166 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО
НА ХРИСТО БОТЕВ
На 6-ти януари 2014 г. се навършват 166 години от рождението на гениалния поет и революционер Христо Ботев .
Пейо ЯВОРОВ:
Той чувстваше бога в себе си, той чувстваше себе си защото той беше един от боговете, слезли на земята, въплотили се, преследващи своите неизповедими цели.Ласло НАГИ (Унгария):
В лицето на Христо Ботев съдбата разпалва един поетичен гений. Името му трябва да стои наред с имената на Петьофи, Пушкин, Байрон и Хайне, или на вечно големите, на певците на свободата. Неговата лирика е волна, извисяваща се като черен скален орел на небето.Пиер ГАМАРА (Франция):
Виктор Юго познаваше дейността на Ботев и през 1876 година призивът му за помощ на българския народ е свързан и с великия подвиг на Ботев. Не по-малко велика и въздейства-ща е и неговата поезия.Ян КОШКА (Братислава):
Ботев е неделим от България и от света. С Ботевата поезия и с Ботевия подвиг светът е по-красив и по-сигурен. Аз не зная какво ще каже поетът със стиховете си на хората в бъ-дещето. Но Ботевата поезия днес е вик да се запази най-ценното - въздухът, водата, чо-вечността, животът.
Недялко ЙОРДАНОВНА БОТЕВ
Наистина ли си на двадесет и осем?
Наистина ли, млад и омагьосан
от своята любов необяснима,
гладуваш във оная люта зима
и правиш триста върли поразии
на българските влашки чорбаджии
и пиеш вино и захвърляш чаши
по хилядите патриоти наши,
дето могат само да говорят
и не могат само да се борят.А ти си млад, на двадесет и осем.
Но в теб въпроси страшни се кръстосват,
във теб изгаря и във теб се ражда
космична мъка и космична жажда
и ти, прогледнал чак отвъд, далече,
мълчиш и пишеш сам:
"Настане вечер…"А ти си нежен и сантиментален
във този век ужасен и брутален.
Навярно там, на другата планета,
ти би възпявал своята Венета,
не би така отчаяно се люшкал
между стиха и сабята хайдушка,
защото няма никаква причина
освен една със името
Родина.
Кажи ми, в таз борба, тъй страшно кратка,
наистина ли и смъртта е сладка
и там, сред пролетните горски листи
наистина ли ти не се замисли
поне за миг, поне за малко време,
че жив ще бъде този, който дреме,
а ти ще бъдеш мъртъв и безчувствен
и после вълк…
И самодивски устни…
Не! Ти си мислил.
Ето писъмцето,
което почва с "Мила ми Венето…",
което свършва не със вик, не с дума,
а с парещата песен на куршума.
И тази песен, чувствам, продължава
да ни окриля или натъжава.
Макар и страшна, и макар опасна,
тя все пак е наистина прекрасна,
от смърт родена - тя е вече жива
и знам, абсурдно е, но е щастлива,
защото няма никаква причина
освен една със името:
Родина.
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
БЪЛГАРИЯ И СВЕТЪТ ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
