Марин БОТУНСКИ
БАЙ ИВАН - СТРОИТЕЛЯТ
У нас днес не е "модерно" да се пише за строители. Вестници, телевизии, радиа са отворени за убийства, похищения, банкови обири, "майдани", малки и големи войни, "герои" са мутрите, обирджиите, политическите "метреси"…
У нас днес пишещи и политици наричат редовия българин "обикновен човек". Отделяйки себе си като необикновени. Но няма "обикновен", защото всеки човек е малка, седефена капка в човешкия океан и носи всичко онова, което носи целият океан. Защото Човекът е "венецът" на тази наша прастара Земя.
… Бай Иван Горанов седи в сянката на трите бора в майската привечер, денят е наедрял и ето, шест часа следобед е, а е светло и бистро. Врачанската улица "Спортна", на която си построи дом, е "гърбом" към града и "с очи" към Стадиона, надясно е Врачанския балкан и водопада "Скакля", наляво - язовира, Веслешките лозя, Милин камък… Очите му попиват ненаситеното зелено на треви и дървета от Парка на стадиона, а мисълта, този най-бърз бегач на дълги разстояния, е далеч - при дъщери и внуци, радва се с техните радости, просълзява се с техните дребни печали, грейва с успехите им… Оттатък баира е родното село Косталево, където е направил първата крачка, изрекъл е първата дума, научил се е на четмо и писмо, на труд и постоянство, на отговорност... И най-вече - на любов към хората.
През август ще навърши осемдесет и пет години, възраст, както му казва стар приятел - на достолепието, а както е по-сигурен бай Иван - на задължителната равносметка…
Какво, какво успява да създаде човек за един живот? Смогва ли да отвоюва дребни капчици щастие в иначе уморителната борба за изграждане, реализация, създаване на дом, семейство, потомство?…
Иван Горанов е роден на 7 август 1929 година. Завършил е Строителен техникум във Враца през 1949 година. Една година, след завършването, работи по далекопроводите. Служи 3 години и 10 месеца като трудовак. Строител. Друг на негово място да е "оревал орталъка" - среден техник, интелигентен човек, пък трудовак… Защо? И го гледам право в очите, убеден, че заровеното в дълбоките пластове на човешкото притворство и на човешките тайни стремления, онова, което мисли или мечтае, което планира или тайно прекроява човек, без да го оповестява пред другите, т а й н о т о, определя в по-голяма степен характера, отколкото видимите, афишираните действия и помисли… Заради бащата ли, който имал дърводелска работилница във Враца, е пратен там? Ала той, както заявява че от баща си се е научил на труд и честност, така определя годините в Трудови войски като особено важни за последващото развитие. Тук става "художник на поделението", прави художествената украса за празниците, печели първа награда в Софийската строителна бригада.
Уволнен, през 1953 година, Иван Горанов постъпва помощник технически ръководител в Държавно строително обединение. От тези години си спомня с особено въодушевление за работата по Болницата - Роман, после Помпената станция, резервоара, водоснабдяването на Роман. След 10 месеца идва във Враца. Тук се прави първия пробив с "Пробива" (сегашния булевард "Никола Войводов") да се даде ново, по-модерно лице на стария град. И той става помощник технически ръководител на строителството на два жилищни блока по Пробива. Старите къщи са бутнати, калищак е, за извозването са повикани хора с каруци и коли с биволи от с. Царевец (съселяните на поета Цанко Христов - със "сламените слънца" на главите си).
Държавното строително обединение работи на територията на трите окръзи: Врачански, Михайловградски, Видински. Иван Горанов преминава на работа тук и две години е плановик -себестойчик в "Планов отдел". После десет години е в техническия отдел, който работи за по-дребните обекти на общината и за ДСО, изпълняващо големите строителни обекти. Началник му е Слави Николов. По-късно Георги Иванов го назначава за зам.началник на отдела. Бай Иван много често споменава Георги Иванов - той "му е давал път", награждавал то е два пъти, три пъти става отличник на Министерството на строежите.
Така, изреждайки биографичната последователност, не сме сигурни дали читателят ще разбере огромната дейност, която се извършва в онези години. Големият труд е в жилищното строителство, защото Враца се разраства, има нужда от много жилища, а се строят и промишлени предприятия в Бели Извор, Бяла Слатина и Кнежа. Иван Горанов се занимава с матриците на договорите, промените по плана, арбитража. Напрежението е огромно. Накрая се разболява. Една сутрин ръката отказва… Така го прехвърлили в ОРСА - организационният отдел...
Строителството е силния отрасъл, тук има най-много работа, най-дълго се задържа построеното. Инж. Савов го взема в отдел "Проектиране и внедряване" - да се занимава с новите технологии, с предпроектното съгласуване и челния опит… И той проучва опита на Софстрой, Русе, Варна, Строителни войски. Става сътрудник на НИСИ. Занимава се с въпросите на качеството. Това са годините, в които се строи завод "Анжело" в Оряхово и Иван Горанов е изпратен там. После - в помощ на строителите на Шеста технологична линия на Белоизворския циментов завод, в ЗРММ, на строителството на Туристическия дом, на жилищното строителство в Козлодуй… "В жилищното строителство най-големите трудности - споделя бай Иван, - срещнахме с асансьорите." Той разработва 13 вида проекти…
В същото време Иван Жуков го привлича за редовен сътрудник на редакцията на врачанския вестник "Отечествен зов" и Иван Горанов изготвя стотици чертежи, скици, оформя рубрики, заглавки.
Кое му дава сили?
"Обичам нашия град и бях горд, че участвам в изграждането му… Но може би по-голяма сила даваше кръгът на най-близките ми хора, за които съм готов на всичко"…
Кръгът на най-близките… Съпругата Марийка Маринова Коцева, родена в с. Девене, била първата ученичка на класа. Работила в Геоплан проект.
Голямата дъщеря Галина завършва немска гимназия в Ловеч, после Софийския университет "Кл. Охридски" - инженер. Работи в Ловеч Омъжена за инж. Груев. Имат син и дъщеря. Синът - Петър Груев, също е завършил немска гимназия и икономика в Софийския университет - с отличие. Ваня е завършила немска гимназия в Ловеч (работи в немска фондация).
Другата дъщеря Жанет Иванова Василева, завършва с отличие немска гимназия в Монтана, учи две години физика в СУ "Кл. Охридски" , след което кандидатства и е приета микроелектроника в Дрезденския технически университет. Завършва го с отличие. Съпругът и е завършил атомна физика. Жанет работи като офис-мениджър в българо-австрийска фирма.
Жанет има дъщеря Мария Василева, завършила Американския колеж в София. Редактира списанието на колежа, сътрудник на сп. "Родна реч". Мария Василева печели Наградата за поезия на името на Петя Дубарова. Завършва с отличие Харвардския университет, специалност литература. Сега е трета година докторант по руска и сръбска литература в Харвард. Мария е слабостта, по -точно силата на дядото.
… Ето - показва ми писмо от Харвард, отдела за приемане на студенти и отпускане на стипендии. Зачитам: "Скъпа Мария, - пише Джанет Айрънс - Пиша ти за да те поздравя за приемането ти в Харвард и за многобройните ти постижения. Моето приятно задължение беше да работя по процеса на приемането ти като представител на нашия отдел. С голямо удоволствие четох материалите от твоята заявка за следване и наистина споделям вярата на комитета по приема, че твоите таланти и интереси те правят особено подходяща за възможностите, които представя нашия университет… Нека ти кажа колко много ми харесва твоята поезия! Познаваш ли американския поет Били Колинс? Прилагам някои от любимите ми негови поеми и се надявам да ги харесаш. Надявам се, че ще се присъединиш към нас есента. Уведоми ме, ако мога с нещо да ти помогна."
"Когато оперираха съпругата мислено й четях, всъщност на себе си, стиховете на внучката:"Потърси Бог, кажи му какъв искаш да е,
за да се яви огледалната противоположност".
И малката Алиса
написа с розовото си червило
на кората на една бреза:
"Търся Бог.
Чернокос. Зеленоок
с чувство за хумор…"
"Дефинирай вечността,
намери ключа към нея " -
каза мъркащият въздух
и счупи клоните с опашката си.
"Вечността е…"
смело започна Алиса
"Не, не я премисляй,
направи я част от своя сън.
Виж я с очите си
И я облечи със думи"….Какво дете е моята внучка, какво дете! Понякога съм горд, като чуя написаното, понякога се тревожа… Чуй сега - тя казва: "Аз виждам неща, които не съществуват. Никъде. Но някой ми ги нашепна." Или: "Аз помня бъдещето, което няма да се случи." И това е казано от седемнадесетгодишно дете…"
После едрите вежди се вдигат, светва "благия" поглед на Иван Горанов… "Аз пък помня случилото се пред очите ми в миналото. Гордея се, че макар и най-обикновен човек-строител съм участвал в изграждането на нашия град." И вдъхновено говори за проектираните от него, вече като пенсионер, обекти, на които е организирал строителни и ремонтни дейности, провеждал е авторски и технологичен контрол. А те не са един и два - за периода април 2005 до декември 2007 година по негови проекти са изградени 25 обекта, от които десет по "Красива България".
През 2005 година: Катедралният храм "Дванадесет апостоли", Центъра за работа с деца,, Дом "Майка и дете",СОУ "Козма Тричков", СОУ "Иванчо Младенов", Къщите във Възрожденския комплекс, Покрит паркинг и благоустрояване на Спешен център на МБАЛ, Преустройство и ремонт на административната сграда на Управление "Ботев път".
През 2006 година седемдесет и седемгодишният Иван Горанов проектира фасадното оформление на Езикова гимназия "Екзарх Йосиф", ремонт и фасадно оформление на Спортното училище "Св. Климент Охридски", строително ремонтните работи в Медицински комплекс МБАЛ "Христо Ботев", училището в с. Бели извор, културния дом в Горно Пещене, Детска ясла № 15, четири детски заведения в кв. "Дъбника".
Тази година получава и награда за извършеното на обектите по "Красива България" в предходната година - Почетна грамота от "БАУМИТ България ЕООД- "за налагане на търговската марка "Баумит" във Врачански окръг".
През 2006 година Община Враца получава един от четирите кристални глобуса. Проектант на седемте обекта, заради които е наградена общината, е Иван Горанов.Неуморен, а! На следната 2007 година - Благоустройството на РИОСВ, с паркинг пред сградата, СОУ Христо Ботев" - неговата особена гордост… Същата година, през ноември, кметът Войслав Бубев, който Иван Горанов споменава много често с добро, му възлага да разработи инвестиционни проекти за три обекта, които да кандидатстват по проект "Красива България". Това са: Покрита лекоатлетическа писта към Спортен комплекс "Христо Ботев", Ученическо едропанелно общежитие (седеметажно и ниско тяло) и Детска градина №13. Бай Иван е готов с проектите в указания срок, но средства за Лекоатлетическата писта центърът на отпуска. С отлично качество е изпълнен проектът за Детска градина №13…
Иван Горанов се връща непрекъснато към ремонта на СОУ "Христо Ботев". Заговори ли за него - очите му и искрят, и се навлажняват…
Това е ремонт по проекта "Красива България" и се извършва от месец май до 15 септември. Що труд и що любов влага той! И фирмите изпълнители, стотиците строители! Иван Горанов разработва Инвестиционен проект, като разделя обекта на две тела- източно и западно. Отпускат средства само за източното крило и за покрива. Общината му възлага и проекта за интериора. По него се демонтират износените подови настилки от дюшеме и паркет, направени са изравнителни циментови замазки, шпакловка и боядисване на стени и таван, настилка от гранитогрес в класните стаи и коридорите и от полиран червен гранит на стъпалата и стълбищните площадки, подменена е старата с нова PVC дограма.
Най-голямата гордост - фасадното оформление. Слънчевите цветове, които карат сградата да грее и които ще "сгряват" и дават добро настроение на ученици, учители и родители. Още - подхода към главния вход с цветните бетонови тротоарни плочки и зелените площи..
"Гражданите на Враца смятат училище "Христо Ботев" за най-красиво в общината - радва се бай Иван,- а министър Велчев го нарече "най-красиво в България".
Нима може да се "обхване" в един вестникарски материал осемдесет и петгодишен живот, изпълнен с особена любов към красотата и с доброта - към всичко и към всички… Няма как, а и не е нужно. Ние само се опитваме да ви изведем на светлата пътека, по която е избрал да върви цял живот Иван Горанов - Строителят, и по която бързешком минаваме, за да преоткрием и посочим плодовете от неговия труд…
Той не се спря, както правят повечето пенсионери. Не се спира и сега, в достолепната възраст. И както е писала, по друг повод, неговата внучка:…Вървя сред пустинята.
Цяла дълга Вечност.
Не намери думи, за да я опише,
само се молеше
на хладната луна
за дъжд и звезди…
.
.
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
