Марин БОТУНСКИ
СТРАТФОРД -
РОДНИЯТ ГРАД НА ШЕКСПИР
Рано сутринта на 27 юни потеглихме за Стратфорд на Ейвън (Stratford-upon-Avon,) родното място на великия поет и драматург Уйлям Шекспир. По магистралата Хари ни сочи мястото, където се отделя пътя за прочутата английска писта от Формула 1 Силвърстоун (сребърен камък). Стоян, фен на Маккларан, прави снимки. После минахме отбивката за университетският град Оксфорд. По средата на пътя Хари обръща внимание, че на пет километра е имението, в което е живял последните си години и където е починал Чърчил и че може на връщане да се отбием..
По магистралата застигаме платформи с десетина модела стари коли - явно отиват на някакво шоу. (Никъде по света не си "падат" по старите неща - коли, къщи, мебели, бастуни, чадъри и т.н., както в Англия).
В дясно остава Бирмингам, напред е Ковънтри… Аз все не мога да се нагледам на особените английски дървета, заснел съм стотина. Впечатляват блоковете рапица, ръж, пшеница, лавандула (лавандулата изглежда като истинско море сред полето)… Пак отбелязвам - много домашни животни отглеждат англичаните. Островната държава ни бие на коне, овце и крави. Ние - на магарета…
Това, което пиша в движещата се кола, е кривопис… Но пък кривописът е отбелязал наличието на много жълт кантарион от двете страни на пътя - необичайно висок, бухнат, също много слез край селцата и градовете…
Заглеждаме се във всичко, но основната тръпка е в очакването на градът, дал живот на Шекспир. И ето, преминавайки през зелен "тунел", се изправяме пред него. Къщички, като от приказките, и зелени ливади отдясно ни водят към изключителното по красотата, чистотата и подредбата си градче. "Тетрално" - записах за онова, което видях. А още не бях видял главното.
Стратфорд е изключително красив град на река Ейвън, в южната част на графство Уоруикшър.
Хотелът, в който Хари е запазил място, е в центъра на града, на стотина метра от родната къща на Шекспир, сега музей, на тридесет крачки от училището, в което е учил, на толкова от къщата на Сюзане и от разрушената къща, в която е живял последните си две години великия драматург и на около триста метра от църквата "Света троица". Настанихме се и веднага се отправихме към родната къща.
Слънчево е, топло е, улицата е изпълнена с народ, имаш усещането, че току са вдигнали завесата в театралната зала и пред теб започва сценичното действие. И за сетен път си припомням думите на Назъм Хикмет: "Селищата са големи не със своите площади, а със своите поети."
В Стратфорд всичко е Шекспир. Училища, библиотеки, банки, улици, хотели, кръчми, ресторанти носят името му, украсени са с портретите му, с картини от неговите пиеси, с героите на тези пиеси, артистите, изпълнявали ролите в творбите му. Градът живее от селско стопанство и от … Шекспир. Казват, че след Лондон това е най-посещавания английски град. И е в самото сърце на Англия. Над три милиона туристи годишно идват тук. Най-посещавани са родната къща на Шекспир и къщата, в която е починал, църквата "Света Тройца", в която е кръстен и в която е извършено погребението му, къщата на неговата майка, на дъщеря му Сюзане.
В пътеводителя "Уйлям Шекспир", съставен от Майкъл Сент и Джон Паркър, първото изречение е: "Уйлям Шекспир е живял според собствените му думи като човек с много роли и като човек, достоен за целия свят."
Какво е това чудо, Боже! Когато отворихме входната врата на родната къща на гения имах чувството, че влизам в старата ни къща в Краводер. Същата тежка врата, същото преддверие, същото огнище с оджак, черни греди и тавански дървен обков, врата направо и врата в дясно… Невероятна, стопроцентна прилика. Побиха ме тръпки и децата забелязаха това. Казах им. После, когато минахме през вратата в дясно се видя, че за разлика от нашата, къщата тук е просторна и заможна… Но входът…
Родителите на Шекспир, майката Мери Арден и бащата Джон Шекспир, са от семейства на дребни фермери-земевладелци, живеещи в горите на Арден, на север от река Ейвън. "Арденската гора" била селска местност с "разхвърляни" по нея дървени къщи и неголеми стопанства на фермери. Мери Арден е от близкото село Уилмкот, а Джон - от Сниттерфилд. В 1550 година той идва в Стратфорд, от 1552 година живее в тази къща, която закупува на два етапа - през 1556 и 1575 година. В 1557 година Джон се жени за Мери Арден и домът на улица "Хенли Стрит" става тяхното семейно гнездо. Тук ще се родят осемте им деца (две от които умират малки). Трето дете и първи син е Уйлям. Бъдещият гений Уйлям Шекспир. Роден е на 23 април 1564 година и е кръстен в църквата "Света Тройца", която се намира в края на липовата алея.
В къщата е показан тогавашния бит. Бащата шиел ръкавици, сам си подготвял кожата за тях. Преуспявал в занаята. През 1568 или 1569 година е назначен за служебен пристав на Стратфорд, главен офицер на Стратфорд и местен агент на Лондонското правителство. И след като завършил службата си в кабинета, той останал важна фигура - Старейшина в продължение на няколко години.
Проспериращо, семейството могло да обезпечи най-добро образование на Уйлям. Той посещава граматическата школа и изучава граматика, риторика, логика, латински език. Ние бяхме и в старото училище, където е съхранена стаята, в която е учил.
Ала в края на 1576 година Джон Шекспир имал финансови затруднения, които сложили край на обучението на Уйлям.
Шекспир не е завършил университет. Не е пътувал зад граница. Това давало повод да го представят за писател-самоук, за гении от народа. Не са малко и тези, които смятат, че не обучаван човек не може да напише такива перфектни художествено и технически стихове, че ги е написал друг.
Край прекрасната река Ейвън чухме какви ли не спорове и какви ли не предположения: и за името му и това на неговото семейство (те са десетки варианта, сред които и твърде странни, като например Сакспър, Шакоспър и т.н.), за авторството на Шекспир на изключително големия брой великолепни пиеси - негови ли са или на Франсис Бейкън, както твърди американската милионерка Дилия Бейкън, на оксфордски граф ли са, както твърдял Фройд, или на лорд Дерби, на Кристофър Марлоу, на кралица Елизабет I, на Едуард де Вер, за евентуалните обиколки на великия драматург по света с Франсис Дрейк, на каква възраст е напуснал родното гнездо - деветнадесет или двадесет и пет годишен.
Не са малко и специалистите, които смятат, че му е помогнало непреминаването през школовката на университет. Те намират, че много от съвременниците на Шекспир, завършили университети, са критикувани остро за изкуственост, за бягство от натурата. Смятат, че Шекспир е взел от училището необходимото, от което може да извлича полза за творчеството, но то било недостатъчно, за да съсипе личния му стил, да го направи изкуствен.За много неща спорят английските специалисти и литературни историци. Но не спорят, че осемнадесетгодишен Шекспир се е оженил за осем години по-възрастната Ан Хатауей. В 1582 година Уйлям имал, както тук казват, "близост" с двадесет и шестгодишната дъщеря на фермер от Шоттери, която забременяла и трябвало набързо да се оженят.
Уйлям Шекспир не е безпътен и разгулен, но не може да се каже, че е безгрешен. Съпругата не обръщала сериозно внимание на сърдечните му увлечения. Затова пък му родила в 1583 година дъщеря Сузане, а след двадесет месеца близнаци -дъщерята Джудит и сина Хеммет.
Така е в живота - всеки прави това, което може най-добре.
И ставало трудно. Увеличеното семейство изпитвало особена нужда от пари.
Джон Обри смята, че Шекспир е "бил в младите си години учител в село". Няма доказателства, ала е възможно да е бил в семейство Хутон - в завещанието си Александър Хутон упоменава "Шексхафт - актьор".
В 1580 година тръгнал сам - да търси щастие в Лондон.
Няма никакви доказателства - дали е отишъл с мисълта да става артист. Но е близо до ума, тъй като всяко лято идвали странстващи театрални трупи. В 1587 година пет трупи посетили Стратфорд. Някои от тях имали нужда от попълване на съставите… Тук смятат за най-вероятно да се е присъединил към трупата, покровителствана от лорд Лестер...
Лондон от онези години е бързо растящ град с около двеста хиляди жители. Разраствал се и на север , но и на юг от реката. Именно в тези крайни квартали, без достатъчен правителствен контрол, гражданите търсели развлечения - в новооткриващи се заведения. Първата сграда за театър е построена в района Финсбури Филдс в 1576 година. Наречена е "Театър". Шекспир се присъединил към трупата, ръководена от актьора Джеймс Бербидж. Тръгнал от най-ниското - бил момче за поръчки, преди да го допуснат на сцената.
За да изкачи най-високия художествен връх.
Лондон, както и цяла Англия, е еуфорично настроен след победата над Испанската армада в 1588 година. Богатият град, макар и с резките контрасти между много богати и много бедни, ставал все по-богат - банков и търговски център, морска врата към Европа. Театърът ставал развлечение не само за богатите, а за всички. Хората, които влизали в театралните салони били хиляди. Вярно, правостоящите места били за "простите" от "улицата", и били евтини - стрували 1 пени. "Седящите" влизали от друг вход, плащали 1 пени повече. За меките кресла, от които не само се виждала добре сцената, но и хората от салона добре виждали седящите в тях, се влизало от трети вход и се изисквало още едно пени. А най-богатите демонстрирали своето превъзходство с местата си точно над сцената.
Сцената - без завеса и декор. Костюми - само за главните герои. Имало дуели, битки, призраци, танци. Но главното, на което разчитал този театър, бил ефектът на езика. Не илюзиите и не масовите сцени са основата му, а поетическия език. Езикът разширявал хоризонта на съзнанието във време, когато той самият, а и английското съзнание приемали нова форма и ставали по-прогресивни. И от дистанцията на времето пак може да се "свали шапка" на оная публика, която идвала толкова настойчиво и толкова постоянно - да слуша поетическата реч.
Пристигането на Шекспир в Лондон съвпада с извършващият се "бум" в театралното изкуство, с представянето на чудесни комедии и трагедии от експериментаторите Пил, Грин, Кид. Особено значение имало премиерното представление на трагедията на Кристофър Марлоу "Тамерлан Велики" - то възвестило появата на нов вид изкуство. Театърът не само си отвоюввал право в авангарда на културата - заставал в самия авангард.
Първите автори на пиеси са университетски възпитаници. Шекспир е авторът, нарушил "статуквото". Той е жизнерадостен, открит, организиран. Неговите първи пиеси също са на историческа тема. И също не са "образци". "Хенри IV" е готова в 1950 година. Поставя я театър "Роза" на 3 март 1592 година. В следващите две години - 1993 и 1994 - пише "Венера и Адонис" и "Похищението на Лукреция". Те му донесли голям успех и покровителството на граф Саутхямптън (Хенри Риътсли), под което ще напише забележителни произведения. За да стигне през 1599 година до един от върховете -"Хенри V".…Но ние сме още в къщата: вървим по дървения под, по който е стъпвал гения, докосваме се до престарелите врати, минаваме в стаята, в която по преданията се е родил Шекспир, разглеждаме детското легло и леглото със завесите… После стоим дълго и правим снимки в прекрасно подредения и осеян с цветя двор. Тук млади актьори представят откъси от Шекспирови пиеси, чува се говор на десетки езици, фотоапарати и камери запечатват мигове на човешка възхита и преклонение…
***
В Музея - Картинна галерия, който е в близост до родната къща, са показани десетки художествени платна, посветени на Уйлям Шекспир. Тук може да се видят рисунката от титулната страница на "Първото фолио", рисунката на италиански художник, правена вероятно в 1604 година, и редица други. Но главно място заемат трите "основни", както ги нарече екскурзоводката, портрети на Уйлям Шекспир. Те са от 1610, 1615 и 1630 г. Интересна е историята на създаденият през 1610 година портрет. Той е собственост на реставратора на картини Алек Коб. Семейството на Коб го получило когато техен братовчед се оженил за праправнучка на покровителя на Шекспир Хенри Риътсли, небезизвестния граф Саутхямптън - лейди Елизабет Нортън. Портретът явно е принадлежал на граф Саутхямптън. Собстветиците смятали, че на него е изобразен мореплавателя и поета Уолтър Рейл, фаворит на Елизабет I.
През 2006 година Алек Коб посетил в Лондон Националната портретна галерия. Там видял портрет на Шекспир, собственост на Вашингтонската Шекспирова библиотека, дело на фламандския художник Корнелиус Янсен, който работил в Англия в началото на XVII век. Портретът почти се препокривал, бил същият, като този у дома на Коб. Реставраторът поискал специалистите да се произнесат. Направените изследвания показали, че дъската е от около 1610 година, а яката - от използваните яки в английския театър.
Експертите определят портрета като първия, рисуван преди смъртта на драматурга. В 1610 година Шекспир е четиридесет и шестгодишен.
И трите портрети се родеят. Може би този от 1610 година е послужил на авторите на другите два. Както и на художника, направил рисунката на титулната страница на събраните съчинения в "Първото фолио", 1623 година.
…
Театралният живот в Стратфорт е богат. Шест нови постановки на пиеси от великият английски драматург се поставят всяка година. И се играят от март до края на януари. На "Другото място", което се намира на сто метра от Кралския Шекспиров театър, в сравнително неугледна сграда, е малката сцена, където често се експериментира.
През 1932 година, на мястото на изгорелия Мемориален театър, е изградена друга театрална зала. Докато бяхме в Стратфорт течеше ремонт на театъра. Това е съвсем нова, огромна, модерна тухлена сграда. Казваха ни, че след завършването на ремонта артисти и режисьори от Кралската Шекспировска трупа на 21 век ще имат всички необходими театрални и технически възможности.
В най-атрактивният хотел стаите нямат номера, а имена - на героите на Шекспир.Какво показват старите статистики? Преди 1864 г. , когато е чествана 300-годишнинато от рождението на гения - всяка година в Стратсфорд отивали около 5 000 души. През 1900 г. техният брой вече е 30 000, през 1930 г. - 100 000, през 1964 г. - 320 000 души..
Многобройни са участниците в международни конференции, а така също студентите, писателите, литературните критици, които искат да вървят по местата, където е стъпвал кракът на гениалния творец - улиците на града, родната къща, училището, църквата, да се разходят край бреговете на Ейвън, да четат ръкописите в библиотеката на Стратфорд.
***
Стратсфорд, в който се е родил Уйлям Шекспир, не е сегашният - имал е около двеста къщи, много градини, дървета, плодни дръвчета, цветя. Но е на важен кръстопът, на река Ейвън. На север - горите на Арден, на юг -пасищата на фермера Фелдон. От тук минавали пътищата от големите градове на запад от Мидландс, преди да поемат на юг и изток, и най-вече - към Лондон.
Управлявал се от богатите граждани. Имал три пазара: първият - на пресечката на Хай Стрит и Хенли Стрит (тук търгувал и бащата на Уйлям - Джон Шекспир), вторият (пазар за мляко) - пред часовника на Гилд Чапел, третият (пазар за месо) - на улица "Чапел стрит".
Имало и друг пазар - на животни- той бил на улица Ротер стрит.Шекспир обичал своя град. Да, в Лондон получил признание и слава, спечелил състояние, ала го теглели родните места и щом се появявал свободен ден в театъра - бързал към Стратфорд.
Местните говорят, че тук влагал спечеленото. Купил "Ню Плейс" в 1597 година от Уйлям Андербил. Край Ейвън израсли децата му. Тук умрял единственият му син Хеммет.
След Уйлям в Лондон, отишъл Едмунд, шестнадесет години по-младият брат, който също искал да получи признание като артист. Живеел близо до театър "Глобус", но в 1607 година починал едва двадесет и седемгодишен.
А в Стратфорд дъщерята Сюзане се омъжила за преуспяващият доктор Джон Хол. На Сюзане и на мъжа й Шекспир оставил част от състоянието си.
Другата дъщеря - Джудит се омъжила за пияница…
Имало е какво - и хубаво, и тревожно - да го вика по родните места. Имало е…
Ние посетихме дома на Сюзане и д-р Джон Хол. Той се е запазил такъв, какъвто е бил тогава. Носи името "Холлз Крофт".
В съседство с къщата на Сюзане и доктора е бил домът "Ню Плейс", в който е прекарал последните си години и в който е починал Шекспир. Домът е разрушен в XVIII век. Владеещият го бил отчаят от наплива на туристи и… го разрушил. Запазени са само част от основите му… Запазени са и се поддържат цветните алеи в двора такива, каквито са били приживе на Шекспир - една прекрасна цветна феерия.
Има предание, че Уйлям Шекспир умира след посещение в дома му на добрия приятел, актьора и драматурга Бен Джонсън и на актьора Майкъл Драйтон. Отдали се тримата на "весела вечеринка" в Ню Плейс.
Починал на своя рожден ден - 23 април.…
Тръгнахме към църквата "Света Тройца", където е извършено кръщението и където е погребан Уйлям Шекспир. От двете ни страни, като шпалир - току що цъфнали липи. Църквата е в края на тази липова алея, едно модерно архитекткурно произведение на десния бряг на Ейвън. На входа радостно ни изненадаха - между листовките-упътвания на десетки езици имаше и такова на български. Вляво, в Северното крило, виждаме чудесно изработен стъклопис "Вяра, Надежда и Любов". После минаваме край параклиса Клоптън.
Преди Шекспир голямата гордост на Стратфорд е Хю Клоптън. Живял е сто години преди великия автор на стихове и драми. Бил е кмет на Лондон. Името му и сега носи мостът над река Ейвън. Хю Клоптън отишъл млад в столицата на Англия, спечелил огромно състояние, част от което дарил на родния град. Той построил Кулата Гилд Чапел, мостът Таун Бридж, и "Ню Плейс"(Ново място)- едно от най-разкошните здания в града.
Племенникът му Уйлям Клоптън, починал в 1592 година, е положен до чичо си, заедно със съпругата Ан и децата им. Насреща е гробницата на Джойс Клоптън и нейния съпруг Джордж Керю, на граф Тотнес, главнокомандващ артилерията при крал Джеймс Първи, и на барон Клоптън.
Смята се, че е най-представителната ренесансова гробница в Европа.
Пътя за олтара минава през хоровата зала, край Сребърния литургиен кръст, подарен от Шекспировата мемориална театрална трупа и невероятните стъклописи, върху горните и долни прозорци: "Потриарсите", "Осем акта на опрощение", "Седемте възрасти на човека", "Илия", "Кралицата на Шива", "Ребека", "Давид", "Посещение на Разпятието", "Възкръсването на Лазар", "Блаженствата", "Христос проповядва", "Павел при атиняните"… Обръщат ни внимание на двадесет и шестте столчета с чудесна дърворезба, на които сядат по време на служба, както и на напукано дървено корито, в което вероятно е кръстен и Уйлям Шекспир.
И ето ни пред Главния олтар, пред гроба на Шекспир и част от неговото семейство. В камъка са изсечени острите слова на Шекспир, едно предупреждение към посетителите на "Света Троица": да не оскверняват гроба и да оставят тленните му останки да почиват в покой!
Защо е било нужно да се изписва този текст? Защо!
И гениите ли, Боже, не сме склонни да пощадим! Защо хората не могат или не искат да оценят по достойнство дори най-великите си съвременници!
Душа нещастна, ядко на плътта,
нападана от страсти денонощно,
защо гладуваш вътре в нищета,
а кичиш свойта къща тъй разкошно?
Защо се грижиш тъй за този дом,
нает за кратко и строен нездраво?
(Из "Сонет № 146")Върху северната стена е бюстът на Шекспир, както и алабастровата полегнала фигура на приятелят му Джон Круум, и двете дело на скулптора Джерард Джансен.
Макар и да има неспирен поток от посетители, тук е невероятно тихо. И в тишината сякаш дочувам шепот - непознат глас, но думите, които казва, са познати:Сън беше всичко. Крал видях се в него.
Очи отварям - кралството ми де го?
(Из "Сонет № 87")В параклиса "Св. Томас Бекет" окото може да се полюбува на изключителното майсторство в стъклописите: "Св. Николай", "Войници", "Духовници"…
В паоса - факсимиле на онези страница от църковната кондика, на които са вписани кръщението и погребението на големия син на Стратфорд. Тук, вързана с верига е и Библия, печатана през 1611 година.
Сегашното корито за кръщение е точно копие на дървеното корито, което видяхме в олтара. На излизане, от към северната врата, има светилищно чукче върху вътрешна врата от XV век. Всеки престъпник, който я прекрачи, би могъл да иска защита и подслон за тридесет и седем дни.
Малко ли очарование, тръпка и вълнение изпитах в този чуден град на гения, та в края на посещенията на историческите му къщи ми даваше и този подарък. Само тази врата да бях видял, пак си струваше да дойда тук - за да я покажа на дейците на българския Преход. Те, всинца, вкупом трябва да чукат на тая врата.…
В късните следобедни часове на деня се разходихме по брега на спокойната и пълноводна Ейвън, където диви патици, гъски и лебеди идват да вземат храна от дланта ти, където вода, зеленина, архитектурна и строителна мисъл са обединени от търсена и постигната красота. Думите са безсилни да опишат създаденото от природата и подобрено от човека великолепие.
"Тук Ейвън е истинско "Лебедово езеро!"- възхищава се Хари. Десетки лебеди се отзовават на повикването ти, идват до сами брега, и не само за храна, можеш да общуваш с думи с тях, и да ти "отвръщат"…
Не бих се отделил от това място, но младите поискаха да пием бира в най-посещаваната крайречна кръчма - до театъра. Пътьом се любувахме на зелените площи на двата бряга на Ейвън, по великолепен начин "разхвърляните" цветя, храсти и дървета, край които почиваха стотици граждани и гости на града, малко по-надолу на открита сцена току завършваха участието си млади таланти. Десетки лодки се носеха в тихите, почти огледални води на реката. Някой изрече: "Дори Раят, ако го има, не може да е по-красив от това място!"… Чакахме няколко минути, докато се освободи маса, поръчахме бира, радвахме се на обожанието, с което "местните" посрещаха тримата артисти от театъра на Стратфорд, които по различно време дойдоха в кръчмата…
…Уж сетивата се износвали, притъпявала се чувствителността с годините, а колкото повече остарявам, толкова по-болезнено изживявам всичко. Свалям шапка, болезнено чувствителен към създаваното от човека, благодарен към всички, които не пестят усилия по пътя, приближаващ ги към съвършенството…
В Стратфорд е събрана много - история, синовност, преклонение,
великолепно поддържана старина, красота, създадена от човешката ръка, подреденост в дворове, градини, паркове, улици, площади, крайречни пространства, чистота… И ведрост в съгражданите на великия Шекспир!
Почти невероятно, все едно, че е сън…
Но не е - на живо вървят пътеки и пътища към търсено и намирано, към постигнатото от великия син на Стратфорд Уйлям Шекспир драматургично и поетическо съвършенство.***
Има максими, които за да възрадват, смаляват.
Всеки, поне веднъж, е чувал възклицанието: Колко малък е света! Младите решиха да вечеряме в ресторант на улица "Shee, Stkeet" № 10, 11. Светлокосата и синеока келнерка, която дойде да ни обслужи, запита на чист български език:
- Извинете, вие българи ли сте?
Чудесно е да чуеш родна реч далеч от родината.
А я чухме от Юлия, красива естонка, омъжена за българин. С мъжа си работят в Стратфорд, ала до края на годината ще се приберат в Пловдив.
Направихме снимка за спомен, разменихме си адреси, поканихме я да ни гостува във Враца, най-добре по Ботевите дни…
- У дома е най-добре - казва Юлия,- но ще ми е тъжно за този град! Тук се вглеждат векове назад, но живеят векове напред!
Светът, в този малък Стратфорд, е голям.
***
Седем години след смъртта на Шекспир приятелите му - артистите Джон Хемидж и Хенри Кондел, събрали тридесет и шест от пиесите му, осемнадесет от които непубликувани, и през 1623 година, разделени на три групи: трагедии, комедии и исторически пиеси, ги издали. Изданието е известно като "Първо фолио". Написали: "Нямаме за цел да се сдобием с печалба и слава, а само да съхраним паметта за нашия достоен другар и събрат, какъвто беше нашия Шекспир".
Сонетите на Шекспир са публикувани за пръв път в 1609 година.
Той виждал в произведенията си живота такъв, какъвто е и какъвто го обичал. Знаел много за него - и за величието, но и за уродливостта му, за великата подреденост в природата, но и за хаотичността в душата на човека.
Умеел, в творчеството си, да го преподреди - зад хаоса да види безсмъртната красота.
Произведенията му са преведени на повече от сто живи езици, а пиесите му се играят на всички световни сцени.
Наричан е "бардът на Ейвън" и "лебедът на Ейвън". За мен Шекспир е бог, защото създаде цял един свят - по-добър, подреден и красив, по-художествен от божия свят.(Из "В страната на Шекспир", "Ранни дългове"- книга втора )
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
