ИВАН КОНДОВ - ЗА СЕБЕ СИ,
ЗА НАС И ЗА ЖИВОТА. Разбирам, че с магическа пръчка не могат да се оправят нещата, но ако не оцелеем като нравствено извисени личности, тогава не заслужаваме свободата, която получихме.
. Не се сърдя на тези, които не ме разбират и гледат снизходително на думите ми. Както казва Цицерон, не им се сърдя, защото ще обидя себе си. Всеки има своя малък свят, в който живее, може ли всеки човек да разбере този твой свят? Не можем да го искаме, може би не е по силите му… Човекът е сложно нещо, затова деликатно трябва да се надниква във вътрешния му мир.
. Друго има и при млади, и при стари днес - кривнали сме се нещо, ходим прегърбени, изкривени на една страна, вършим злини, за които природата един ден ще ни го върне много жестоко.
. Много дължа на близките си, защото съм ги пренебрегвал заради театъра. Забравял съм ги, защото трябваше да забравиш всичко извън сградата, когато се движиш по тая висока трибуна - сцената… Като че ли в "Чудак" от Назъм Хикмет, постановка на Леон Даниел, разкрих себе си. Аз си останах такъв чудак, странен малко, отстъпчив…
. Този свят, в който живеем, ме наскърбява.
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
БЪЛГАРИЯ И СВЕТЪТ ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС ТЕМИ