На 12 октомври 2013 година ПОЧИНА ВЕСКА ПЕТКОВА Тя направи всичко, което можеше да се направи в един живот! ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА Й ПАМЕТ! Погребението ще се извърши на 15 октомври, вторник. Марин БОТУНСКИ ПОМАГАЙ НА ДРУГИТЕ ДА ЖИВЕЯТ Какво да кажа за Веска Петкова, колежка и приятелка от ранната младост? В моите очи тя е едно пламъче, звездица, чието горене и светлинка осветява дългия път и не намалява с годините. Гори тя в работата си, в кръстната си вярност към живота и трудното дело на своя съпруг Кирил Петков, към двете частички от техните сърца - синовете Николай и Радослав, към малкия "принц" Кирил - внучето. И по един наистина прекрасен начин потвърждава думите на великия поет: "Когато една звезда изгаря, от нея се раждат цветя и деца". Много вода изтече от извора на нашето приятелство. Животът ни събра в една работна стая: тя, натоварена с тежките проблеми на образованието, аз - луд и непокорен пишещ. Имаше някаква големанщина и недоизкусуреност наоколо ни, а Веска Петкова вървеше подредена външно и вътрешно, съсредоточена и малко плаха, поради което трябваше да отбивам непремерени думи и жестове към нея. Беше ми приятно и лесно да правя това. Впечатлен бях - още в ония години Веска Петкова се съобразяваше с максимата, че не бива човек да иска целия свят - няма кой да ти го даде, а и не ти е необходим. Верността беше и е най-силното й качество. Но какво значи да си верен? Верността побира в себе си обич, честност, воля, смелост, добродетел… Външно крехка, тя е с жилав и устойчив дух. Вдълбочена. Искрена. Постоянна. Тогава пое на плещите си огромна трудност в дома, за да осигури ведрост в неимоверната натовареност, физическа и интелектуална, на съпруга си - ръководител на най-мощното и проспериращо предприятие - Химическия комбинат. Грижеше се за ранното оформяне на детската душевност, за търсенето на вярната пътечка, която ще открие перспективен път за бъдещата реализация на двамата им сино-ве. Тя работи като педагог, политически работник в областта на образованието, беше и експерт в Министерството на образованието и нау-ката. Но продължи да бъде земна, близка до хората. Не се поддаде на временните пренагаждания. Отстояваше истините си, възгледите си, правотата си, пътя си. И тези на хората до себе си. Питал съм я в трудни дни и години как носи товара, тя се усмихваше умислено-загадъчно, все едно че ми отговаряше с мъдростта на източните народи: "Камък, който е нужен, не е тежък". За нея с пълна сила се отнася мъдростта, че действително живее само този, който помага на другите да живеят. В лятото на 2000 -та година бяхме объркани и потиснати около здравословното състояние на съпругата ми Елена, претърпяла тежка операция. Трудно я придвижвахме, а онези, които цял живот трепереха от острите и честни думи, бяха подпалили в нощта на 2-ри юни великото ни трабантче, после задигнаха и колата на дъщеря ми. Веска Петкова дойде преди обяд да види Елена. Те си говореха, а аз въртях в кухнята телефоните на приятелите - трябваше да осигуря превоз за София. И както се случва понякога, приятелите ги нямаше. След обяд Веска дойде отново, остави на масата плик и каза: "Марине, тук има едни пари - да купиш кола". Казах, че не мога да ги приема, взел съм достатъчно заеми, не виждам как ще ги развърна до края на годината. "Аз не ти казвам срок, в който да ги върнеш. А каквото е нужно за Елена - трябва да се направи сега". Не й подписах никаква хартийка, че съм получил парите. Знам и как сама със здравословни проблеми извървяваше пътищата до Пловдив - да помага на брат си, до Бургас - при снахата, до София - при сина Николай, до Враца - при съпруга Кирил. Това е … обградено с любов себераздаване! Помагайки цял живот на другите, тя направи и своя живот изпълнен с достойнство и великолепие. Има до себе си предан и обичащ я съпруг, двама великолепни синове - талантливият художник Николай Пет-ков и вървящият по възходящ път "американец", който отговаря за Из-точна Европа - Радослав Петков. Има и "радостта на душата" - внучето Кирил. Неотдавна я срещнах пред блока със снахата и внучето - радостни, ведри. И лесно можеше сред радостта и ведростта да се види взаимността между Веска Петкова и снахата. "Отминалото време е като отлетяла птица, ще го викаш, но няма да се върне". Има истина и тъга в тази древна мъдрост. Но нашите спомени са именно оная сила, която връща отлетялата птица. Връщат я устремените към човека очи, казаните думи, съпричастните души и сърца. (Из "Ранни дългове" - книга втора)	Реклама
НАЧАЛО
НОВИНИ
ОТ СРЯДА ДО СРЯДА
ОТКРОВЕНИЯ
НАКРАТКО
ЗДРАВЕ
САТИРИАДА
ДЪГА
СПРАВОЧНИК
ИНТЕРВЮ
СЕВЕР
СПОРТ			НОВИ КНИГИ "КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП
АРХИВ
ГАЛЕРИЯ
ВИДЕО
ПИСМА ДО "ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС
ТЕМИ Марин БОТУНСКИ "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР" "ВИЖ ПАРИЖ И ... ЖИВЕЙ!"   ОСЕМ ГОДИНИ ZOVZAISTINA.COM