РЕИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯТА - ОСЪЗНАТ ПРИОРИТЕТ ИЛИ ПОРЕДЕН ПОПУЛИСТКИ ПОЛИТИЧЕСКИ БЛЪФ . Ще заработи ли "Химко" Враца? - Интервю на Кирил Петков пред регионалните вестници "Враца днес" и "Зов за истина"- През 1999 г. бе приватизирано едно от най-печелившите български предприятия - "Химко" АД, осигуряващо 3% от световния износ на карбамид. "Химко" бе "продадено" за 1 милион и 1 лев и погасяване дълга към държавните НЕК и "Булгаргаз". Пред очите на няколко правителства новите собственици източиха и фалираха предприятието. В годините на Прехода Врачанския край и цяла Северозападна България бяха поставени в невероятно трудно положение. Поминъкът на населението бе основно подменен. Враца, градът на химиците, машиностроителите, леярите, циментопроизводителите, текстилците, се превърна в град на шивачки, работещи за чужди фирми, на еднолични търговци, и ... безработни. "Химко" на няколко пъти променя собственика си, пред "затворените очи" на Темида, без да са изпълнени поетите задължения в приватизационните клаузи. Дългът на дружеството нарасна. И никой нищо: нито мажоритарните кредитори, нито министри, депутати, Областна администрация, Общински съвет предприеха стъпки, за да се изпълни разписаното по закон и да проработи печелившото предприятие. Правителството на Пламен Орешарски даде сигнали за възможна реиндустриализация, за предприемане на стъпки за рестарт на "Химко"АД. Редакциите на вестниците "Враца днес" и "Зов за истина" (Zovzaistina.com) се обърнаха към доц. д-р инж. Кирил Петков, дългогодишен и успешен изпълнителен директор на "Химко" до1997 г., бизнесконсултант и ръководител на професионален екип, изготвил през май 2013 г. Анализ "Химко-актуално състояние и възможности за възобновяване на производството". * Въпрос : - Г-н Петков едва ли има врачанин, който не иска "Химко" да заработи. И все пак каква е вероятността за това? Напълно възможно е - от гледище на технически и кадрови потенциал, "Химко" да заработи до 1 година (от стартиране на проекта) при производствен капацитет 22%, т.е. годишно производство на 105 х.т амоняк и 170 х.т карбамид. Ето и основните експертни аргументи: - Остатъчният работен ресурс на предвидените от нас за пуск 5-та амонячна и 7-ма карбамидна инсталация е над 15 години. До спирането на "Химко" през 2002г. те са работили 18 години, а добрите производствени практики за такива производствени мощности у нас, ЕС, САЩ и т.н. са доказали експлоатационен живот 35-40 години; - Технологиите, оборудването и проекта на тези инсталации са доставка през 80-те години на водещи в този сектор на химическата индустрия фирми: Халдор Топсо (Дания) - за амоняк и Снам Прожети (Италия) - за карбамида; - Вероятността този отдавна необходим и полезен за страната и региона инвестиционен проект да стартира в предстоящите 3-4 месеца е "по-скоро да". Той ще бъде един непосредствен и сериозен тест за сегашното Правителство и персонално за Министъра на ИЕТ доколко обявеният курс за реиндустриализация е осъзнат приоритет на икономическата и социалната политика днес и в следващите години. Ако стартирането на ремонтно-възстановителните работи от новия собственик се забави, моят отговор е "по-скоро не". Въпрос: - До колко е важна политическата воля и доколко икономическата целесъобразност за рестарт на бившия торов гигант? По принцип важни са и двата фактора - целесъобразност и политическа воля. Но докато в страните с развита пазарна икономика и дългосрочна предсказуема демокрация икономическата целесъобразност е била безусловно водещ фактор, то в годините на българския преход към пазарно стопанство най-често е било обратното. Въпреки безспорната си и дългосрочна икономическа и социална целесъобразност, много важни за страната ни инвестиционни индустриални проекти или не стартираха, или бяха поверени/подарени по политическа целесъобразност на неудачни-понякога неиндетифицирани търговски субекти. За съжаление, "Химко" е емблематичен отрицателен пример - на користни партийни интереси, на корупция в значими размери, на осребряване на политическа власт и/или на "търговия с влияние", в т.ч. чрез действия/бездействия в ключови периоди като: приватизационните процедури и приватизацията (1997-99); следприватизационния контрол (1999-2002 г.); производството по несъстоятелност (2002-2004 г.); избора на изпълнител на Плана за оздравяване и контрол по неговото изпълнение (2005-2010 г.); възобновяване на производството по несъстоятелност (2011-2012 г.); подготовка за осъществяване на "осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността" (юли 2012-декември 2013 г.). Днес в условията на продължаващата (от 2009 г. до сега) финансова и икономическа криза в страната и на появилата се от началото на 2013 г. и изостряща се политическа криза, по-нататъшното протакане в стартиране на проекта "Частично възобновяване на производството в Химко" ще бъде още едно доказателство, че: - Обявеният рестарт на Химко от държавата чрез Български енергиен холдинг (БЕХ)- с инвестиция от 50 млн.лева, е пореден популистки политически блъф; - Отново липсата на политическа воля в управляващото мнозинство или търгуването с партийно влияние в него ще надделее над безспорните и дългосрочни икономически и социални ползи от реализацията на проекта. Въпрос: - Какви по-конкретно са тези ползи? При своевременно (до 3-4 месеца) стартиране на проекта могат да се реализират следните основни дългосрочни икономически и социални ползи: - Ще се разкрият около 550 нови работни места по трудов договор, с дългосрочна и сигурна перспектива за добре платена работа. Отделно - за работа по техническо, транспортно, търговско и др. обслужване на завода - още 350-500 човека; - Българският агробизнес/българските фермери и особено тези от Северозападна България ще получават навреме и на по-приемлива за тях цена най-ефективния азотен тор (46,3% азот) - карбамида; - Възобновеното (макар и частично - като първи етап) "Химко" ще стане отново един от дългосрочните и устойчиво работещи "локомотиви на реалната икономика" в Северозападна България. - Съществуващата (силно развита по обхват и капацитет) енергийна и транспортна инфраструктура дава не само обективни възможности, но и съществени конкурентни преимущества на индустриалната площадка на "Химко" да се проучат и в средносрочен план успешно да се реализират нови инвестиционни индустриални проекти, в т.ч. и високоефективни енергийни такива. Въпрос: - Някои специалисти и бизнес-среди в торовия сектор атакуват проекта, твърдейки, че предприятието има разграбени и корозирали мощности и остарели технологии. Какво е Вашето мнение? Не съм изненадан, нищо ново под слънцето - особено в днешното болно българско общество и след категоричните изявления на висши представители на изпълнителната и законодателната власт, в т.ч. и на Принципала на мажоритарните кредитори - Булгаргаз и НЕК, за рестарт на"Химко". Ще бъдат засегнати бизнеси и лобистки интереси да не се възобновява производствената дейност в предприятието, например на скрападжийския бизнес и/или на действащи производители/търговци на азотни минерални торове. Ето и някои преднамерени и/или непрофесионални атаки/твърдения и съответния кратък експертен отговор: 1. Предлаганите за рестарт 5-та амонячна и 7-ма карбамидна инсталации са нито стари/кородирали, нито ограбени. Технологичната верига "природен газ (суровина) - амоняк и СО2(полупродукти) - карбамид (краен основен продукт)" е запазена в цялост и след извършване на необходимите технически прегледи, ремонт и изпитания, може да бъде въведена в безопасна и икономически ефективна експлоатация за минимум 15 години. Има откраднати в значителна степен електрозахранващи медни кабели и ел.