Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

ОТКРИТО ПИСМО ДО ПРИВЪРЖЕНИЦИТЕ
НА ЕВРОМАЙДАНТА

Приятели, патриоти, освободители! Как още се наричате?
Екстремисти, фашисти, престъпници! Както ви наричат онези, които не ви наричат така, както вие се наричате.
Обръщам се към вас. С надежда, простете за този досаден гаф, но не и с разбиране, не (тази глупост нито аз, нито вие можем да си я позволим): с надежда за това, което ще изслушате.
Да, аз разбирам, вие сте заети с важни, героични дела. Не ви е до мен. Вие скандирате: "Слава на Украйна! На героите слава!" Размахвате железа. Строите барикади. Палите домове. Взривявате автомобили. Убивате хора. Борите се с режима.
Вие сте добри, правилни момчета. А ние - "който не е с нас, е срещу нас" - сме предатели, сивота, подкрепящи бандитския режим. Ние сме украинци от друга Украйна.
Да, всички ни е купила московската пропаганда. Ние палим жълто-сините флагове. Преоблекли се в униформата на "Беркут", стреляме по украинците. Ние сме заедно с Янукович. Ние всички имаме сметки в швейцарски, немски, американски (къде още, вие виждате по-добре) банки. Ние сме отвратителни, подли изроди, предатели. Продължавайте, продължавайте инферналния ред. Ненавиждайте с цялата своя широка - а не като нашата, на молюските, - душа.
Помните ли как в "Адвокат на дявола" подсъдимият, хванал защитника Кевин Ломакс за гърдите, пита: "Какво, по дяволите, правиш? Съдебното жури ще ме намрази"? А той отговаря: "Аз от кожата си ще изляза, за да се случи това". Така, аз също искам, вие да ни мразите. Може би, тогава вие, най-накрая, ще ни оставите на мира и ще престанете да претендирате за чуждия за вас свят.
Вие казвате, че не сте започнали война? Лъжете. Вие, а не ние, излязохте в центъра на града и устроихте скотобойна редом до кухнята, крещяхте кръвожадни песни, скандирахте русофобски и антисемитски лозунги, подпалихте всичко, което гори и не гори. Не ние яхахме булдозерите и хвърляхме в украинците "коктейли Молотов".
Но ако аз пристигна в закарпатско село или градче под Лвов, въоръжен с тояга или арматура, и започна да я размахвам, пробивайки западни черепи - да допуснем, - поваляйки един, втори, трети, крещейки заедно с това свещени лозунги - не придиряйте, - вие, навярно, ще се озлобите.
Вие - можете, а аз - не мога.
Разбира се, вие щяхте да имате повод. Навярно същият, който ви даде право през 2004 година да марширувате по улиците на Одеса, Днепропетровск, Севастопол, да уродствате над паметници, музеи със свастики, да пеете химни на ненавистта, да избивате граждани. Но, простете, да сме ви канили случайно? Да сме ви молили да ни казвате как трябва да живеем? Не си спомням.
А ето оранжевите и червено-черните знамена, портретите на Степан Бандера, скандиранията "Смърт за руснаците!" (макар че ние сме украинци), обещанията на тогавашната фюререса да постави Севастопол на колене, а Одеса да потопи в Черно море, добре си спомням. Ние всичко помним. И често спомените се обаждат като пречупени кости. При студено време, при всяка глупост. Болят вече повече от 20 години. Такива сме - не се поддаваме на дресировка.
Затова - никакви обиди, конфронтации. Просто ние сме различни. Вие имате къща на края, а ние - солидарност. Ние наричаме улиците в чест на Пушкин, а не на Дудаев. Ние имаме фабрики и заводи, а вие - землянки и колиби. Ние не сме готови да канонизираме ОУН-УПА и да се кланяме на Степан Бандера. Ние не презираме, както вие, всичко руско. И, изобщо, внимателно вървим към Европа. Ние сме други. Такива сме се родили. И това е наше право.
