Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

СТО ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО
НА АСЕН БОСЕВ

                                             На 23 ноември, събота, в село Руска Бяла
                                           ще бъде тържествено отбелязана
                                          100-годишнината от рождението на
                                           един от любимите детски писатели - Асен Босев.

Асен Босев е роден на 22 ноември 1913 в село Руска Бела, Врачанско. Учи в родното село, във врачанската гимназия, а през 1932 година завършва Педагогическото училище в Берковица. Бил е известно време учител в родното си село и в село Синьо бърдо.
През 1937 година Асен Босев завършва право и дипломация в Софийския и Свободния университет. Сътрудничи на списанията "Светулка" и "Детска радост", вестниците "Другарче" , "Прозорче" и други.
През 1941 г. е интерниран в концентрационния лагер "Еникьой" в Ксантийско, по-късно - в лагера "Св. Врач" в Санданско.
Асен Босев започва да пише стихове като ученик. Той споделя: " В една ученическа тетрадка започнах да редя стихове. В тях изразявах вълненията си, те ми връщаха картините на родния край. Помня заглавието, което поставих на тетрадката - "Пъстра китка". Тази "пъстра китка" ми заместваше шарената торбичка".
Възпява в стихове и поеми родината, природата, майката, книгата, буквите, веселия и жизнерадостен свят на детето. Пише ведри залъгалки, остроуми гатанки и игрословици, преразказва в стихове приказки на други народи.
Автор е на книгите: "Млад юнак-здравеняк" (1948) "Не правете като тях, да не станете за смях"; "Чудо нечувано" (1959); "Шейничка с парашут" (1964); "Книжко моя, сладкодумна" (1970); "Хитър Петърчо" (1970); ); "Една торбичка смешки" (1976); "От все сърце" (1988 (1953); "Гатанки, премятанки и занималки" (1996).
По неговите стихове са създадени десетки любими детски песни.
Може да се каже, че творчеството му е поетичен документ за пътя на детската литература от 40-те до 90-те години на миналия век.
Основател е и редактор на детския вестник "Септемврийче".
През 1960 г. създава Дома на детската книга и е негов пръв директор, дългогодишен председател на Секцията на детските писатели, основател и председател на Българската секция на Международния съвет на детската книга.
Асен Босев превежда творби на руските писатели Агния Барто, Сергей Михалков, Корней Чуковски.
Носител е на литературната награда "Петко Рачов Славейков" на Министерството на просветата за 1971 г.
Вписан е в Почетния списък на Международния съвет на детската книга за книгите "Скок-подскок" през 1978 г. и "С мене по света" през 1979 г.
През 1980 година е удостоен с "Ордена на усмивката" и Европейската награда за детско-юношеска поезия за книгата "Карнавал".
Номиниран е за наградата Ханс Кристиян Андерсен през 1986 г. и е включен[1] в почетния Андерсенов списък.
Носител на националната награда "Петко Р. Славейков" (1972).
Баща е на белетриста Росен Босев и на художника Красимир Босев.
Умира на 24 април 1997 г.


