Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

Петко Нелов на 80 години

Петко Иванов Нелов , известен педагог и обществен деец, навърши 80 години. Той е роден на 26 октомври 1932 година в с. Лесура, Врачански окръг. Завършил е гимназия и Институт за прогимназиални учители, с профил история, литература и френски език.
Работил е като кмет на село Лесура, учител в Родопите - село Странджево, Крумовградска околия (1956-1957 г.), директор на училището в с. Краводер (1959 -1965 г., директор на училището в Затвора- Враца (до 1990 г.).

Zovzaistina.com и приятели му пожелават здраве и дълголетие.
Честита 80-годишнина!


Петко НЕЛОВ

НА СТРАНАТА НА ПРАВДАТА

(из книгата "Родът Нело")

Ако тръгнете от град Криводол на север, на 15 км по виещия се път през равнината, пресечена от няколко долове, пред вас се открива скътано в долината на река Рибиньъ село Лесура, като че ли нарочно скрито между двата бряга.
Селото се намира на 35 км северозападно от областния град Враца. То е разположено на двата бряга на река Рибиньъ, върху слънчев и продълговат рът. Толкова е почти и разстоянието от Лесура до град Оряхово - някога жителите на селото са ходили там на пазар и търсели различни услуги. На североизток има земен път, който и до днес носи името Ореовски път - хората са ползвали преки земни пътища до града. Разстоянието до Враца и до Оряхово е равно, а на шега из Врачанско наричат съседното село Фурен центъра на земята. Фурен е само на 6 км на север от Лесура.
На 3 км на изток е село Три кладенци. На запад, на 7 км, е с. Градешница. На юг, на 7 км, са селата Галатин и Баурене. На северозапад само Дълбоки дол и голия баир на Кокалановото разделят Лесура от селата Лехчево и Громшин. На североизток землището граничи със село Малорад.
Когато Криводол (на 15 км. на юг) се утвърждава като средищно и най-голямо селище в района, връзките с Оряхово се прекъсват и търговията и услугите се извършват в Криводол. Тогава жителите на селото насочват поглед и към Враца, ползвайки железопътния транспорт. Пътят до Криводол през Галатин е вече шосе, направено с доброволен труд на населението на трите селища, както и за село Фурен. Впоследствие пътят е асфалтиран.

Установено е, че на височината Голата могила е имало праисторическо селище от каменно-медната епоха. Селището е било укрепено от дървета, а от източната страна - оградено с голям ров. Западната страна на селището е защитена от стръмните скари, които служели като естествен защитен щит. Самата височина, избрана за селище, е позволявала на населението да има широк простор, видимост на всички страни. Хората е трябвало да вземат мерки за защита от нападения, грабежи и разрушения. Определено е, че селището е съществувало през IV хилядолетие пр. Хр.
Има неизследвани селища от бронзовата епоха в землището. Това доказват намерените находки в местността Старите лозя, намиращи се на километър северозападно от селото, или както хората го наричат -"Връъ"…
Според научния сътрудник Минков западната половина на днешното село лежи върху културен пласт от желязната епоха - първото хилядолетие пр. Хр. За това селище говори и Б. Николов и доказва, че намерените от хората в дворовете си при изкопни работи различни предмети са от новожелязната епоха. Намерени са сребърни фибули, гривни, гривни със змийски глави, накити, битови предмети, железни въоръжения и снаряжения на коне. Безспорно това са останки от едно голямо тракийско селище, съществувало тук близо хиляда години. За заровени монети в земята при голямо бедствие, станало в края на II в. пр. Хр. в местността Ръсовец, пише и Т. Герасимов (ИАИ, т. XIII, 1939 г.). Това селище датира като средновековно тракийско и се простира над извора Ръсовец по време на Първото и Второто българско царство. Тук случайно е намерено голямо сребърно съкровище, изработено и донесено от първа Македонска област.
И днес при обработката на частните дворове хората намират различни глинени съдове, гривни, накити, типични за тракийската битова керамика. Намирани са и златни монети при оран на нивите в различни райони на землището.
Село Лесура е основано преди 450 - 500 години, или средата на XVI в., под името Лесурът. Това име е образувано от две съществителни имена - лес и рът, което ще рече гора и продължителна височина (лес - гора и рът - височина). През вековете последната гласна на сложната дума рът отпада при изговор и се получава Лесуръ, а се пише Лесура.
За името на селото има и други, местни обяснения от стари хора. Едно от тях гласи, че хайдушка дружина, подгонена от турската потеря в равнината, най-после видяла гъстите гори и всички хайдути извикали в един глас - лес, ура, ура, ура. Така мястото било наречено Лесура.
Другото обяснение, което е и по-приемливо, е свързано с плетенето на леси... Лесите са служили за ограда на животни и предпазването им от зверове, за направата на хамбари за зърнени храни, като са ги омазвали с кал и слама отвътре и отвън. Използвани са и за волска кола за превоз на обемист товар, за риболов и най-вече за направата на жилища…

