече.
Сгъстявай.
Толкова време е тъмнеело в твоя край. Сега, усещаш ли, чрез теб искат да си кажат думата хиляди неизказали се, да се покажат незабелязана болка и недоизживяна радост, "всевиждало"беззрение, куца физическа хубост, слабееща българщина и заякващо безродие, живи хора от миналото и сенки от настоящето... Кажи своите, но и чуждите думи - тези, дето са преминали през вековете, без да ги чуе някой.
Сгъстявай.
Думата не е само дума - разширявай смисъла. Нищо и накакво острие и нищо иникакъв двуметров прът, съединени, стават копие. Прът и трицветен плат - знаме. Чул ли си такова "съединение" на думи: полегнала чест, прегърбена гордост ,ограбен хоризонт, дошла съм като за огин (огън), мале!,... И те са изказани не от професори, артисти, интелектуалци, художници, а от обикновени,бедни хора от поречието на Ботуня...
Чрез теб искат да говорят не само живи, но и мъртви, не само талантливи, гениални, но и обикновени хора, натрупали опит, мъка и вдъхновение за мъдра дума.
Изкажи се.
Изкажи ги.
Вече не са сред живите, сред грейналото над света съзвездие са Йордан Радичков, Иван Динков, Константин Павлов, Иван Пауновски,Иван Радоев, Радой Ралин, Иван Кондов, Андрей Вознесенски, Бела Ахмадулина, Елена, Траян Първанов... Доизкажи мислите, и любовта, любопитството, отдадеността им на красотата и човека... И на ония, чиито сигнали чукат в родовата ти кръв - дядо Марин, мама Янка, баба Ана, татко Стоян - великият Второотделенец, баба Дора, Върбан Глогов, дядо Нико Каджабашията...
Научи се да събираш тежките, изстрадани, премислени думи на стотиците мъдри хора преди теб, които не са имали възможността да ги изкажат. Извън постоянните дърдорковци има хора, мълчали години, векове. Кажи думите им, премълчаваните.
Изкажи премълчаваното.
Придавай смисъл на уж незначителните неща - нали народната мъдрост предупреждава как малките камъчета преобръщат колата...
Събери сила и кажи истината за този безкраен български Преход, който не създаде нови хора, а остави огризки от някогашни хора, Преход, който замаза и унищожи, или прикри остатъка от гордост у българина...
Имай кураж и назовавай нещата с истинските имена.
Бедният човек, както и представителите на малък народ трябва да бъдат видимо над другите, за да бъдат забелязани.
Да си само талантлив не е достатъчно...
-Ехо, задълго ли те оставихме, притесни ли се...- звъни гласът на Сребрина. - Ние се загледахме в Катедралата, снимахме... Сред красотата не се усеща как летят часовете...
…
.
.
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
