Днес България се прости с Джоко Росич
ДЖОКО РОСИЧ: ВИЕ СТЕ ДОБЪР ЧОВЕК, НАЛИ?
И АЗ СЪМ ДОБЪР ЧОВЕК
/КРОСС/ Днес се прощаваме с Джоко Росич, български журналист и актьор. В негова памет публикуваме последното му интервю, дадено за Целокупна България през декември 2013 година със заглавие "Само слабите напускат България". Към онзи момент актьорът е в дълбок траур заради смъртта на съпругата си, която нежно нарича "Лили".
Джоко Росич е роден на 29 февруари 1932 г. в Крупан, Кралството на сърбите, хърватите и словенците. Майка му е българка, а баща му сърбин. На 19 години емигрира в България по политически причини. Завършва икономика и радиожурналистика.
В продължение на 17 години работи в Българското национално радио. Снимал се е в над 110 филма - български, унгарски и сръбски.. Сред най-известните заглавия са "Осмият", "Езоп", "Демонът на империята", "Михаил Строгов", "Гоя", "Антихрист", "Баща ми бояджията", "Сватбите на Йоан Асен", "Време разделно", "Капитан Петко войвода" и др.Носител е на орден "Кирил и Методий" Първа степен, наградата ИКАР (на Съюза на българските артисти).
Джоко Росич има две деца, четирима внуци и един правнук. Когато е в София обменя мисли в близкото капанче с приятели от квартала. През лятото живее в къщата си в село Бойковец, където по цял ден общува с обикновени хора.
- Акад. Росич, какво мислите за това ожесточено разделение на българите днес?
- Това не е разделение, живеем в едно безвремие. Защо казвам безвремие? Защото нацията губи време, забавя хода на развитието си. Хората у нас не само имат нещо един против друг, те се мразят. Вече 62 години живея в България, но за първи път виждам такава омраза. Някои казват: "Нека първо се оправим с това разделение, а после ще видим." Това "после ще видим" отдалечава нацията от добрите неща, които трябва да се случват. Защото ние сякаш работим между другото, а основно се мразим, което е страшно всъщност. Задачата на нацията е да създава духовни и материални богатства.
- Но как може да се подобри битието на българина, при положение че много хора останаха без работа? У нас през годините на прехода бяха закрити заводи, фабрики, предприятия....
- Тук ще сложа една контра. Не може да се говори за безработица в страна, в която 40% от обработваемата земя не се обработва.
- Да, но хората са в градовете.
- Да се върнат на село. Разберете, не може 40% от земята да пустее, а тези, които са напуснали тази земя да казват: "Ние сме безработни." Как става така?
- Вероятно има хора, които биха се върнали на село, но нямат пари да си купят земя.
- Те съставляват онзи процент от безработните, който е допустим.
- Не мислите ли, че се въртим в омагьосан кръг. Добре, ще се върнат на село млади хора. А какво ще стане с децата им - толкова детски градини и училища бяха закрити.
- Ако има нужда, отново ще бъдат разкрити учебни заведения.
- Само че въпросът с младите българи стои иначе - около 2 млн. напуснаха България през последните две десетилетия.
- С този плач не мога да се съглася! Тези, които отидоха в чужбина са слаби хора. Силните останаха тук.
- Тези, които напускат казват: "Ние искаме добра работа и добър жизнен стандарт. Нямаме време да чакаме!"
- У нас повсеместно се чува младите да казват, че не биха работили за 700 лева. Искат 1200 евро. Заминават в чужбина, защото искат всичко да им бъде уредено. Само, че това, което е хубаво и е уредено там, не сме го направили ние, а са го направили те. Направили са го за себе си. Когато свърши Втората световна война, почти цяла Европа беше на нула. Това е показано във филмите на италианския неореализъм - филмите на Висконти, Фелини....Само, че другите са се запретнали и са спретнали страните си. Това става не като емигрират, а с жертва на едно-две поколения в името на това децата и внуците им да бъдат добре. Ние не сме го направили.