Асен БОСЕВ

ПРОЛЕТНА ПРИКАЗКА


Тих ветрец повя и рече: - Ясна пролет иде вече!
Чу го ранното кокиче - мило белокрило птиче, щом го чу - и кукуряка разцъфтя из храсталака. Чу го още минзухара и зашепна на овчаря:
- Иде пролет разцъфтяла, посрещни я ти с кавала!
И по пъстрите баири старият овчар засвири.
Скача бистрото поточе, скача, пее и клокочи, а кавалът му приглася - кръшна песен се разнася.
Веселушката лисица ситно ситни ръченица, гледа рунтавата мечка и подрусва се полечка. Па се хвана за играта Зайо Байо от гората. Рипа, скача като булка пъргавата невестулка. Катеричката юнашка вири дългата опашка.
Еква горската поляна от играта разлюляна…
Надойдоха китни дружки - тъмнооки теменужки, надойдоха минзухари, техни весели другари.
Радостна от веселбата пъпчици разви гората и от всеки клон надвесен се разнесе птича песен.
Както с трепет някой гледа сватба в двора на съседа, тъй и Слънчо се навежда и зад хребета поглежда тая веселба в гората - ръченицата, хора?та. Веселбата му хареса, та отиде да калеса по обичаите хорски гости от страни задморски.
В тоя край така познат щърк пристигна като сват, а под родните стрехи лястовиците-снахи долетяха неусетно, зачирикаха приветно. Кацнала на млада бука, кукувицата закука, сойка се разшета първа като весела свекърва. Славеят - певец чудесен, пък закърши звънка песен и разцъфналата круша го унесено заслуша.
Нивата си бодна пак китки алени от мак и на слънце за орача почна да пече погача.



ГАТАНКИ

***
А КОЯ У ТАЗИ ПТИЦА,
тази оперна певица,
дето вие кръшен глас
и я слушаме в захлас?
Чучулига ли? Прощавай,
птицата се казва?…
(славей)

***
ЗОРА, ЗОРА, ЗОРНИЦА -
сияйна хубавица,
вървяла през полята
със бисери в полата.
И бисерите чисти
разпръснала по листи.
Щом слънцето огряло
до зрънце ги обрало.
А месецът видял,
видял, но си мълчал.

Какъв е тоя бисер,
самичък досети се!
(роса)

***
КАТО БРЪМБАР БРЪМЧИ ,
уж хвърчи, а не хвърчи.
Затова пък може той
да те вземе като свой,
да те кара
до пазара,
до другари
и до гари,
до поле и планина -
вред по цялата страна.
Отгатни другарю мил,
що е то?…

(автомобил)



МИМЕТО

Имат си
мама
и татко
дете -
и за детето си
грижат се те.
Гледат го, сякаш
е цвете в саксия,
всичко поднасят му
те на тепсия.

Слага му баба
в устенцата хляба,
таткото - млякото,
супата - мама.
Глезят го всичките -
обич голяма!
Мими се мръщи,
потропва,
пищи:

- Супа не искам,
разбираш ли ти?

- Мамино Мими.
що искаш кажи ми!

- Искам бисквити,
ала шоколадови,
сладки, каквито
ни дадоха Владови!

- Мъжо, бисквити
иди донеси ти!

Татко излиза
набързо по риза.
Носи кутия
с бисквити, обаче
не тъкмо тия -
и Мимето плаче.
- Тези не ща!
Направете ми крем!
- Крем ли? Щом искаш,
и крем ще дадем!

Мъжо, изтичай,
яйца ми купи.
Мамино Мими,
сега, потърпи!

Мими се плези, но
радват се те,
Мими разглезено
чедо расте!

Радост!
Дочакват
голямата слава -
Мимето им
първокласница става!

Но първокласници
с нея и те са -
всички са роби
на тази принцеса.

Има ли Мими
домашни задачи -
има и свита
добри помагачи!

Своята работа
татко зарязва,
синя хартия
на ленти нарязва,
прави на Мимето
ново сметало,
старото вече
било овехтяло!

Мама лицето
на Мимето мие,
бабата внучето
трие с хавлия.
Грижи за Мимето -
колкото щеш!
- Мими, почивай си,
да порастеш!

В къщи случайно
тя днеска сама е,
ала без работа
Мими се мае.

С кални обувки
лежи на чаршафа.
Гладна е тя -
но далече е шкафа!

Как ще се мъчи
яйца да вари!
Хляб да нареже
е трудно дори!

Но се усмихва
щастливият миг,
баба се връща -
тя среща я с вик:

- Бабо, къде си се
влачила ма?
Обеда как ще
приготвя сама?

Баба слугува,
а Мими яде.
- Бабо, водица! -
И тя й даде!

Връща се мама -
тревога голяма!
- Мамо ма, копчето
я ми заший!
Връзвай ми панделка
и ме среши!

Идва и татко,
нарежда му кратко:
- Хайде обувките
ми почисти,
иначе, татко,
защо си ми ти?

Ляга по гръб
на кушетката Мимето,
а се залавят
за работа тримата…

Тъй се минават
години наред,
стават капризите
нейни безчет.

- Искам на кино да ида.
- Иди!
- Искам с прическа да бъда!
- Бъди!
- Лятос желая
да съм на море.
- Щом настояваш -
тогава добре!

Мими израсна
девойка прекрасна -
нежна, кокетна,
добре издокарана,
само че с работа
всякаква скарана!

- Моля те, Мими,
ела помогни ми!
Ето,
в мазето
слезни за кюмюр!
- Как ще отида
в мазе с маникюр?

- Слушай, момиче,
хвани се на работа!
- Нека се хване
за работа бабата!

Ех, че отмяна
отгледаха те -
май че в саксията
плевел расте!

Дайте на Мими
кина, развлечения,
но не мъчете я
с труд и учение!

Мими с труда
не желае приятелство.
Принц потърсете
за нейно сиятелство



БЛАГОДАРЯ ТИ, МАМО!

Благодаря ти, мамо,
за твоя топъл скут,
за майчиното рамо,
за майчиния труд.
Благодаря ти още
за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,
когато бдиш над мен.
За нежната закрила,
за кроткия ти глас,
за всичко, майко мила,
благодаря ти аз!


ХВАЛИЛ МИ СЕ ДАНЧО

Хвалил ми се Данчо,
Данчо мързеланчо:
- Кой е като мен
чист и пременен!
Дрешките ми - прани,
прани са от лани.
Мил съм си главата
лятос на реката.
Ноктите не режа
да съм като ежа.
А носа за здраве
трия го с ръкави!
Хвалил ми се Данчо,
Данчо мързеланчо:
- Кой е като мен
чист и пременен!
Чули го момчетата,
чули го врабчетата,
чули го цветята,
чула го реката
и се смели, смели
цели три недели!


ХИТЪР ДЯДО

Тръгва дядо, хайде, хоп,
към лозята с търнокоп.
Баба мисли: "Той цял ден
ще копае уморен.
Ще му меся от сърце
пита, мазана с яйце."

Па нарамва тя торба,
носи пита и чорба.
И като накуцва с крак,
до лозята стига чак.

Търси дядо тук и там,
дядо няма го - за срам!
- Де си, старче дяволит
зад коя лоза си скрит?

Ала старецът й мил
в пивница се бе отбил,
в пивницата се напил.
Там на масата засмян
го намира тя пиян.

Вика му, глава върти:
- Що щеш тука, дядо, ти? -
Става той и се люлее,
и се хили срещу нея:

- Аз съм, бабо, дядо друг,
твоят дядо сее лук! -
Тя се връща у дома,
питата яде сама…

Куче лайва през нощта.
Скръцва пътната врата.
И на прага: чук-чук-чук,
чука дядото с юмрук.

- Ставай, бабо, отключи,
повече не ме мъчи
и за дядо имай жал -
залък днес не съм изял!

Баба вика: - Беж оттук,
моят дядо сее лук!
И да знаеш, таласъм,
твоя баба аз не съм!
Твойта баба в тоя час
сее някъде пък праз!
ДОБРИЯТ ВНУК
Имала бабичка син и снаха.
Те я напъждали като муха.
В къщи отделно добрата стопанка
хранели в дървена проста копанка.
Взело момчето им ножче в ръце,
седнало да си дълбае дръвце.
- Синко, що правиш? - запитали те.
Рекло им тяхното умно дете:
- Правя копанка, та някога аз
в нея отделно да храня и вас!… -

Казват, че канели с тях оттогава
старата бабичка да се гощава…



 







 

 



 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM