Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

На 16 октомври 2013 г.

ПОЧИНА ПОЕТЪТ
ОРЛИН ОРЛИНОВ

Орлин Орлинов Василев е роден на 7.11. 1931 г. в София. Син на писателя Орлин Василев и Куна Иванова. Детството и юношеството на поета преминават сред най-големите български интелектуалци на XX век - Никола Вапцаров, Елин Пелин, Илия Бешков, Константин Петканов, Димитър Талев, Светослав Минков, Иван Хаджийски, Любомир Пипков, Петко Стайнов, Веселин Стоянов...
Автор е на книгите "Първи стихотворения" (1953), "Войнишко сърце" (1954), "По неписан закон" (1958), "Проверка" (1959), "Парнас" (1963), "Небеса" (1966), "Черешова земя" (1969), "Герои на моето време" (1970), "Дочакана среща" (1970), "Ода за СССР" (1970, 1975), "Стихотворения (1950-1970)", "Защо сме в шинели" (1972), "Попътен вятър" (1973), "Първа атомна" (1973), "Антрацитни дяволи" (1975), "Четири поеми" (1976), "Милин камък" (1977), "Откоси" "Нужен си ни и днес, Апостоле" и др.
През последните 20 години написа "Кунински елегии", "Дивият лебед", "Нови стихотворения" (2006, ИК "Жанет 45?), издаде и два тома - "Карнавал" и "Обувки за рая" - избрано.
Орлин Орлинов бе главен редактор на сп. "Български воин" и в. "Стършел", завеждащ поезията в сп. "Пламък", очеркист във врачанския вестник "Отечествен зов" и драматург на Врачанския, Сатиричния и Народния театър, както и на Софийската опера. Сценарист е на 3-серийния телевизионен филм "Чичовци" по Иван Вазов. Член на СБП и на Дружеството на писателите - Враца.

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ !

ДРУЖЕСТВО НА ПИСАТЕЛИТЕ - ВРАЦА

Погребението ще се извърши на 21 октомври, понеделник, в Централните софийски гробища.


Марин БОТУНСКИ

Из "РАННИ ДЪЛГОВЕ" - книга втора

… Орлин Орлинов е прехвалван и сърцето му е препилвано за едно и също: за вяра, за партиотизъм, за непреклонност в художествен и об-ществен план. Но как може да бъде друг поетът, когато е син на най-борбеният и непокорен прозаик, публицист и драматург Орлин Василев!
Враца има всички основания да е благодарна на поета за дългого-дишното му творческо съучастие в духовното й израстване. Орлин Орлинов отдаде на Врачанския край най-яростната си младост и най-свидната си обич. Той дойде за завеждащ отдел "Поезия" във в. "Отечествен зов" след като беше редактор в списание "Български воин" и автор на книгите "Първи стихотворения", "Войнишко сърце", "По неписан закон" и "Проверка". Всъщност - точно тук, в подножието на "Околчица", той идваше за своята истинска житейска проверка. Слънчевият "Пробив" в мъгливата душевност на врачани взе от душата му най-святата надежда. Но Орлин не се предаде, не се сви в утайка-та на мъката, а продължи да хвърля искри в мрака, да създава почва за духовни изгреви. Тогава се правеше жаравата край огнището, от което по-късно се разцвети литературното приложение "Дъга", а малко по-късно и неповторимият Клуб на дейците на културата.
През 1960 година Орлин Орлинов организира и оглави първия Кабинет на литературния работник във Враца. Много по-късно, през 1987 година, когато се създаде дружеството на писателите (към СБП), бе избран за негов председател.
След промяната, шестнадесет години поетът бе "печен" на най-бавния, тих и убийствен огън. В нито един литературен вестник, литера-турно списание, в нито една културна радио или телевизионна програма не го поканиха. Без ответ оставаха и редките му "юначества" да изп-рати стихове до литературните бъзльовци.
Единствена Надя Попова публикува негови стихове в "Словото днес". И, естествено - редакцията на алманах "Околчица".
Какво бе съгрешил поетът? Непонятните литературни "демократи", пишейки оди за новите "големи братя", не можаха да му простят за "Ода за СССР". Не съм бил и не съм защитник на Орлин Орлинов, но защитавам правото на всеки писател сам да избира за какво и как да пише. Пък читателят решава кому колко да отдаде.
Книгата "Нови стихотворения" (ИК "Жанет 45", редактор - Първан Стефанов, художник - Христо Гочев) идва да препотвърди, че авторът й е поет и гражданин от висок разред. Той няма страх да погледне в "очите" собствените грешки или изсилвания, да си направи нужните изводи. Същевременно да ни каже изстраданите истини за времето, събитията и човека в тях ("Голямата стена" , "Без заглавие", "Кошничка с ябълки", "Кунински титули", "Откъс от поема", "А вие още питате", "Най се плаща", "Свободно място в рая", "Блъф", "Хор на риби говорящи", "Мисли насаме").
Има и едни други, още по-искрени и още по-човешки стихотворения, по-голямата част от тях ("Невидима", "Тъга за Таня", "Късно откритие", "Декабристка любов", "Въздъх") посветени на починалата съпру-га на поета.
Има и едно друго "вслушване в себе си", пречистващо и пречистено:

Отивам си при нивите зелени,
отивам си - при тихата река.
Тя даже няма име, но за мене
е много, много по-добре така.

Дошло е време да се вслушам в нея,
как ромоли, невидима, в нощта
и като нея ден и нощ да пея -
без да очаквам нищо от света.

Озлобен ли е поетът от случилото се и от случващото се? Смея да кажа - не! По-скоро е помирен - със себе си, със света. Непроменен, но помирен. Обмислил всяка своя, волна и неволна, стъпка и простил чуждите залитания.

Плисни се летен, селски дъжд,
отмий ръжди, вражди и тиня
и нека - чисто - изведнъж
съзрем небе - като светиня.
/"Молба към дъжда"/






 

 



 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM