120 ГОДИНИ ВРАЧАНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ
НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ
На 12 декември врачанските социалисти отбелязаха 120-годишнината от основаването на своята организация. На тържеството присъстваха заместник-председателят на Висшия съвет на БСП и народен представител Янаки Стоилов, председателят на Областния съвет на БСП-Враца Дилян Дамяновски, кмета на Община Враца инж. Николай Иванов, областният управител Венцислав Василев,бивши и настоящи народни представители, ветерани ,социалисти и симпатизанти.
На нашите читатели предлагаме част от словото, произнесено от Цветелина Дамяновска, председател на Общинския съвет на БСП - Враца.
Сто и двадесет годишнината на Врачанската организация на БСП е забележително събитие, към което внимание и интерес проявяват преобладаващата част от нашите съграждани, коалиционни партньори, сродни организации и обществени сдружения.
Основаването на социалистическата дружинка в най-големия град на северозапада е продължителен и сложен процес, започнал в декемврийските дни на далечната 1893 година и продължил до юни 1894 година. Неоценим е приносът на първооснователя Георги Бакалов. През есента на 1893 година той е назначен за учител в класното врачанско училище и с помощта на уважавани и активни общественици като Иван Андрейчин, Димитър Бешовишки, Събо Илчев и други съмишленици основават популярното работническо дружество "Христо Ботев", а след него и социалистическа дружинка.
Най-голямата заслуга на социалистите в тези първи години е популяризирането на марксизма и сближаването му с работническото движение, приобщаването към тези идеи на учители, юристи, занаятчии, служащи и земеделци. Тази отговорна работа извършва Кръстю Пастухов, водач на широките социалисти във Враца, талантлив политик, организатор и пламенен оратор.
Огромен подтик и стимул оказва откриването и експлоатацията на мина "Плакалница" - едно от първите рудодобивни предприятия. Врачански миньори са гръбнакът на възмъжаващия работнически отряд, те създават първия профсъюзен синдикат в рудодобива и високо развяват червеното знаме на революционното работническо движение. Тяхно дело е историческата стачка през 1910 година на Боров камък.
Георги Димитров, безспорен и възторжен работнически трибун, свързва задълго своя живот и дейност с врачанските социалисти. Без прекъсване от 1913 до 1923 година Димитров е издиган, подкрепя от врачанските социалисти и избиратели и избиран пет пъти за народен представител в Народното събрание.
Едно от най-големите постижения на Врачанската партийна организация преди войните е създаването на марксическия ученически кръжок "Изгрев" в мъжката гимназия "Христо Ботев". Тук Гаврил Генов, Замфир Попов, Георги Дамянов, Аврам Стоянов, Иван Кинов, Георги Русинов и десетки други младежки дейци добиват знания и закалка, изявена най-ярко в дните на Септемврийското въстание през 1923 година.
Октомврийската революция в Русия ускорява и укрепва новите идеи. Организацията във Враца създава свои синдикати за работници, учители, държавни служители, медицински и санитарни работници и артисти. Няколко стотин членове формират младежко дружество, женска комунистическа група. Към партийната организация се присъединява групата на Българската работническа комунистическа партия, ръководена от възторжения юрист и комунист Анто Бояджиев, а така също и групата на широките социалисти, водена от Иван Ненов. Железничарската стачка през 1919 година постига единодействие на всички социалисти в нашия град. Изразява се и мощна подкрепа за аграрната реформа на правителството на Александър Стамболийски. През 1920 година партийната организация обединява работническия картел със секретар Иван Азманов и местния работнически съвет към БКП /тесни социалисти/ със секретар Петър Фенерков.
Расте единодействието между комунисти и земеделци, чийто връх е референдумът за съдене на виновниците за националната катастрофа на България, състоял се на 19 ноември 1922 година. 54 901 граждани, гласоподаватели от този край, гласуват с бялата бюлетина, с черната - 1521. Това събитие е ознаменувано с провеждането на вълнуващ митинг и ентусиазирана манифестация, организирани от БЗНС и БКП /тесни социалисти/.
Единодействието между левите партии минава през суровата закалка на въстанието от 1923 година и последвалите дни на "белия терор" от 1925 година, когато източно от Враца в местността "Кални дол" жестоко са убити земеделския народен представител Иван Кожухаров, популярния земеделец Христо Петрински и народния учител - комунист Димитър Тодоров. Край село Дълги дел след жестоко изтезание е убит Борис Тошев.
Популярни и уважавани ръководители на партийната организация в този драматичен период са Ангел Грамчев, Иван Ненов, Илия Томов, Георги Чулев, Тодор Иванов, Александър Парчелийски - повечето от тях получили по-късно смъртни присъди.
Борис Цветков Пирдопски участва във въстанието през 1923 година. Остава жив след погрома, съосновател е на Окръжния комитет на Комсомола. При провал през 1926 година е арестуван и жестоко убит в полицейския участък.
Съдбата на този герой споделя секретаря на Окръжния комитет на РМС Константин Самарджийски, убит на 14 октомври 1933 година в школата за запасни офицери в София.
Непрежалима е загубата на обаятелния и обичан ремсов и партиен деец в окръга Йордан Лютибродски, обесен на 9 май 1935 година във Варненския затвор. Със съхранената човешка доблест пред лицето на смъртта Йордан Лютибродски символизира безсмъртието на социалистическата идея!
В изборите за 23-то Народно събрание през юни 1931 година за народен представител е избран дългогодишния член на партията Петър Фенерков. Тогава партийната организация наброява 45 8 членове.
През периода 1939 г. до 1945 година Врачанската партийната организация мобилизира своя членски състав и привърженици за отпор на хитлеристките окупатори, за подкрепа на силите от антихитлеристката коалиция. Левите сили дават свидни жертви - загиват 21 антифашисти, сред тях членове на работническата партия, на РМС, безпартийни. В летописа на бурното време са записани имената и подвига на героите от партизанския отряд "Гаврил Генов", сред които незабравимият партизански командир Велислав Драмов - Сергей, Мирчо Драганов, Христо Димитров. В годините на Съпротивата Врачанската партийна организация.
Победата на антифашистките сили има висока цена! Тя е посрещната възторжено, с много надежди. На 8 септември 1946 година се провежда референдум. 12 785 граждани от Враца гласуват в подкрепа на републиката, монархистите събират само 138 гласа.
До средата на 50-те години Враца е град с приблизително 20 000 жители. Градът бързо нараства. Големи групи хора от различни селища на този край и на страната се заселват във Враца.
Трудно е да се опишат промените, настъпили в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век. С непознати дотогава темпове и подем се развиват всички отрасли в стопанския и културния живот на Враца и Врачанския край.
Обогатява се дейността на най-стария културен институт Образцовото народно читалище "Развитие", с изграждането на опера, по-късно и Филхармония. Заработват постепенно Окръжна методическа библиотека, първа експозиция на Окръжния музей, Държавният архив, Опитната станция по бубарство и Института за борба с болестите по свинете. Изгражда се Ботевата алея.
През следващите десетилетия се изграждат нови 15 училищни сгради.
През 1960 година започва строителството на първото голямо промишлено предприятие - Циментовия комбинат "Вилхелм Пик" край Бели извор, а по-късно и на Текстилен комбинат "Вратица" - един от най-големите в България.
Градската партийна организация приема като първо-степенна своя задача Изграден е Химическият комбинат, който дава 3 процента от световното производство на карбамид. Стопанският комбинат "Химремонстрой", Чугуно-леярният комбинат "Веслец", "Центромет", Зърнено-фуражният комбинат "Балкан", Месокомбинатът една амбициозна поредица от над 30 съвременни предприятия украсяват панорамата на окръжния център.
В края на 80-те години Община Враца достига 120 хиляди жители, град Враца - 96 289 жители. През 1988 година промишлената продукция се равнява на 944 милиона и 103 хиляди лева.
Построените жилища и домове за хората са 37 600. В града се оформят жилищните комплекси "Младост", "Околчица", "Дъбника"," Вестител"," Металург", "река Лева", "Самуил". Уличната мрежа достига около 180 километра.
Оформя се и богата хотелиарска част. В района на близките лозя хората построяват над 6 хиляди вили и сезонни постройки за отдих и почивка.
Враца се нарежда на пето място с 60% топлофицирани сгради, след София, Пловдив, Плевен и Бургас, като броя на апартаментите с такова съвременно отопление е 17 230.
В тези години Врачанската партийна организация наброява 10 468 членове, над 21 % от тях са с висше образование, голяма част - специалисти със средно образование от всички сфери на живота.
В годините на прехода към демокрация организацията запази мястото си на водеща политическа сила в общината. Врачанските социалисти имат самочувствието, че са политически гарант на три успешни мандата от управлението на града в периода 1995 - 2007 година с кметове на общината Румен Стоманярски /два мандата/ и Войслав Бубев, със значим дял за цялостното развитие и обновление на Враца. В местното самоуправление вписаха своя опит, знания и политически авторитет много членове и активисти на БСП.
Сегашната администрация с кмет Николай Иванов е ангажирана с един от най-големите проекти от последните десетилетия - строителството на водния цикъл, перспективен стратегически обект. И амбицията да се докаже, че сме добри стопани на своя град.
Ние сме силни със своята Вапцаровска вяра! И искаме нашият празник да бъде едно силно послание към хората, една протегната ръка за взаимно доверие!
Честит юбилей!
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