Но повече от двадесет години вие искате да ни преправите, да смачкате, да ни промените. Вие пренаписвате нашата история. Забранявате езика ни. Издевателствате над нашите предци. Унижавате ни. И след това казвате, че не сте започнали войната?
Вие сте видели онзи кадър (а може би сте участвали лично) с боеца от "Беркут", на който му избодоха очите? Тече кръв, човекът едва диша, оставят го да умре, макар че редом стои медик, а някой задушевно пее украинския химн. И вик: "Бърза помощ, извикайте Бърза помощ!", а украинският патриот зад кадър с равнодушен глас казва: "Никаква Бърза помощ. Този е пленник". И другите патриоти снимат как умира човек, украинец.
Както и този боец от "Беркут", вие сте ни взели в плен. Вече над двадесет години. И нарекохте това украинизация. Макар че ние сме украинци не по-малко от вас. Сега започнаха опити, маскирани като битка за свобода. Но на нас ни се струва, простете, че ние сме свободни повече от вас.
Да, аз помня, не забравям: вие се сражавате за всички нас. В свещената война, разгърнала се в прохановска естетика: стълкновение на висши сили, абсолютни идеи, Добро и Зло. И сте уверени, че ще победите. Слава на героите!
Но ние не искаме вашата победа. Дори да постъпваме дребнаво, подло, но не я искаме. Неблагодарните малоруси с мозъци, промити от совдеповска пропаганда. Обкичени по ръцете и краката с георгиевски лентички. Простете ни за грешката. Ние не искаме да се сражаваме за вас. И не искаме вие също да го правите. Макар че ние, също както и вие, сме украинци. И също не искаме да живеем в лайната. Просто всеки си има своя представа за лайна и манна небесна, за рай и ад.
Ние не се нуждаем от вашите жертви. От вашата кръв. От вашите сълзи. Те предизвикват печал, съчувствие, болка. И страх. И отвращение. И ненавист. Затова повече от всичко не искаме нови жертви. Нали не ние обявихме тази война. Тя е ваша, така че - изпейте я до край. В нас вече зрее раздразнение, презрение, ярост. Колкото по-близко сте до победата, толкова по-далече сте от нас. И ние все повече искаме да остане сами, на своята територия. Без вас. Разговорите за това, че е дошло време да се разделим, стават все по-чести. Толкова чести, колкото и изстрелите в Киев.
Ние сме против вашата война. Ние не искаме да участваме в нея. Няма да участваме. И не си струва да се прикривате с нас като със заложници. Защото ние и за заложници, честно да си кажем, не ставаме като хората.
Забравете ни. Оставете ни да си починем от глад и нищета. Да се помъчим под имперския ботуш на Русия. Да миришем на заводи и фабрики. Да, ние ще строим сами дома си. По някакъв начин. Тежко ще ни бъде, но какво да се прави - ще минем без вас. Мисля си, и Русия ще мине без вас: без два милиона западни украинци, които се конкурират с азиатските мигранти за правото на труд. Не си струва да ядеш хляб от ръцете на онези, които ненавиждате. (Преди дни, всъщност, пътувах с трима такива патриоти. Боях се да заговоря на руски. Но на границата изведнъж се изясни, че тримата жители на Стрия прекрасно говорят на омразния московски език.)
Всичко е много просто, мои червено-черни приятели (или неприятели, както ви се харесва): вие сте силни, честни, смели хора. Истински украински герои. А ние - безполезен, ненужен материал. Не искаме да хвърляме "коктейли Молотов", да стреляме, да горим гуми, да вървим в атака, да се бием.
Така че, оставете ни на мира. Това не е наша война. Ние ще се учим, ще работим, ще възпитаваме децата в нашата страна, която, повярвайте, на вас, героите, съвсем не е нужна.
Както и ние нямаме нужда от вашата Украйна!

(Worldtodaybg.com)



 


 


Реклама
ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






БЪЛГАРИЯ И СВЕТЪТ
ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM