Никола ИНДЖОВ
КОЙ, АМА НАИСТИНА КОЙ
Казвал съм го и пак ще кажа същото - за да бъда български писател, аз споделям съдбата на българския народ и моето днешно самочувствие се определя от днешните житейски реалности. Доживявам живота си в една съсипана България - и съм съсипан от тоталното насилие, което се извършва над всички нас и на всяко поприще. Насилие чрез лобистки закони и закончета, чрез корумпирани съдии и прокурори, чрез нагли в откритите си действия агенти за влияние на чуждестранни интереси. И чрез противопоставяне на хората с минало, както и на хората с бъдеще. Защото какво означава да си избран в Парламента, а безсрамно да заявяваш, че ще пречиш на същия този парламент да си гледа работата? И какво означава да внушаваш на новите поколения да скандират днес стари лозунги като "Червени боклуци" , още по-вехтия диалектен призив "Кой не скача е червен" и зловещия възглас "Времето е наше!"? Да припомня ли кой с тези именно бойни викове подскачаше за последен път на жълтите павета? Една "Натка" /названието идва от нейната страст към НАТО/, която се всмука в европарламента и досега е там. Защото не създаването на гражданско общество тук, а уютният европейски бит там се оказа целта на подскачащата и глутницата около нея. Между изоставените тук са и тези, които в същата безизходица стигнаха до подаянията на невидими паралии при най-коварното насилие над българския народ днес - насъскването на бедни и унизени хора, на обезверени в бъдещето си студенти към блокади на институции и булеварди. Вместо към общи идеи за единствения ни спасителен път - пътя към духа и закона на Обединена Европа…
Понастоящем няколко поколения българи остават изцяло извън информацията за всекидневните политически събития. Телевизионните легионери не обръщат камери и не отварят студия за хора, които не подскачат и не крещят срещу своя собствен предишен живот на строители на България. Не че не се интересуват, напротив, понеже се интересуват, не им позволяват да споделят безценен жизнен опит и горчивите си поуки от т.н. "преход". Най-заглушавани са антифашистите. Именно над гласовете на българските антифашисти е наложена безкомпромисна цензура и случайно ли скулптурната композиция, посветена на тях, бе осквернена публично? И ненаказано до днес…
Действията срещу антифашизма не са нищо друго, освен фашизъм. Но като говорим за откровен фашизъм, не трябва ли да се запитаме кой изготви, допълва непрестанно и разпространява списъка с българските евреи като врагове на българския народ и специално - на българската култура? Някой прокурор да се е сетил да потърси отговорност за този списък според световните забрани на фашистката дейност?
В детството си преживях депортацията на беломорските евреи към лагерите на смъртта. Помня една мартенска нощ през 1942 година, когато от еврейската махала в град Гюмюрджина /Комотини/ бяха изнесени в открити камиони старци, млади жени и мъже, невръстни деца и няколко пеленачета - и знаехме, че те вече няма да се върнат никога и никъде. Преживях в младостта си разгрома на чилийската социалистическа революция. Тогава, през есента на 1973 година, само за няколко дни Чили загуби трима най-обичани свои синове. Те бяха президентът Салвадор Алиенде, поетът Пабло Неруда и певецът с китара Виктор Хара. Моят познат от Хавана певецът на тъжни балади Виктор Хара, изчезна с народа, откаран на печално известния стадион в Сантяго. Между вратите на футболното игрище военните наблъскаха всички ония, които им изглеждаха съмнителни. Фашистите няма да разпознаят Виктор - казваше ми тогава един човек. Той е с дръпнати очи, с едри скули, чернокос, набит, не много висок, типичен чилиец от планините. Той е като всички други там, в скотобойната на стадиона, ако сам не каже кой е, наистина няма да го разпознаят, ще го натикат в товарните вагони към някакъв концлагер… Ние грешахме, като мислехме, че Виктор Хара ще остане жив, ако се слее още веднъж със своя народ. Не знаехме, не разбирахме, не предполагахме, че да се слееш с народа на Чили през есента на 1973 година, означаваше да загинеш, защото именно народът бе подложен на унищожение.
Иска ми се и аз в края на краищата да задам същия гръмогласен въпрос "КОЙ", лишен от илюзията, че евентуалният отговор ще премахне насилието над обществото. Не очаквам тук нищо, освен славолюбив гъдел у този, който го зададе пръв…
Но да попитам и аз на свой ред:
КОЙ днес изтръгва от националната памет вдъхновените стихове на Яворов "Изгнаници клети, отломки нищожни, на винаги храбър народ мъченик…" и оставя сегашна България без спомен за благородството, което е проявявала към потърсилите под нашето небе закрила и състрадание бежанци? Кой внуши на село Телиш, че в празните казарми ще бъдат заселени убийци? Кой не дава на Харманли да осъзнае, че в населението на града преобладават бежанци и потомци на бежанци от Тракия и от Македония? Те ли не искат да приемат прокудените от Сирия злощастници?
КОЙ преди няколко години подкокороса старозагорските общинари към решение за поставяне на мемориална плоча в памет на осъдени от Народния съд фашисти не другаде, а на стената на Драматичния театър, който носи името на може би най-свидната жертва на българския фашизъм Гео Милев?
КОЙ каза, че в България е нямало фашизъм?
КОЙ нарече терорист не другиго, а великия син на България Никола Вапцаров?
КОЙ изхвърли Христо Ботев от гимназиални и университетски програми?
КОЙ напълни телевизиите с филмите на насилието и ужаса?
Много мълчание се трупа около тези въпроси. Страхува ли се България да погледне себе си? Не усеща ли ли, че в мълчанието се долавя тропот на ботуши и плюшене на флагове с пречупен кръст?
И не вижда ли България как всеки може да се обвие с нейното знаме и да излезе на улиците уж в името на милиони хора, отдадени на всекидневен труд за хляб и покрив?
…Все пак да кажа, че поне един от т. н. "протестъри", обвити с трицвета, е "червен боклук". Поне един! Приемете, че това съм аз!("Литературен свят")
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
