ЗАВЪРШИ ХVІІ-ТИ НАЦИОНАЛЕН
ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС
"ЖИВЕЕМ В ЗЕМЯТА НА БОТЕВ"
В Художествената галерия "Иван Фунев" се проведе тържество, на което бяха връчени присъдените награди на победителите в XVII- тия Национален конкурс "Живеем в земята на Ботев". За конкурса бяха получени 115 есета и 110 стихотворения от ученици от София, Бургас, Варна, Русе, Лясковец, Стражица, Своге, Кърджали, Видин, Карнобат, Мездра, Добрич, Полски Тръмбеш, Шумен, с. Каменово обл. Разград, с. Мадан общ. Бойчиновци , Ботевград, Хасково, Панагюрище, Петрич, Пловдив, Силистра, Нова Загора, Дупница, Севлиево, Павел Баня, Плевен, с. Болярино обл. Разград, с. Дълго поле общ. Калояново, гр. Кубрат, Тутракан, с. Крумово обл. Пловдив, Шабла, Свищов, Съединение, Исперих, Суворово, Първомай и Враца.
Жури в състав: председател: Марин Ботунски - главен редактор на алманах "Околчица", членове: Петя Николаева - ст. експерт по бълг. език и литература в РИО и Яна Кременска - поетеса, присъди следните награди:ПОЕЗИЯ, I - ва възрастова група:
1 място: Илона Георгиева Кидикова - СОУ "Любен Каравелов" - гр. Видин
2 място: Петя Жекова - СОУ "П. Р. Славейков" - гр. Добрич
3 място: Стамен Бориславов Димитров - СОУ "Васил Левски" - гр. РусеПОЕЗИЯ, II - ра възрастова група:
1 място: Яна Николаева Георгиева - ПМГ "Акад. Иван Ценов" - гр. Враца
2 място: Яна Жекова Иванова- ПГТ "Проф. д-р Асен Златаров" - гр. Варна
3 място: Ивета Иванова Василева - СОУ "Христо Ясенов" - гр. Етрополе
Поощрение:
1. Таня Георгиева Даскалова - ГХП "Св. Св. Кирил и Методий" - гр. Пловдив
2. Дарена Ивайлова Дилчовска - СОУ "Христо Ботев" - гр. Враца
3. Алексадра Мирославова Маринова - Първа езикова гимназия - гр. Варна
4. Сезел Ахмед Дикме - ГПЧЕ "Христо Ботев" - гр. Кърджали
5. Ангел Димитров Димитров - ГПЧЕ "Христо Ботев" - гр. КърджалиЕСЕ:
1 място: Цветелина Любомирова Първанова - ГПЧЕ "Христо Ботев" - гр. Кърджали
2 място: Румен Руменов Воденичаров - I Английска езикова гимназия - гр. София
3 място: Елена Недкова Минчева - ЛК "Касталия" към ОДК - Варна - гр. Варна
Поощрения:
1. Виктория Живкова Живкова - ЛК "Касталия" към ОДК - Варна - гр. Варна
2. Теодора Миленова Филипова - СОУ "Христо Ботев" - гр. Тутракан
3. Симона Илиева Аврамова - ДТГ "Димитър Хадживасилев" - гр. Свищов
4. Павла Станиславова Цветкова - I Английска езикова гимназия - гр. София
5. Габриела Драгомирова Белниколовска - МГ "Баба Тонка" - гр. РусеСпециална награда на МОМН- София и Национален дворец на децата - София:
Велла Георгиева Николова - ПМГ "Акад. Иван Ценов" - гр. Враца
Габриела Бисерова Георгиева - ГПЧЕ "Петър Богдан" - гр. Монтана
Наградите връчиха Красимир Богданов, зам. кмет на Община -Враца, Радосвета Крумова, зав. Отдел "Култура" при Община Враца и председателят на журито Марин Ботунски.
Цветелина Любомирова Първанова,
16 г., гр. КърджалиТЪМНО ЛИ?
ЗНАЧИ СКОРО ЩЕ СЪМНЕ."В гората не става най-тъмно посред нощ,
а малко преди разсъмване"
Михаил ПришвинЗемята ни помни и победния тропот на конски копита, и отчаяния вик на посе-чените мъченици, и мрака над бесилото на Левски, и онзи юнски ден, когато в Балкана кръвта на Ботев попива в горещата пръст... Земята ни помни безкрайните нощи на отчаянието, лутането на Самуиловите слепци, несигурните стъпки на пре-дателството, но и победния звън на камбаните, и искрените възторзи от случилата се свобода... Земята ни помни мечтите за "свобода и смърт юнашка", помни и звездната песен на вятъра, целувката на самодивите, и грозното грачене на гарва-на, воя на "вълци и псета", безнадеждната тъмнина на изгубените илюзии...
Когато нощта погълне очертанията на пътя, заличи дори предизвикателствата на върховете, превърне човеците в безлики сенки, сякаш от недрата на българска-та земя покълва надеждата. Светлината идва с безумието на смелостта, със сила-та на онова чув- ство, което може да превърне смъртта в любов, края в начало, чо-века в легенда. Легендата Ботев е една от нашите опори, без които днес трудно ще пребродим през мрака на безвремието. И като всяка легенда буди и респект, и лю-бопитство, и желание да бъде развенчана. Свикнали с тъмнината на потайностите, ние се боим от истината, ослепяваме от светлината, търсим заобиколни пътища, за да покорим върха. Инстинктът за унищожение, жаждата за себедоказване чрез отрицание, издигнатата в култ посредственост са най-верните знаци за гъстата тъмнина, която доброволно обитаваме. Мракът превръща страхливците в герои, истината зазвучава като сквернословие, а бунтарството е припознато за престъп-ление. И колкото по-гъста е тъмнината, толкова по-голяма е силата на отричане от всичко, което може да придаде смисъл на човешкото ни съществуване. Така се раждат онези модерни идеи, че образованието ни не се нуждае от всяка Ботева ду-ма, защото днес светът живее с други нагласи и изповядва други ценности. Какво ли е бъдещето на този свят, който не се прекланя пред Духа и се смущава от нео-бикновения човешки избор? Из- празнено от смисъла на истинското знание, на-шето образование моделира сенки, вьзторжено ръкопляскайки на откраднатата мисъл, на добре звучащата безсмислица - в тъмната нощ е най-лесно да си прис-воиш чуждо лице, но то ще ти даде ли радостта на чуждия живот? Има истини, от които се боим - Ботев е едно от българските откровения, защото с него започва разсъмването - словото е превърнато в дело, подвигът не е по християнски мъче-нически, а е тържество на онези полюсни страсти, изгаряли душата на бунтаря. Тези страсти ли днес са противопоказни, за да не узнаем, че страхът да изричаме своите истини ни прави роби на онази цивилизация, срещу която журналистът Бо-тев негодува, защото тя е по-страшна от първичността на варварството? Само с гъстия предутринен мрак в министерства, агенции и фондации може да се обясни деликатното подменяне на понятията "бунтар" с "терорист", "робство" с "присъс-твие", "въстание" с "нарушение на законите". Това ли е представата ни за толеран-тност, или така ни е по-лесно да избягаме от себе си и да оправдаем безотговор-ността си пред Истината и пред Бъдещето? Младите хора ще ослепеят, преди да са прогледнали, ще презрат романтиката на житейските битки, преди да са усети-ли сладостта на своята победа, за да се превърнат в неразличими сенки на мечти-те си...
Затова, мой объркани връстнико, ще живееш във виртуалното пространство, тьрсейки подкрепата на виртуални съмишленици, изживявайки виртуалните си емоции, бунтувайки се виртуално срещу статуквото, което погрешка свързваш с традицията. Ще споделяш своите "размисли и страсти", наричайки Ботев "поет-че", "стихоплетец", без да съзнаваш, че в публичното пространство дори и лично-то мнение трябва да бъде обмислено и умно. Упрекът, че Ботев е преекспониран и не той те е научил на родолюбие, ме кара да се питам знаеш ли изобщо какво е ро-долюбие? Как се учим на любов - не е ли това погледът ни към света, възприеман от нас не чрез формули и дебели томове, а като отговор на любовта към нас. Лю-бовта ражда любов, така както омразата ражда омраза, отмъщението укрепва зло-то, а страхът вдъхновява предателството... Ботевата поезия носи толкова любов, колкото и най-съкровената любовна балада не може да побере в себе си, защото това не е споделената обич към човека до теб, а е пречистената от болката любов към обезобразения от робското тьрпение страдалец, към почернения дом, към не-състоялия се живот в една скръбна земя. От стиховете на Ботев научих нещо мно-го важно за мен - победата е тържеството на идеала, а не край на борбата, за сво-бодата си човек трябва да воюва ежедневно, защото тя не е даденост, а воля за собствен път. Свободата е право на избор и ти си направил своя избор да прово-кираш себе си, опитвайки се да развенчаеш легендата- приемам го, ако не усещах зад думите ти насладата от скандала, а не толкова прозрението на един жаден за стойностното ум. В този смисъл съм склонна да приема и категоричното "Ботев е идиот!", с което ти, връстнико, изрази убеждението си, че саможертвата на героя е напразна. А може би, за да придобие Ботевата жертва смисъл, трябва да дочакаме светлината, която ще уплътни сенките, ще извае лицата, ще заличи анонимността и ще изправи всеки пред съда на времето... Ако "идиот" е синоним на "луд'", нека не посягаме на тази лудост - в нея е очарованието на мита, в нея е самочувствието на българина, защото без лудостта на непокорния нашата земя никога нямаше да види слънцето. Разумният върви по утъпканата пътека, но новите пътища се проп-равят от онези "лудите", които не се страхуват да бъдат сами в тъмнината, да по-несат присмеха на сенките, да окървавят нозете си. И ако някой им каже: "Колко е тъмно!", те, повдигайки очи към небето, ще му отговорят:
- Тьмно ли? Значи, скоро ще съмне...
Яна Николаева Георгиева,
16 г., гр. ВрацаДУХЪТ НА БАЛКАНА
Казват, че в нощта след Ботевата гибел тялото на героя изчезнало и никой никога не го намерил. Балканът го скрил в своите недра и Ботев се превърнал в мъглата, която понякога скрива града; в дъжда, който винаги се лее на 2-ри юни; във вятър, шепнещ в короните на дърветата; в орел, който кръжи над града… И винаги е с нас, защото духът на Балкана не може да загине…
В онази юнска страшна нощ,
извираща от кътчета потайни
мъглата скрила падналия вожд.
Балканът пази свойте тайни….В онази юнска страшна нощ
заплакало небето безутешно.
И всяка капка, като остър нож,
пронизвала земята безпогрешно.Настръхнал бил Балканът. И гората.
И луната. И далечните звезди.
Във очакване била земята -
чудото да сътвори.И от недрата на Балкана,
незрима за човешките очи,
магия древна - призована,
изплувала под лунните лъчи.
Поетът се превърнал във надежда,
закрилник на земята и домът,
защото Ботевата саможертва
обезсилва и самата смърт.Той плаче със сълзите на небето.
И всички знаят, не е само слух -
Ботев е в Балкана - там, където
вечно жив е неговия дух.…И под прикритие на падащ дъжд,
прозирайки зад водната завеса,
бди над нас един достоен мъж.
Спасителю… Закрилнико… Къде си?
Румен Руменов Воденичаров,
18 г., гр. СофияДА БЪДЕМ СВОБОДНИ!
Когато мислим и говорим за Ботев, ние го поставяме не само в миналото, но и в настоящето. Със своето поетично наследство и жизнен път той се извисява до об-щочовешкия идеал за хармонична личност. Прозренията му за свободата, човеч-ността, саможертвата, социалния напредък звучат смайващо актуални и вълнува-щи и в наши дни. Той не е само символ, идол от миналото, а пример за подража-ние и сега. За тази светла личност са изречени и написани най-силните думи, сът-ворени с родния език. Ние, младите хора на България, можем само да добавим към тях: обичаме Ботев, прекланяме чела пред саможертвения му подвиг, пазим неговите песни в сърцата си, черпим вдъхновение от него. Обичаме Поета без даже да осъзнаваме дълбочината на това чувство и искаме да живеем в неговата Земя.
Мъдрите хора определят Ботев като "граница на понятието България". При него България е най-голяма, най-велика, единствена и световно съизмерима. Моята се-гашна България живее по-скоро със спомена за едно отминало величие; за отдав-нашни, славно спечелени битки; за отишли си вече от този свят свръхличности - интелектуалци, герои, романтици, идеалисти. Моята родина изглежда малко по-застаряла, позанемарена, изоставена от децата си. Тя може да възвърне изгубения си блясък, но затова е нужно не да изнася емигранти, а да внася свободни, жизне-ни, одухотворени българи. Тези безценни личности ще обнадеждят народа и ще му върнат огъня, вярата, душевността.
Ботевото слово притежава магия, която запечатва в душите ни най-съкровеното желание на поета: да бъдем свободни! И ето я нашата свобода - малко странна, дрипава, безкрайна на думи и оскъдна на действия, лицемерно използвана за ко-ристни цели, понякога анархистична, непредсказуема, понякога повече своеволие, отколкото свобода. И все пак - земята на Ботев е свободна. Народът диша нейния въздух, както и този на независимостта. Заветът на поета родолюбец е изпълнен: "само тоз, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата."
Но на тази земя, в която живеем ние, хората не са щастливи - последни във всички класации по песимизъм, недоверие към ин- ституциите, бедност. Ето, вече сме европейци, и по произход, и по право, но сме на края на опашката по доходи. Един източен мъдрец е казал: "Там, където народът гладува, не си струва да се го-вори за свобода." А където има глад, там вирее отчаянието, избуява самосъжале-нието, леят се горчиви сълзи. Ако беше жив, Ботев сигурно би написал още по-яростна версия на "Смешен плач". И сигурно щеше да събуди народа си от мърт-вешкия летаргичен сън, в който е изпаднал.
Мечтата на поета за свобода не е просто самоцел - той иска тя да възтържеству-ва, за да може "човечността да се възцари". И на фона на държава-мащеха за свои-те граждани, земята на Ботев ражда свободомислещи, морални и добродетелни деца. Именно те дадоха урок на безхаберните управляващи, самозваните месии и саморекламиращите се политици. Те, духовните наследници на поета революцио-нер превърнаха "панаира на суетата" - абитуриент- ския си бал, в "панаир на доб-ротата". Те ще идат на своя празник с бели тениски, а спестените пари ще дарят на ощетените от съдбата - "пеперудени" деца. Ето я тази човечност, за която Ботев е мечтал - родена от недрата на народа, извираща сякаш от нищото, на фона на мутри, Златки, реалити герои, "големи братя" и "къртици". Въпреки че духовните ценности не са на мода в земята на Ботев, въпреки че хората свикнаха с лъжата и несправедливостта, въпреки че солидарността е закърняла - има надежда. Надеж-дата я носим ние, младите хора на майка България!
Земята на Ботев ражда деца, които се вписват идеално в мечтата на твореца за хармония между интелект и физическо развитие. Въпреки липсата на подкрепа от държавата за насърчаване на техните заложби, те покоряват върхове в спорта, културата и науката. В своята практика на учител Ботев е оформил принципите за въз питание и подготовка на будни, честни, искрени, родолюбиви граждани. Той е вярвал в мисията на училището като място за развитие на талантливи и работли-ви хора. И ето, съвременното българско училище отгледа своите прекрасни "на-дежди", прославили българския гении по света. Малките математици, физици и химици, печелейки медали и отличия по олимпиади, карат световните асове да го-ворят с уважение за Родината ни. Самата НАСА безапелационно издигна на първо място измежду 700 отбори младите варненски астрономи за проекта им "Green space". И всичко това е защото повечето български учители развиват почти апос-толска дейност. Те самите сякаш са унаследили от титана на Възраждането стре-межа за подкрепа на младите таланти по пътя към съвършенството. И нищо, че имената на малките умници не са така популярни като много скандални и псевдо-елитарни персони. Народът ще се отърси от отровното облъчване с жълтини. Ще преоткрие добродетелите и моралните ценности, крепили го през вековете. Защо-то се знае: "Народът е толкова мъдър, колкото е необходимо".
Сигурно е, че освен мислители, земята на Ботев ще роди и водачи - почтени, ис-крени, подготвени. За тях думите и делата ще означават едно и също. За тях най-голямото щастие ще бъде свободата на мисълта. А онези, които не я познават, ще бъдат достойни за съжаление. Достойни за съжаление ще бъдат и тези, за които Поетът изглежда екстремист, нарушаващ статуквото, предизвикващ смут и обърк-ване, неудобен. Творецът е неприемлив за тези, за които конформизмът е жизнена среда. Като всяка велика личност, Ботев е под прицела на недоброжелатели. На-шата земя е родила и такива, които искат да забранят поета или трупат извест-ност като го "мразят". Херостратовият комплекс е заразил бедни душици, които във виртуалния свят се опитват да се обсипят със слава на гърба на твореца. Един клик - и имената на тези жалки създания никой няма да помни и знае. А за всички останали Ботев остава нашата българска икона.
Сега, през най-красивия месец май, когато всички българи са обединени в чест-ването на братята равноапостоли Кирил и Методий, ние, децата на България, си спомняме за Ботев и неговия завет. Поетът е мечтаел двамата братя да бъдат чест-вани с цялата обич и признание, закодирани в душите ни. За него те са "гениите, които са записали знаменателно събитие в нашата бурна история". А химнът, кой-то звънти от всеки дом ще изпълва всеки от нас със законна гордост, че и ние сме дали нещо на света.
Титаните на Възраждането са най-чистите и скъпи на сърцето личности в наша-та история. С безмерната си жертвоготовност, както и с известна доза наивност, те озаряват този период. Ботев е именно такъв един пример. При него липсата на разминаване между думи и дела го прави истински идеал за всички нас. Една изк-лючителна личност, съчетала гениален поетически талант, безкомпромисно пуб-лицистично перо и абсолютна отдаденост на революционната идея.
Властимащите винаги щедро прокламират почитта си към Ботев, кълнат се в делото му, редят помпозни и натруфени речи. Българската икона няма нужда от всичко това, защото той отдавна се е сдобил с безсмъртие, той е жив и реален, а не скъпоценна реликва от миналото. Затова всички обичаме Ботев, затова и пазим идеала "жив е той, жив е". Затова искаме да живеем в неговата Земя, по неговите правила.
И ще направим всичко за това - и възможното, и невъзможното..
.
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