…Като разказваш или четеш за рода Нело, като гледаш родословното дърво, макар и за миг се прекланяш, пред предците, и се чувстваш горд, че си част от цялото. В тази равносметка откриваш и себе си и се питаш за корена си - кой съм аз, откъде съм, откъде идвам, какви нравствени и физически добродетели съм наследил от моите деди и прадеди? С какво и колко съм допринесъл за опазване на името и авторитета на рода ни. Защото наистина е гордост -да кажат хората, когато минаваш, зад гърба ти: "Това момче е от Неловия род. Виж какъв е внимателен, скромен".
Неловци са всеизвестни. Който и да попиташ в селото за тях, би ти казал: "Те всички са добри хора, разговорливи, буйни, с весел нрав и широко сърце".
Хората, от този род, като характери, начин на живот и духовни ценности, при внимателно съпоставяне и разглеждане в различно време и различни поколения, не се различават съществено. При всички се открояват общите черти, предавани по наследство: обич българска, трудолюбие, задружен живот, традиции в рода, честност и достойнство, стремеж за водещи в живота, оправни в семейния живот.
ОБИЧ БЪЛГАРСКА - тази характерна черта поставям на първо място. Това са хора, нетърпящи насилие и борещи се за правда и справедливост. Та нали в името на българското нашият родоначалник дядо Вълко тръгна от с. Бързина, за да го запази. Да спаси дъщеря си от робство. Разбрал, че с добрина щастие няма да получи и не ще промени начина на живот в селото, тръгва към неизвестното, и когато се наложило - с оръжие повалил поганеца. Така спасява семейството си и най-вече дъщерята, която пък жертва любовта, предпочита бягството пред робството. Всичко това в името на обичта към българското. За времето това е било бунт и неподчинение на турската власт. ..

ТРУДОЛЮБИЕ И ЧЕСТНОСТ - нивите, горите, ливадите на Неловци бяха в повечето случаи едни до други в различните райони на землището ни - в Рибиньъ, Плоча, Ливагето, Тръпките, Престилката и т.н.
Когато минеха хората по пътя между тучните ниви и високите царевици, обясняваха на синовете си: "Оттук започват нивите на Неловци. Вижте каква обработка, какви жита и царевици ще приберат. Вижте съградените от тях домове, високи, с удобства!"
Всичко е строено с мерак и умение, наследени от бащите ни. Нашите деди и бащи, с трудолюбие и предприемчивост, първи в селото измазват къщите си, построени от тухли, които сами са направили. Измазани и боядисани отвътре, и отвън. Поставени двойни прозорци. Няма ги вече подовете, подмазани с кал - поставени са дюшемета. В обградените с яки зидове дворове са построени стопански сгради за добитъка, овцете, свинете и кокошките.
Те са от първите, които започват да обработват земята с железен плуг, грапи, брани. Хората казваха: "Само да видят отнякъде нещо ново и Неловци го усъвършенстват". Не шумят, не се хвалят, но хората ги оценяват и се равняват по тях. Не са жалили труда си. Стремежът да бъдат първи в селото, ги подтиквал за повече инициативност и предприемачество. Та чии волски коли бяха по-хубави, чии впрегнати волове и крави!
Това буди гордост. Идвало им е отръка, както и днес, следващите поколения, умеят да правят всичко с вкус, все в името на новото в живота.

ЗАДРУЖЕН ЖИВОТ - още от нашите деди и прадеди се чувства онази близост, която се поддържа и до днес в рода ни, макар да са "преминали" десет поколения. Не са делили пасища и ливади, в които пасли стадата им. Кошарите строили заедно, живеели са заедно. Това завист, омраза, злоба, вътрешно-родствени разправии и дразги не са били познати на нашите деди и бащи. Напротив - с общи средства купували земеделски инвентар и го ползвали общо. Щом един свърши работа, друг поема инвентара. А при окопаването на царевицата и най-вече в сезона на жътвата, семейството, което първо свърши, се притичва на помощ на другите. Ами при вършитба, когато забуботи вършачката! Всеки грабва вилата и тича да помага - едни хвърлят снопите на вършачката, други бутат сламата, трети я правят на сламник за животните през зимата. Малките деца, с торби на рамо, носят зърното и го изсипват в хамбара.
Задружният труд е по-лек и привлекателен. По-лесно се преодоляват трудностите. На площада, с общи усилия, мъжете са изкопали 15-метров геран, иззидан, с каменно корито - за водопой на животните. Всеки води животните си тук сутрин и вечер. Пък и който от селото минеше - поеше животните си тук, вместо да ги води чак на реката. Без никой да го спира.
Трудност срещали нашите баби и майки при снабдяването с вода за пиене и миене. Жените и девойките ходели сутрин и вечер с кобилици на рамо (с два котела) и стомна в ръка чак на чешмата. Зиме и лято. По-късно ходеха на Дончовия и Мирчовия геран, защото е по-близо, а и от водата боба увирал по-добре. Да носиш в студените вечери и дълбокия сняг вода от такова разстояние си е жива мъка. Ето този въпрос решили нашите братя, братовчеди и чичовци. Запретнали ръкави, в зимните дни се съюзили и във всеки двор направили геран с каменно корито. През зимата мъжете не почиваха. Вадеха камъни за строежи. Копаеха герани. През лятото, успоредно с полската работа, мъжете правеха и тухли. Всичко това - с много усилия и взаимен задружен труд на братя и братовчеди, на бащи и чичовци. Този труд сплотявал поколенията на нашия род, запазен и до наши дни.

ЧЕСТ И ДОСТОЙНОСТВО. Проследявайки развитието на рода ни поколение след поколение се вижда, че няма член от семейството, които макар и в трудни моменти, да е станал предател или престъпник спрямо родината. Факт е, че родът ни като цяло е заставал винаги на страната на правдата, на родовата памет и нейното съхранение. Винаги на страната на бедните, слабите, онеправданите. Факт е, че никога не са ставали обществено достояние раздори за имоти. Факт е, че няма човек от рода, който да е участвал в афери с крадци и разбойници, да е изтърпявал присъди в тази област, с което да е опетнил рода .
На това са ни учили нашите деди, бащи и майки и ние сме им благодарни.






 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






БЪЛГАРИЯ И СВЕТЪТ
ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM