Кисинджър:
ЗАПАДЪТ ДЕМОНИЗИРА ПУТИН,
ЗАЩОТО НЯМА ПОЛИТИКА ЗА УКРАЙНА
Хенри Кисинджър, бившият държавен секретар на САЩ, публикува във "Вашингтон пост" коментар, според който кризата около Украйна ще свърши едва тогава, когато бъдат балансирани интересите на всички замесени страни. Ето какво се казва още в статията:
Публичният дебат за събитията в Украйна се върти изцяло около конфронтациите. Как обаче да знаем какво ще се случи? През живота съм видял как четири войни започват с голям ентусиазъм и широка обществена подкрепа. Не знаехме обаче как ще свършат тези войни, а от три от тях се оттеглихме едностранно. Истинското изпитание за една политика е постигането на крайната ? цел, а не възторженото ? начало.
Украинската криза прекалено често бива представяна като прост избор: Украйна се присъединява или към Изтока, или към Запада. Ако Украйна иска да оцелее и да просперира, това няма да се случи като част от единия или другия лагер - тя трябва да действа като мост между тях.
Русия трябва да приеме, че опитът да превърне отново Украйна в свой сателит и по този начин да разшири границите си ще доведе до връщане на предишното състояние на постоянно противопоставяне с Европа и САЩ.
Западът от своя страна трябва да разбере, че за Русия Украйна никога не би могла да бъде чужда държава. Руската история започва с Киевска Рус. Руската религия се разпространява оттам. Украйна е била част от Русия дълги векове, а дори преди това историята им е тясно свързана. Някои от най-важните за Русия сражения от Битката на Полтава от 1709 г. са се водили на украинска земя. Черноморският флот - руският инструмент за упражняване на влияние в Средиземноморието - е базиран в Севастопол, на полуостров Крим. Дори известни дисиденти като Александър Солженицин и Йозеф Бродски настояват, че Украйна е неделима част от руската история, а и от Русия.
Европейският съюз трябва да е наясно, че бюрократичният му подход към разширяването и подчиняването на местната политика на Брюксел допринесе за превръщането на преговорите за присъединяване в политическата криза. Външната политика е изкуство на създаване на приоритети.
Украинците са тези, които трябва да вземат решението. Те живеят в страна със сложна история и много различни езици. Западът става част от Съветския съюз през 1939 г, когато Сталин и Хитлер си разделят Европа. Крим, който има 60% руско население, става част от Украйна едва през 1954 г., когато Никита Хрушчов, по произход украинец, подарява Крим като част от честване на триста годишнината от споразумение на Русия с казаците. Западната част е населена предимно с католици, а източната с православни християни. Западът говори украински; изтокът говори предимно руски. Всеки опит на едната част на Украйна да доминира над другата - както се случва напоследък - би довел до гражданска война и разделение. Разглеждането на Украйна като част от противопоставянето между Изтока и Запада би отложило с десетилетия възможността Русия и западните държави да участват заедно в една съдействаща си международна система.
Украйна е независима едва от 23 години; преди това от 14-ти век насам винаги е била под нечие чуждо управление. Не е изненадващо, че лидерите на страната все още не са усвоили изкуството на компромиса. Политиката на постсъветска Украйна ясно показва, че в основата на проблемите стои в опитите на украинските политици да наложат волята си над непокорните части от страната, първо от страна на една фракция, после от другата. Това е и коренът на конфликта между Виктор Янукович и неговия основен опонент Юлия Тимошенко. Те представляват двете крила на Украйна и не желаят да делят властта. Единствената далновидна политика на САЩ спрямо Украйна трябва да мине през опит двете части на страната да си сътрудничат. Трябва да търсим помирение, а не доминация на една от двете фракции.
Русия и Западът, и особено различните фракции в Украйна, не действат на този принцип. Всяка от страните успява да влоши допълнително положението. Русия няма да е в състояние да наложи военно решение без да се изолира във време, в което повечето от границите ? вече са доста несигурни. За Запада, демонизирането на Владимир Путин не е политика; то е извинение за липсата на такава.
Путин трябва да разбере, че независимо колко не е съгласен с развоя на събитията, военна намеса би могла да доведе до нова Студена война. От своя страна, САЩ трябва да се въздържи да се отнася към Русия като към нарушител, който трябва да бъде принуден да следва правилата, наложени от Вашингтон. Путин е добър стратег, особено от гледна точка на руската история. Той обаче не разбира американските ценности и психология. Американските политици обаче още по-малко разбират руската история и психология.
Лидерите на всички страни на конфликта трябва да преценят какви са възможните изходи от конфликта, а не са се съревновават кой може да се наежи най-много. Според мен, за да бъде постигнат резултат, който да задоволява ценностите и интересите на всички страни, трябва да се извършат следните стъпки:
1. На Украйна трябва да се даде правото свободно да избира икономическите си и политически обвързвания, в това число с Европа.
2. Украйна не бива да става част от НАТО. Твърдях същото преди седем години, когато въпросът отново беше на дневен ред.
3. Украйна трябва да е свободна да създаде правителство, което да отговаря на волята на украинския народ. Далновидните украински политици биха избрали политика на изглаждане на конфликтите между различните части на страната. В международен план, те би трябвало да търсят позиция сходна на тази на Финладния. Тя не оставя каквито и да било съмнения, че би защитавала свирепо независмостта си и си съдейства със Запада, но много внимава да не показва враждебност към Русия.
4. Анекс на Крим от страна на Русия не отговаря на съществуващите правила на международната система. Възможно е обаче отношенията между Украйна и Крим да бъдат изменени. За тази цел, Русия следва да признае суверенитета на Украйна над Крим. От своя страна, Украйна трябва да разшири автономията на Крим с избори, провеждани с участието на чуждестранни наблюдатели. Този процес трябва и да включва елиминиране на всички неясноти относно статута на Черноморския флот, разположен в Севастопол.
Това са принципи, а не рецепти за успех. Запознатите с региона знаят, че не всичко от горното ще бъде приемливо за всички страни. Ако не бъде постигнато обаче решение, основано на тези принципи, развитието към открита конфронтация ще продължи. Този момент ще дойде много време.
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
БЪЛГАРИЯ И СВЕТЪТ ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС ТЕМИ