"ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ ВЕК" - 3
Св. великомъченик Николай Нови Софийски
"И така прочее многострадалният Николай умря с кончината на мъчението за Христа някъде около 45-тата си година на 17 ден на месец май в седмия час на деня четвъртък от седмицата в годината от сътворението на света 63-та, прибавена към седемхилядната (1555 г.). Тогава царуваше над измаилтяните Сюлейман, син Селимов".
Матей Граматик
Св. Николай Софийски е роден в Янина (Епир, сега в Гърция). Родителите му Мартин и Евфросиния са "боголюбиви и живеят праведен живот според християнската вяра. За това свидетелствува тяхната ръка, щедра за нуждаещите се, и скромността и изобилието на милосърдието, което те следваха".
Най-напред Николай се научил да чете, а след това усвоил обущарския занаят. Умен и добър, красив и строен, след смъртта на родителите си трябвало да избяга от родния град, защото турците не търпели християнин с такива добри качества и щели насила да го направят свой единоверец.
Дошъл в София, Николай бил благочестив и с честния си занаят на обущар започнал добре да печели, не забравял обичая си да посещава бедни и затворници и да раздава милостиня. Гражданите на София го обикнали и го свързали със законен брак, за да го задържат при себе си завинаги. Но турците му завидели и Николай трябвало отново да бяга, сега в Румъния, гдето го взел в своята гвардия влашкият войвода Мирчо. Жестокото отношение на войводата към своя православен народ скоро го отблъснало, а любовта му към съпругата и децата го заставила да се върне обратно в София. Тук турците твърдо решили да го присъединят към своята вяра. Поканили го на обед, подир който всички изпили по чаша турски шербет, но сложили в чашата му амфион. От това питие, Николай заспал дълбок сън. Тогава ходжата извършил над него обреда на мохамеданското обрезание.
Нещастният Николай не излязъл от дома си цяла година, докато най-после на празника Възнесение Господне ходжата го предупредил, че занапред ще трябва да посещава тяхната джамия. Укрепен от молитвата, Николай твърдо му отговорил, че за нищо на света не ще промени християнската вяра на своите родители. От това време започнал неговият мъченически подвиг.
Много мохамедани, които били враждебно настроени срещу християнската вяра, настойчиво изискали от съдията смъртта на Николай. Нахвърлили се срещу него с ругатни и закани. Хвърлили го в затвора, където го подложили на страшни мъчения. "И какво ли не правят! Тези го влачат, онези му крещят, онези пък го блъскат; едни за косите, за ушите - други, биеха го с юмрук с все сила по лицето. И така насилствено го влачеха към мястото за съд и разкъсаха дрехите му на парчета".
Извели го отново на съд, по време на който един озверен турчин ударил мъченика по главата с дърво, така че челюстите му се счупили и дясното му око излязло от очната кухина. "Не само това, но и хвърлил тоягата, веднага го хваща, поваля го на земята и го тъпчеше безжалостно, като го биеше дълго време с юмрук по главата и по устата. А едновременно го риташе с крака по гърба и по корема, та без малко вътрешностите му да се изсипят. Обзет от крайно неистовство, а още повече - обхванат от бяс, дишайки с яростен пламък, той с една ръка хвана здраво страдалеца за гърлото, а с другата ръка измъкна голям нож и щеше да заколи светеца пред всички, ако не беше възпрян от намиращите се там наоколо и те не бяха го изтръгнали от ръцете на кръвожадния убиец. Той, дръзна да стори това пред народа, понеже искаше да се покаже съвършен ревнител за своята вяра и докрай да повали мъченика. Тогава мнозина го похвалиха, а той, порочният, с удоволствие приемаше похвалите им и въздигаше рога на своята горделивост".
На последното съдебно заседание съдията намерил, че Николай е невинен. Но фанатизираната тълпа не се подчинила на присъдата. "А те го грабнаха и го изведоха, влачейки го, на градския път, ритаха го с нозе, хвърляха камъни, удряха с дървета, а някои ръфаха плътта му със зъби. Дрехите му бяха съвсем разкъсани. Те го държаха пред себе си гол, както се казва. Светецът пък отговори: "Аз ви рекох, че съм изправен пред вас заради Христа...За мене, прочее, смърт е животът с вас, безчестниците, а истински живот - смъртта за Христа. Затова се погнусих от вашите измами и сякаш от някакъв огън побягнах и се притекох към Христа. Прочее не се бави, измисли по-бързо мъчение за мене. Готов съм и меч, и огън, и зверове, и всякакъв образ на смъртта да приема заради него. Друго от мене не ще чуеш!"
Мъченикът бил изведен вън от тогавашния град при "Трите кладенци" (Юч бунар) на 17 май 1555 година. "И понеже там имаше върби, привързват светеца. Някакъв поток бликаше по малко вода под нозете му. Мъченикът мъжествено се приготви за борба, дръзновен и непреклонен. Шепнейки и молейки се, той добави: "В Твоите ръце предавам духа си!" И докато молитвите му са още на устните, внезапно бива пребит с камъни, както първомъченика Стефан. Един от убийците измъкна голям камък от потока, удари светеца с всичка сила по темето и така веднага уби мъченика, а себе си направи мъченикоубиец, от всички по-мерзък".
Тялото му било пренесено на гробището наречено "Търницата" и изгорено, като турците разпалили голям огън, опънали ръцете и нозете на светеца, забили здраво в земята два кола и го поставили над огнената стихия. "Един от стоящите отпред с тях се затича, към дърветата, що бяха струпани там за изгарянето, измъкна отнякъде голямо дърво и с две ръце с все сила удари светеца в корема. И веднага всички вътрешности се изляха на огъня като вода. Така постепенно се стопиха светите мощи; и така после сложиха всред жарта останките и всичко изгоря без следи - дотолкова, че и костите станаха на прах. А останалата пепел разпръснаха по въздуха и в течащата наблизо вода на потока, според повелята на Корана, за да не остане никакъв спомен от него".
От мощите му била намерена само една частица от теменната кост, която отхвръкнала настрани по време на убийството, и няколко обгорени костички, намерени отпосле в пепелта от кладата. По молба на Матей Граматик едно момче събрало частици от неговите мощи и благочестиви християни тайно ги погребали.
Скоро след кончината на св. Николай Нови Средецкият митрополит Яков обявил канонизацията му на специално свикан за целта събор. Той приел запазените мощи на светеца, положил ги първоначално в ковчега с мощите на св. крал Милутин в църквата "Св. Архангел Михаил". По-късно част от св. мощи били прибрани в дървен храм.
Гробът на св. Николай Софийски е един от малкото известни гробове на български светци. Той се намира в центъра на София, в квартала "Три кладенци". В близост до него се извисява красивият храм, посветен на светия мъченик. Издигнат е по проект на архитект Антон Торньов и е осветен на 3 декември 1900 г. от софийския митрополит Партений. В новоизградения храм положили в сребърна мощехранителница част от мощите на светеца. Друга част била предадена на храм "Св. София".
В началото на 70-те години на XX век на гроба на светеца бил издигнат малък параклис. Той се намира в малко дворче на днешната улица "Цар Симеон" 125 и е отворен за посещение в ранния следобед всеки делничен ден.
В края на 70-те години на XX век изящната мощехранителница била открадната заедно с мощите от храма, посветен на светеца. Тогава църковното настоятелство на храм "Св. София" подарило пазената там частица от светите му мощи на храм "Св. Николай Софийски".
Сега мощите на св. Николай Нови се съхраняват в храма и се изнасят за поклонение от вярващите на 16 и 17 май и на някои по-големи празници. В навечерието на храмовия празник, след Великата вечерня, литийно шествие начело със св. мощи на св. Николай води поклонниците до параклиса, като и в двата дни мощите са изложени за поклонение от вярващите.(Цитатите са от дякон Матей Граматик. Той е софийски книжовник, съвременник на св. Николай и очевидец на неговите страдания и смърт. Написва служба и пространно житие на светеца. Днес ръкописът се съхранява в библиотеката на храма "Св. Мъченик Николай Нови Софийски" в София.)
Красимир Богданов
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
БЪЛГАРИЯ И СВЕТЪТ ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС ТЕМИ