НЯКОГА ОВЧАРЧЕ И ПАРТИЗАНИН,
ДНЕС НАЙ-СТАРИЯТ АКАДЕМИК НА БАН
Mнозина ще сгрешат, ако трябва да разкрият лирическия образ или автора, дръзнал през 1986 г. да напише стихотворението "Соцмонарси":
Ах, тази диктатура
пролетарска,
това си е наредба
просто царска.
От Изтока до Запад
погледнете
как никнат благодатно
пак царете.
С укази безчет социализма
свободната ни мисъл
опандизва.
...
Под знамена червени
пролетарски
пак управляват ни маймуни
царски.
В соцлагера световен
искрометен
сега ощастливяват ни
царете.
...
Парцал остана днес
от идеала,
че съвестта ни сладко
е заспала.
И по традиция от вековете
соцлагерът е плячка
на царете.
Изпикайте се на всяка
диктатура,
сменете знатната
номенклатура
и без тържествен ритуал
царете
с лопата на боклука
изхвърлете.Авторът е философът академик Кирил Василев. Но не само това - 94-годишният учен е и най-старият жив партизанин, заклет комунист от далечната 1938 г., когато е само на 20 години. Но сред обществото той е известен като автора на прочутата монография "Любовта". Тази книга от около 700 страници излиза в 60- хиляден тираж в края на 70-те години на миналия век и става толкова вълнуващо преживяване през аскетичния социализъм, че мнозина я четат скришом. Някои от свян, други от прелюбопитство, защото в нея за първи път някой открито пише за полов акт. Руснаците издават книгата в 400 000 тираж, а китайците я тиражират три пъти в десетки милиони бройки. "Любовта" е четена и днес у нас - 2006 г. излезе четвъртото й издание.
В началото съпартийците му от БКП се дърпат такава книга да види бял свят. В нея акад. Василев за първи път казва открито да се обичаме и отваря широко темата за секса. На това отгоре описва как Пикасо гали по гърдите и целува голи модели
Но философът позаглажда текста и "Любовта" излиза.
Българската наука за малко да загуби този ерудит с пословично увлекателен изказ. След 9 септември искат да го правят генерал. Биографията му закономерно сочи такъв път - на 13 г. става ремсист, на 20 - комунист, после политкомисар в четата "Колю Шишманов" към партизанския отряд "Васил Коларов". Но Кирил Василев се дърпа. Завършил е философия и вместо кариера по партийна или военна линия иска да преподава в Софийския университет.
Но през 1945 г. генерал Копчев удря по масата: "Отиваш в Москва в генералската школа"! Василев отвръща на удара: "Не обичам да ме командват и аз да командвам. Искам да стана учен."
Помага му бащата на Стефан Данаилов.
Вместо да се върне в смолянската казарма, войникът отива в София при Ламби Данаилов. Бъдещият актьор Стефан Данаилов бил едва на 3 години, а баща му Ламби като стар комунист тогава помагал на генерал Фердинанд Козовски - зам-министър на отбраната. Ламби му урежда прием при генерала. Там войникът му казва кахъра си: "Ген. Копчев иска да ме прати на курс за генерал в Москва, но аз не искам да ставам военен, искам да съм учен." Като разбира, че войникът е завършил философия при проф. Михалчев, Козовски взема неговата страна.
Кирил Василев има право на избор. Макар и по-малко от година в партизанския отряд, той посреща и превежда от Гърция английския майор Томпсън да помага на съпротивата у нас. "Имаше договор между военните командвания на СССР и Великобритания англичаните да снабдяват българските партизани с оръжие, както и да изпратят военни да ги обучават. В отряда бяха командировани тримата англичани, сред тях е и майор Томпсън, с когото посрещнахме 9 септември 1944 г. над село Момчиловци", спомня си ветеранът.
След свободата обаче вместо в Алма матер БКП го праща за една петилетка да води едногодишната партийна школа в Пловдив. Става любим преподавател на курсистите, но шефът му от завист пуска донос срещу него. Да разсече възела в школата, отива лично Вълко Червенков. Първият секретар на ЦК на БКП влиза ненадейно в часа на Василев да го слуша. Удивен от душеприказчика, след дни го прави директор.
След време се създава Институт по история на партията и на международното работническо движение и в ЦК умуват кого да сложат за директор. Отново Вълко Червенков посочва Кирил Василев. В полунощ му се обаждат да отиде в ЦК. Василев мисли, че ще го арестуват, а го назначават за шеф на института.
Но благоразположението на министър-председателя Червенков се заменя с люта омраза. Причината е сборникът "Ярки имена в българската история", който институтът на подготвя. Кирил Василев реди имената, като започва с братята Кирил и Методий и свършва до Димитър Благоев и Георги Димитров. От кабинета на Червенков обаче са написали биографичен очерк за министър председателя, с който сборникът трябва да завърши. Но Кирил Василев отсича: "Живи хора в сборника няма да има, а само утвърдени от историята".
И отхвърля очерка за Вълко Червенков. Не от омраза към Червенков, а заради принципите си. Това е краят на 1955 г., броени месеци преди историческия Априлски пленум, който ще осъди култа към личността на Вълко Червенков. Но преди това хвръква главата на Василев. Той е позорно изгонен от института. Новият шеф обаче разузнал това-онова за него и го оставя зам.-директор. По-късно обаче Василев окончателно е изгонен от института. И отива в Алма матер, където вече бил хоноруван преподавател.
Акад. Кирил Василев пръв дава определение за човека в своя Увод към философия на историята: "За разлика от животните, които живеят в едно измерение, човекът живее в три - настоящото, в миналото и бъдещето. Човекът е станал такъв, когато е започнал да мисли за историята и има план какво трябва да прави в бъдеще." Учебникът излиза 1961 г., но студенти и сега учат от него.
Написан е много увлекателно.
Тодор Живков иска да го направи съветник и за да го спечели, отпуска апартамент на сина му проф. Николай Василев. "Той чакаше да го похваля, но не написах и един ред за него и ме намрази", спомня си дълголетникът. Гаф става единствено в учебника по марксистка философия за партийна просвета, в който Василев трябва да напише за ролята на личността в историята. Той си дава текста, без да споменава Живков, и заминава да почива във Варна. Връща се от отпуск и вижда в неговия раздел отпечатан и сложен текст, че в България велика личност е Тодор Живков. Хваща за яката редактора Васил Иванов и крещи: "Как не ви е срам, сложили сте неща под моето име!" Притиснатият в ъгъла редактор признава: Не бях аз, вмъкна го главният редактор Никола Стефанов, съветник на Живков. Писмените самопризнания на Иванов академикът още пази в архива си.
Веднъж Людмила Живкова събрала видни философи и социолози в Японския да чуят доклада й за красотата. "Развиваше тезата, че всеки човек е талант. Стана един и я пита какво е красотата. Тя не можа да даде определение. Шегобиецът Иван Славов става и казва: "Красотата е държавна тайна, бе!" Залата избухна в смях", разказва Василев. Тогава той се изказва против тезата на Живкова, че всеки човек е талант. Талантът е рядкост, припомня той думи на Ленин.
С партията е в разпра, но остава комунист. "Аз съм първият комунист в родното ми село Турен, Смолянско. Още като създадох РМС, срещу името ми властта написа "опасен".
Като задълбава в науката, Василев вижда недъзите на комунизма. "Това не бе истински комунизъм. Аз поставям знак за тъждество между социализъм и демокрация. Сега няма демокрация никъде по света - нито в САЩ, нито в Китай, нито в Швеция или Англия. Никъде няма и истински социализъм. Ние не разбираме какво е той."
А още по времето на БКП Василев дефинира: "Социализмът е социална мутация на развития капитализъм."
След демокрацията ученият не влиза в основаната алтернативна социалистическа партия (АСП) от сина му Николай Василев. Уважава правото му на избор, но казва:"Аз моята партия никога няма да напусна!" Но прави уговорката: "Не съм вярващ и в комунизма, защото Маркс, Енгелс и Ленин грешат - издигат за творец човека с празни джобове и скъсани гащи, демиург на историята. Не приемам идеализацията на пролетариата и издигането му в главна движеща сила на историята. Такава сила са учените в съвременната епоха", смята той.
Сега трудовете му преписва на компютър жена. Над 20 книги чакат издаване. Сред тях са 4 тома за човека, 4 за науката, има афоризми и размисли, написал е и трагикомедия на историята. Той започва с трактат за глупостта, за властта и т.н. В книгата си "Човешки лица и характери" пък "разгадавам човешките характери чрез изучаване на тяхното лице". Напъхал е нейде в голям кош наградите от Живков. В библиотеката му обаче са книгите на любимия му Хайне, на Тургенев, Ибсен, Ботев...
Кирил Василев е и поет, и художник. Има над 1000 рисунки. Написал е и около 500 стихотворения. 94-годишният учен сега издава томче с любовна и философска поезия.
Ветеранът е заклет трезвеник - никога не е вдигал чашка, нито е вземал цигара. Преди години всяка седмица е катерил до Черни връх - гол до кръста дори и зиме при минус 10 градуса. С това обяснява дълголетието си.
Маховикът на стенен часовник под креслото му неумолимо отмерва, но сякаш времето е спряло. Обстановката е от друга епоха - отрупана маса с книги и вестници отпреди 30 години, избелели папки с архиви и ръкописи, които чакат да се издадат. И родопски чанове на дълга тояга. До тях на стената - образът на Георги Димитров. А на креслото премисля битието с надеждите и краховете на неуспялата демокрация българският академик, най-старият член на БАН, някогашното овчарче и по-сетнешен партизанин Кирил Василев.Николай Москов
"Клуб 100"
.
.
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