- Почти всички наши възрожденци, които са учили в чужбина, са се връщали у нас.
- Така е - учили са в други страни и са дошли да си приложат труда тука. Това е жертва. Разберете, нищо не може без жертви. Когато настъпиха демократичните промени в България, дойде един едноок американец, Ран ( Ричард Ран, американски предприемач и икономически наблюдател - бел. ред. ) и написа един трактат с напътствия какво трябва да се прави. Тогава той каза тази изумителна фраза, която е проста като Колумбово яйце: "Ние можем само да ви покажем как да ловите риба, но риба няма да ви дадем". А ние все очакваме кой какво ще ни даде. Чувал съм хора в кафенето да казват за политиците: "Какво става бе, тия нищо не дават!". Кой да даде?! Аз съм дълбоко убеден в това, че за дереджето, в която се намираме ние сами сме си виновни. И никой не може да ни помогне, ако сами не си помогнем.
- Много лекари заминават в чужбина с обяснението, че тук не могат да лекуват качествено с парите, които плаща здравната каса и това налага корупционни практики.
- Знаете ли и този плач ми е смешен. Защото доц. Андрей Андреев, който се занимаваше две години с моите очи, не е избягал в чужбина? Доц. Драганов от "Токуда", д-р Иво Петров - световен сърдечен хирург - също не са избягали. Много се извинявам - слабите бягат. Аз съм убеден в това. И дъщеря ми е слаба, затова отиде в Канада.
- Вероятно, защото е търсила професионална реализация.
- Много малко българи успяват да направят добра професионална кариера в чужбина. Повечето стават прислужници. Основната им цел е да вземат по-добри доходи. Когато настъпиха промените много актьори отидоха да покоряват Холивуд и какво стана - разхождат кучета, карат таксита...
- Ваня Цветкова стана крупие в САЩ, а Ирен Кривошиева отвори бутик...
- Е, как ще направят артистична кариера?! Нито един от тези, които заминаха на Запад, не успя да пробие там.
- Значи тази приказка, че камъкът си тежи на мястото е вярна.
- Разбира се, че е вярна. И пак повтарям, за да се оправим трябва две поколения да се жертват. То без жертви не може!
- Средното поколение и по-старите хора са жертва и на социализма, и на демокрацията. Преди нямаше свобода на словото и вярата в Бога беше стъпката, през последните години пък взехме всички негативи на западните демокрации.
- Какво да се прави като така ни се е паднало.
- Не ви ли тежи, че не можете да бъдете заедно с дъщеря си на Коледа, на рождените дни.
- Когато тя замина, аз снимах един филм в Унгария. Разбрах, че е заминала, когато ми донесоха вестник, в който пишеше това. Тя беше взела своето решение.
- Вие вярвате ли, че заминалите българи биха се върнали тук, където се мразим?
- Всеки, който се върне в България е добре дошъл. Иначе, дълбоко съм убеден в това, че този, който го няма, без него може. Отишли, отишли ... да са живи и здрави! Страната може и без тях!
- Може, но се обезкръвява.
- Нищо, раждат се други! Има равновесие.- Как оценявате нашите медии, пред вид на това, че сте се занимавал с журналистика в продължение на 17 години?
- Това, което ни набутват непрекъснато в очите нашите медии - кой кого е убил, кой кого е изнасилил, кой на кого е изневерил ... слагат цялата измет на обществото на първа страница, за да ни се набие в очите. И едва към последните страници може да се прочете кратка информация за нещо смислено. Не че у нас няма достойни хора и не се правят и добри неща. Спомням си фразата на Петьо Блъсков (бил е главен редактор на вестниците "24 часа", "168 часа" и "Монитор" - бел. ред.) от началото на демокрацията, че вестници не се правят, за да се четат, а за да се продават. И затова нашите вестници са пълни с това, което може да продаде вестника, а не с онова, което може да възпитава и култивира духа на нацията.
- Оказва се обаче, че тази политика е автогол, защото все повече хора не четат вестници и се информират за ставащото телеграфно от телевизията, радиото, интернет.
- На жълтите вестници, които са пълни с клюки и черен пиар тиражът не е намалял. Мъдри хора са казали - ако цял живот се взираш във фекалиите, то тогава животът ти ще стане страшно миризлив. Лекарството за подобряване на нашето битие е да се произвеждат материални и духовни блага. Аз често пътувам из страната и виждам, че се правят и доста хубави неща - например заводите около Севлиево са превъзходни, на 15-ина километра преди Пловдив отляво и отдясно има малки предприятия, които работят. Наскоро ходих до Киноцентъра с кола и не можах да го позная -толкова се е променил! Преди там имаше огромни поляни, а сега има предприятия, складове, къщи, улици. И всичко това работи.
- Повечето хора, които познавам работят здраво и са отлични специалисти. В същото време непрекъснато се чува: "Ние българите сме мързеливи, негодяи...". Защо сме такива нихилисти и виждаме само отрицателното?
- Аз съм абсолютно вражески настроен към нихилизма и черногледството. За жалост ние сме една оплакваческа нация и затова в световната класификация за щастливите нации сме на едно от последните места. Има страни, в които хората живеят с по един долар седмично и пак се усмихват и са щастливи. А ние сме все недоволни - това е лоша черта.
- А как ще се освободим от тази черта?
- С времето това ще стане. Трябва да се взима пример от хора като д-р Иво Петров - когато отидеш при него, оздравяваш още преди да е направил каквото и да е, защото е страшно положителна личност. Много ми е смешно, когато някой каже: "Господин Росич, няма вече добри хора.". В такъв случай казвам: "Чакайте малко, Вие сте добър човек, нали? И аз съм добър човек. Ето този е добър човек, онзи също..."- Наближава Коледа, какво е за вас този празник?
- Най-големият! Това е времето, когато човек трябва да се замисли за добрите неща, които е свършил през годината... Защото Коледа е добрина. Затова и в литературата има специален жанр - "Коледен разказ". Воглаве на този жанр седи приказката на Андерсен "Кибритопродавачката" - един апел към хората да бъдат добри. Станали сме едно потребителско и интернет общество и сега около празниците основната дума, която се чува е "подаръци": "Какви подаръци да купя? Ти купи ли подаръци? Намерихте ли подаръци?..." Рекламите са пълни с подаръци и всички повтарят: "Подаръци, подаръци, подаръци...". Смисълът на Коледа не е в това. Смисълът на Коледа е ... ако се върна в моето детство, в онези прекрасни времена, когато основното нещо беше дали татко ще ме заведе на църква. Това беше събитие!
- Днес доверието в църквата е разклатено заради грешките на някои свещеници....
- Вярата в Господа трябва да се съхрани, независимо дали някои свещеник краде или не, дали някой е гей или не. И тази вяра трябва да се получи първо от родителите.
- Навремето играчките за елхата са се правили от шишарки и станиол и хората пак са били щастливи?
- Помня онова време, когато момичетата правеха куклите си сами, а ние момчетата си правехме парцалени топки. И до ден днешен мога да правя съвършена парцалена топка.
- Оптимист ли сте за бъдещето?
- Да, хубавите неща рано или късно ще се случат. Историята на човечеството не познава безкрайни кризи. Има упадък, има стагнация, а после следва възходът. Това са обективни закони.
- Във Вашата дълга актьорска кариера коя роля си харесвате най-много?
- В унгарския филм "Под краката ми свири вятърът". Това беше около 40-тия филм, в който се снимам. До това време все още не бях убеден, че актьорската професия е за мене. Все се надявах, че ще се върна в редакцията, ще продължа да се занимавам с писане. Тогава за първи път усетих, че актьорското ми се отдава с лекотата, с която яздех коня.
- Какъв беше Вашия герой?
- Добрият разбойник... Честен и почтен човек, но притиснат от обстоятелствата да бъде разбойник.
- Вероятно и днес има много такива герои...
- Не зная, защото днес ние страдаме повсеместно от липса на морал - в политиката, в икономиката, в печеленето на пари, в престъпността...
- В престъпността?!
- Да, в света на престъпниците също има някакъв морал - той е в противовес на държавата, на обществото, но има някакви правила, които се спазват. Аз съм убеден, че ако в Москва някой изнасили 82-годишна баба, за да вземе последните й 11 рубли, самият престъпен свят ще го ликвидира.
- Чувала съм от баба ми и дядо ми, че са слагали ключа от външната врата под черджето, но никога не са били обирани.
- Разликата между онова време и сега е огромна. Днес обществото е изключително потребителско и потребностите на хората са нараснали. Замислете се само за профила на боклука, който имаме вкъщи. Аз съм сам и продължавам на два дни да изхвърлям боклука, а преди години боклукът се изхвърляше един път седмично.
- А какво мислите за така наречената шопинг мания? Според психолозите хората се втурват да купуват дори и непотребни неща, за да компенсират липсата на любов?
- Никога не съм го разбирал това. По-добре да се срещнеш с приятели или да прочетеш някоя хубава книга. Аз съм имал щастието да израстна в семейство на учители, които са възпитали основни добродетели в мен. Дължа много и на класния си наставник - преподаваше ми по история, философия и английски. Цял живот съм искал да приличам на татко ми и на моя класен ръководител!
- Не губят ли днешните момчета от феминизацията на учителската професия?
- Така е, нямат мъжкия пример.
- Какви са плановете Ви, ще се снимате ли в нов филм?
- За жалост наскоро отказах една роля, която щеше да е черешката на тортата. От Унгария ме поканиха да играя във филм за любовта между двама възрастни. Женската роля е поверена една от най-добрите унгарски актриси, носителка на "Златна палма" от Кан. За съжаление - отказах. Причината е, че зрението ми отслабна и това ми пречи да си науча текста.
- Не можете ли да слушате текста на диск или касета?
- Може, но няма да е същото. 55 години съм учил текстовете, четейки. Дори, когато играя, мислено виждам страницата. В живота ми често съм отказал, защото ми беше драго. Сега за първи път съжалявам, че отказах. Мъчно ви е, че не мога да се включа и в екипа на Младежкия театър - поканиха ме в един моноспектакъл за трима души.
- Не Ви ли тежи, че не можете да четете?
- Така може да е за хора, които няма за какво да мислят. Цял ден слушам радио - "Хоризонт", "Дарик", музикални станции... Радвам се да чуя песни на Стефан Димитров, Тончо Русев, Митко Щерев, защото могат да се запеят.
- Помните ли онова време, в което хората се събираха и пееха заедно.
- Помня, как да не помня. Много пъти съм участвал в такива събирания. Телевизията изяде песните на хората и то много професионално. Сега ако спре тока, изпадат в ужас, че ще пропуснат някое предаване.
- Не толкова отдавна, когато са сядали на трапезата, българите са казвали молитва. Вие казвате ли си сутрин някаква добра формула?
- Денят ми започва с "Добро утро, Лили!". Вечер преди да заспя казвам "Лека нощ, Лили!". Огромна ми е загубата. Лили беше фантастична и като съпруга, и като професионалист. Завършила е консерваторията, но не е работила като музикант, а като импресарио. Доведе много чужди звезди у нас във време, когато страните бяха разделени на лагери. Но никога не е парадирала, беше много скромна. Оказа се, че е и много смела жена, храбра до лудост! Когато отиваше към смъртта, тя нито веднъж не се оплака, че я боли. Държеше се така, все едно ще живее още 50 години. Не бях подготвен да я загубя... Не съм си давал сметка, че толкова я обичам... че толкова ще ми липсва...
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
БЪЛГАРИЯ И СВЕТЪТ ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