соръжения. Има и кородирали тънкостенни тръбни комуникации (основно по вода и водна пара) и метални конструкции. Всичко това - като относителен дял, обхват и обем ремонтно-възстановителни работи е известно на ръководения от мен експертен екип. Те са оценени и са предвидени необходимите ресурси - времеви и финансови за тяхното възстановяване, в т.ч. и влиянието им върху икономическата целесъобразност и инвестиционна възвращаемост на проекта. 2. Технологиите на 5-та амонячна и 7-ма карбамидна инсталации не са остарели. Тяхното техническо равнище и в следващите 15 години ще бъде конкурентноспособно на 90% от действащите сега в Европа подобни инсталации. 3. Не са верни и твърденията, че "Химко" бил спрял, заради високите цени на природния газ, както и че при актуалните цени на природния газ и на азотните торове, производството щяло да бъде губещо. "Химко" спря, защото в периода юли 1997 - юли 1999 г. умишлено, чрез корупционни практики, беше воден към фалит. И още - защото при касовата приватизация (август 1999 г.) беше харизан на никому известна в торовия бранш офшорна фирма - купувач, чиято бизнес-стратегия бе бързо и по-пълно източване на активите на предприятието и евентуална продажба след това. 4. При производството на амоняк и на негова база азотни торове около 75-80% от разходите за производство са енергийните (природен газ, ел.енергия, вода). Общите енергийни разходи за производство на тон амоняк в Агрополихим Девня и в Неохим Димитровград са с около 10% по-високи от тези на 5-та амонячна инсталация в Химко, чийто пуск ние предлагаме сега. И двете предприятия след приватизацията, включително и сега, работят с производствен капацитет между 60 и 80%. Не е логично в такъв случай възобновяването на "Химко" - на база най-новите (пуснати през 1983г.) 5-та амонячна и 7-ма карбамидна инсталации, да не бъде рентабилно и конкурентноспособно. Неблагоприятната ножица в последните месеци тази година между цените на природния газ у нас и цените на азотните торове, е само едно неблагоприятно, но временно/краткосрочно ценово съотношение, което не може да бъде основание да не стартира проекта за частично възстановяване на "Химко", чиято продукция ще излезе на торовия пазар след около 15 месеца. Въпрос: - Ще отговарят ли възстановените линии на европейските изисквания и актуалните български нормативни документи за екология, безопастност и ефективност? Да. Поради високото си техническо равнище (технология и оборудване) производството на амоняк и карбамид от новите линии (пуснати през 1983 г.) напълно ще отговаря на актуалните европейски изисквания/достижения и на българските нормативни документи за безопасност и допустимост на вредни емисии. Ето и експертните основания: 1. За екология и безопасност: - Според изискванията на ЕС, въглеродните емисии (парникови газове) при производството на амоняк, за които не се плаща такса през 2013-2014 г., са 1619 кг/тон. За новата (5-та амонячна) инсталация в "Химко" те са 1626 кг/тон, докато през 2012 г. за инсталациите на Неохим те са 2300 кг/тон и в Агрополихим - 2100 кг/тон. Само в 6 нови инсталации (от общо 57) в ЕС е постигнато изискването от 1619 кг/тон. - Емисиите на амоняк и карбамиден прах в атмосферата от прилинг-кулата и на амоняк и карбамид във водите на 7-ма карбамидна линия са почти 2 пъти по-малки от нормата за допустими емисии (НДЕ) в страната по Наредба №6. След извършване на необходимите прегледи и ремонтно-възстановителни работи предвидените в нашия актуален анализ за пуск инсталации ще отговарят на всички нормативни и европейски изисквания за безопасност и няма да застрашават здравето и живота на работещите. 2. За енергийна ефективност: Общият среден разход на енергия за производство на амоняк в ЕС е 35 GJ/t. Само в 6 (от общо 57) инсталации този разход е 29 GJ/t. Разходът на енергия в новата (5-та амонячна) инсталация на Химко е 33 GJ/t, а за сравнение през 2012 г. в Неохим той е бил 41 GJ/t и в Агрополихим - 40 GJ/t. Посочените експертни данни опровергават невярното твърдение, че производството в Химко не трябва да се възстановява, защото щяло да бъде вредно, неефективно и неконкурентноспособно. Въпрос: - Може ли да бъде стартиран заводът отново без вода, пара (ТЕЦ) , ж.п.линия и пристанище, които бяха разпродадени или унищожени през годините след приватизацията? Производството на "Химко" не може да стартира без енергоносителите - вода , пара и ел.енергия. Енергийното производство (ТЕЦ) на "Химко" през 2002 г. (като обособена част "Хименерго") бе придобито от фирмата "Камибо" на бизнесмена Христо Ковачки, като откупено обезпечение по банков кредит. Проблемът за доставка на споменатите по-горе енергоносители е решим на база бъдещи търговски преговори/ взаимоотношения/ договори между новия собственик на "Химко" (придобил го на търг, с цел възстановяване на производството) и Камибо. Във всеки случай стартирането на проекта за пуск на "Химко" е шанс за приемлива търговска сделка между актуалния собственик на Хименерго и новия собственик на "Химко". Ако евентуално не се стигне до такава сделка, пускът на "Химко" вероятно ще се забави с около 6-8 месеца - време (всичко около 18-20 месеца) за изграждане от "Химко" на нова високоефективна газова централа. Според мен губещ в този краен вариант, ще остане Камибо. Що се касае до другите потенциални проблеми, които визирате във Вашия въпрос, отговорът ми е: - За свежата вода - (от язовир "Дъбника") - решението е държавната фирма "Напоителни системи" ЕАД да получи изгодната възможност да продава на "Химко" налична в язовира вода (около 3-4 млн.м3 годишно) и реализира съответни приходи, които след 2001 г. не са получавани; - За заводската Ж.П.Гара: При 25%-ов производствен капацитет на "Химко" тя- като структурно звено на предприятието, не е непреодолим проблем, защото ще става дума преди всичко за ремонтно-възстановителни работи на значително редуциран обем от вътрешнозаводските ж.п.линии/коловози. Още повече, че над 50% от стоковите продукти на "Химко" ще се реализират чрез автотранспорт; - За пристанището: При прогнозиран от нас експорт на 50-60 хил.тона карбамид годишно (вместо 700 хил.тона до 1996г.), липсата на собствен терминал на Варна няма да представлява проблем за "Химко". Още повече, че бъдещите структуроопределящи експортни дестинации не налагат ползването на морски транспорт. Въпрос: - За кои пазари би произвеждал продукция възобновеният химически завод? При предлагания от нас производствен капацитет от 170 хил.т/год. карбамид (като първи етап), основното количество (70-80%) ще бъде реализирано на вътрешния пазар. Останалото количество (20-30%) ще бъде износ - преди всичко за близки регионални пазари - Турция, Гърция, Македония. При евентуално последващо увеличаване на производството до 320 хил.т./г. карбамид (като втори етап), износът ще се увеличи на около 120-150 хил.т/г., в т.ч. и чрез диверсификация на експортните пазари, например от изграден фирмен транспортен терминал на пристанище Лом - към Централна и Западна Европа. Въпрос: - Какви са според Вас необходимите ресурси за възстановяване на производството на Химко? За възстановяване на производството при 22%-ов капацитет, на база новите (от 1983 г.) 5-та амонячна и 7-ма карбамидна линии и технологично свързаните с тях енергийни мощности и инсталации за производство на технически газове (азот, кислород, аргон, СО2), са необходими следните основни ресурси: - Финансови: Около 10 млн. евро. В тази сума не са включени средствата за персонал (по трудови договори), за доставка на енергоносители за производствена дейност и за придобиване на "Химко", евентуално и на Хименерго. Инвестиционната възвращаемост на споменатите средства ще бъде за около 3-4 години, което е един добър показател за ефективна инвестиция в този сектор на промишлеността; - Времеви: Ремонтно-възстановителните работи и пуска в експлоатация ще се осъществят за 10-12 месеца от датата на встъпване във владение на "Химко" от новия собственик; - Човешки: Около 500-550 човека по трудов договор и около 350-400 човека за изпълнение на външни услуги в "Химко": ремонтно-възстановителни, транспортни, търговски, здравни и т.н. Наложително и изрично подчертавам/правя уговорката, че назованите от мен експертни оценки за необходимите ресурси, както и други количествени измерители на параметри по проекта "Възобновяване на "Химко" са валидни към днешна дата само при две ключови условия: първо: че той стартира до март 2014 г. за извършване на ремонтно-възстановителни работи и пуск на новите 5-та амонячна и 7-ма карбамидна инсталации и на съответстващите им по капацитет енергийни мощности и второ: че още от първия ден на неговата реализация участват членовете на експертния екип (около 20 човека), разработил 6-те периодични (от 2002 г.) анализа "Химко" -актуално състояние, възможности и целесъобразност за възобновявяне на производството", в т.ч. и последния - от м.юни 2013 г.. Това преди всичко са бивши ръководни кадри и специалисти с доказани дългогодишни добри практики в "Химко", когато е работил на 95-100%-ов производствен капацитет (до 1997 г.). Въпрос: - Има ли според Вас във Враца и България необходимите 500-550 специалисти или трябва да се обучават такива? Отговорът на въпроса е с повишена трудност. При условие, че проектът стартира до март 2014 г и че новият собственик докаже убедително не само бизнес-намерението си, но и наличие на финансов ресурс да придобие "Химко" и пусне производството до една година, моят отговор е положителен. При съответстваща на реалния пазар на труда конкурентна мотивация, в т.ч. и дългосрочна сигурност на заеманите работни позиции и възможности за професионален растеж, е все още възможно да бъдат обезпечени необходимите кадри (управленски, специалисти, оператори, шлосери) на няколко етапа (от стартиране на проекта): - Първия: до 1 месец - около 50 специалисти с доказан опит и компетентност в "Химко", които да извършат непосредствената оценка/техническа диагностика на оборудването и изготвят съответните Количествени сметки за натуралните видове ремонтно-възстановителни работи и времеви Графици за тяхното изпълнение; - Втори етап: до третия месец - нови около 350-400 човека (преди всичко бивши специалисти и работници в "Химко", но не само). Те, чрез съответно обучение и самоподготовка ще възобновят/добият необходимата компетентност и ще заемат ключови позиции като специалисти и/или оператори и шлосери, преди всичко в дейностите за експлоатация и поддръжка на производствените мощности; - Трети етап: до шестия месец - останалите около 100-150 човека. Най-късно в края на третия месец от стартиране на проекта и по професионално изготвени целеви програми е наложително да започнат курсове за опресняване на знания и опит, както и за обучение на млади кадри. Както се казва пътят е труден и дълъг, но за 8-10 месеца той може успешно да бъде извървян. Всяко закъснение в старта на проекта увеличава рисковете по квалификационното кадрово осигуряване на проекта, преди всичко рисковете за навременен и безопасен пуск на производствените мощности. Въпрос: - Има ли подкрепа този проект от регионалните и местни институции и власти? Да, има отговорна и настойчива подкрепа от кмета на Община Враца инж. Николай Иванов, а също така от Областния управител г-н Венцислав Василев, от неправителствените организации. Въпрос: - Частен или държавен ще е "Химко"? Какъв е размерът на инвестицията? Още от 2005 г. е имало, има и до днес интереси от страна на частни стратегически инвеститори. В последните месеци за първи път (след приватизацията) държавата - чрез нейните органи по компетентност, публично обявява намерение да придобие "Химко" и възобнови производството, като чрез 100% държавния Български енергиен холдинг (БЕХ) инвестира 50 млн.лв. Искам веднага да поясня, че около 95% от тази инвестиция за придобиване на "Химко"( в 30-45 - дневен срок) се връща отново в държавата, под формата на съдебно признати вземания на 100% държавните фирми - кредитори на "Химко" (Булгаргаз и НЕК) и НАП. Не искам да гадая днес кой ще купи "Химко" утре - на обявен търг - държавата или частен инвеститор и дали той ще бъде стратегически (с цел възобновяване на производството), или ще купи "Химко" по схемата на последната продажба на Кремиковци - в несъстоятелност (с цел търговия със скрап и последваща разпродажба на материални активи). Според мен, ако БЕХ - чрез целево създадено дъщерно предприятие (с предмет "придобиване на Химко и възобновяване на производството"), придобие "Химко" на обявения търг, логичната и целесъобразна следваща стъпка е това дъщерно предприятие на БЕХ да привлече стратегически инвеститор (като съдружник) за финансово осигуряване на практическата реализация на проекта "Възобновяване на производството и развитие на Химко". Днес топката е в ръцете на правителството, като екип, и по-точно - в ръцете на Министъра на ИЕТ. Нашата надежда/очакване и желание е той навреме и правилно "да я отиграе", защото, както забавата, така и неправилното отиграване, ще бъде обективно и достатъчно основание за оценката на обществото, че "и този политически балон - за реиндустриализация, се спука". А това няма да е от полза нито за Враца и за целия Северозапад, нито за България. __________________ * Повече и по-подробни професионални аргументи, относно възможностите за рестарт на "Химко", ползите и конкурентоспособността на проекта, както и за потенциалните бариери за реализацията му, са представени в изготвените под негово ръководство експертни анализи: - "Минералните торове в България в годините на прехода (1989 -2012)- производство, търговия и употреба"; - "Оценка на актуалното състояние на "Химко" -възможности и целесъобразност за възобновяване на производството (март 2011 - юни-юли 2013 г.)" (kpetkovst@mail.bg) Обществената подкрепа До Доц.д-р инж.Кирил Петков ОТНОСНО: Заявен интерес след публикавани материали в медийното пространство Уважаеми г-н Петков, Търговско-промишлена палата Враца като най-голямата работодателска неправителствена организация в региона на Северозападна България с настоящето писмо би искала да изрази подкрепа на разработената от Вас и Вашия екип визия относно частичното възстановяване работата на "ХИМКО" Враца. Безспорен факт бе значимостта на гиганта "ХИМКО" като структуроопределящо предприятие за икономиката на България и за развитието на град Враца и региона на Северозападна България. Годините след неговата неадекватна приватизация сложиха своя трудно заличим черен отпечатък и нагнетиха напрежение, ставайки водещ фактор за разпада на икономическия и бизнес профил на града и региона. С интерес следим Вашите изследвания, анализи, както и работата на екипа от експерти, с които Вие съвместно и последователно работите през всичките тези години, въпреки и срещу разграбване и разпада на "ХИМКО" с единствената мисия - възможност за неговото частично възстановяване. Базирайки се на публикуваните материали, както и на направените многократни срещи бихме искали да изявим позицията на ТПП Враца относно реалистичността и шансовете за бъдещо възраждане на част от сектор "химия" във Враца. Вярваме в частично възстановяването на "Химко" чрез съответни ремонтно-възстановителни работи, в съответствие с техническо състояние и остатъчен работен ресурс, както и с екологичните и нормативни изисквания на Европейския общ пазар. Целесъобразно би било да се обединят всички усилия и ресурси за адекватно и бързо излизане от съдебната зала на делото "ХИМКО" и неговото последващо позитивно и градивно развитие. Пазарът на торове в България и в региона на Балканите би дал добра пазарна ниша на карбамида за неговата незатруднена реализация. Ускореното развитие на българското земеделие е добра предпоставка за увеличено търсене на карбамид и минерални торове. Не на последно място трябва да се отбележи и възможността за сваляне от напрежението от пазара на труда с отварянето и наемане на работа на около 500 инженери, експерти и работници. Вземайки в предвид всички тези предпоставки и фактори, в заключение бихме искали да потвърдим възможността и необходимостта от практическата успешна реализация на проекта " Частично възстановяване на ХИМКО " ТЪРГОВСКО-промишлена палата Враца 29 юли 2011 година Враца ПЪТ НА МОЖЕЩИТЕ Завършил съм първият випуск на Машинния факултет в България, през периода 1945-1950 година . Аз съм първият български инженер от гр. Враца. Също така съм първият Автомобилен инженер на България. Като инженер съм работил във Враца от 1950 до 1990 година, когато се пенсионирах. През този период съм участвал като технически консултант при проектирането и построяването на почти всички заводи във Враца. Това ми дава право да заявя, че от всички стопански ръководители през този период, палмата на първенството се държи от инж. Кирил Петков. Това не е комплимент, а реална оценка на неговите делови качества. Жалко че през последните години Общинските управи на Враца не можаха да се възползват от неговия организаторски талант. Този човек може да направи чудеса, ако му се създаде необходимата творческа атмосфера. Аз сега поздравявам инженер Кирил Петков за неговата полезна дейност, която е извършил до сега на територията на град Враца. Пожелавам му здраве, лично щастие и творчески успехи. Колега Петков-бъди оптимист като мене и знай че ще дойде време, когато отново ще се даде път на можещите и тогава българският народ ще заеме своето достойно място сред другите народи. България е била през вековете, има я сега и ще я има в бъдещите времена. Бъди оптимист! инж. Кирил КРУМОВ, ветеран от войната, почетен гражданин на Враца 30. 6. 2011 г. гр. Враца ИНДУСТРИАЛНА СТОПАНСКА КАМАРА - гр. ВРАЦА ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ ПОДКРЕПЯЩО ПИСМО Индустриална Стопанска Камара гр. Враца застъпва плътно и подкрепя становището на доц. д-р инж. Кирил Петков, за пускане на завод "Химко" - Враца. Със заработването на завода се разкриват 550 работни места по трудов договор. "Химко" - Враца ще стане водеща структура в икономиката, след АЕЦ "Козлодуй", който е със затихващи функции при закриването на блоковете. Производството на карбамид ще подпомогне развитието на земеделието у нас и ще съживи националната икономика, ще се поднови износа в съседните страни - Гърция, Турция, бивша Югославия. Произведеният карбамид от "Химко" - Враца е с добра рентабилност и е достатъчно конкурентноспособен на пазара. Целта ни е да се намали безработицата, да се спре излизането на младите специалисти в чужбина и да се "съживи" икономиката на Враца, с пускането на "Химко" Враца в действие, при спазване на всички изисквания на ЕС за опазване на околната среда и за чист балкански въздух. 27.07.2011 г. Враца	Реклама
НАЧАЛО
НОВИНИ
ОТ СРЯДА ДО СРЯДА
ОТКРОВЕНИЯ
НАКРАТКО
ЗДРАВЕ
САТИРИАДА
ДЪГА
СПРАВОЧНИК
ИНТЕРВЮ
СЕВЕР
СПОРТ			НОВИ КНИГИ "КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП
АРХИВ
ГАЛЕРИЯ
ВИДЕО
ПИСМА ДО "ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС
ТЕМИ Марин БОТУНСКИ "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР" "ВИЖ ПАРИЖ И ... ЖИВЕЙ!"   ОСЕМ ГОДИНИ ZOVZAISTINA.COM