Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

Тони ДУКОВСКИ

ДУХОВА МУЗИКА, ГЪБИ И КУЧЕ

Навремето към врачанското ДНА (Дом на народната армия) имаше духова музика, която носеше гордото име - Военен духов оркестър. Военният духов оркестър беше зачислен към школата за запасни офицери, а всеки Божи ден репетираше тук.
От години тия няколко човека не бяха почивали като хората. Събота и неделя постоянно ги пазаряха по сватби, банкети, кръщенета и погребения. Без тях не можеше и девиза им беше - "частпром - весел дом".
Един хубав майски ден музикантите решили да се поразтоварят и отишли на събора на колега в криводолско село. Предварително пуснали приятеля да се подготви както си му е реда. Точно на обед, в уречения ден, москвича на Пачи тупано спрял пред къщата на Трифон музиканто и от него се изсипали колегите-приятели. Поканили ги на двора под асмата, масата била готова, в коритото на чешмата се изстудявали две каси бира "Леденика", а до тях се въргаляли шишета мастика и гроздова препечена. Кофата със салатата също чакала музикантите.
След аперитив на благи приказки дошъл редът и на прясно опеченото агне. Тепсията домакините поставили направо на масата - кой какво иска да си слага и да суне… Опеченото - мозък, дреболината - с оризец, спанак и гъби, с една дума - мезе и половина за студената бира.
- Тия гъби да не са отровни - обадил се Цено тромпето.
- Как бе, Цеко, сутринта по тъмница съм ги брал за пълнежа!- обидил се домакина.
- У тъмното може да си набрал и отровна. Я да дам на кучето - ако то яде и я ще ям!
И хвърлил на псето, което се мотаело под масата.
Куче гъби не яде, ама нали по тях имало блажно, нагълтало ги, подвило опашка и се запиляло нанякъде.
Духова музика не се отказва лесно - ядене, пиене, спомени до късно. Дигнали се нашите музиканти привечер и отишли на мегдана да се отчетат, да посвирят, а кмета да им даде Гала вечеря. Кметът дава вечерята и докато музикантите хапват набързо между двете свирки, кметът се опитал да произнесе реч. Но в яката гълчава едва ли некой го слушал… Таман да приключи, с колелото дошло момчето на Трифон, дръпнало го за ръкава и рекло:
- Тате, кучето умре!
Като чули това колегите на Трифон скочили от масата и в големия калабалък, с питане едва намерили селската докторица. Селската докторица се оказало младо хубаво девойче, току-що постъпило на работа в това селце. Хората от духовата музика, която носела гордото име Военен духов оркестър, му били първите пациенти.
- Докторке, може би ядохме отровни гъби и се налага да си направим
клизми - да изчистим стомасите от отровата…Вие само дайте такъмите, ние знаем как става, ще се справим сами…
И се суетели цяла вечер, ламбаросвали се, но към първи петли гладни, ама поуспокоени прилегнали да спят.
На другия ден към девет станали и що видели - на двора масата приготвена за закуска. Стопанката се била престарала: топли мекици, овче кисело млекце, медец - нали гости има от града, пък и колеги на мъжа, всичко трябвало да е на ниво.
Насядали на трапезата музикантите, нахвърлили се лакомо на мекиците. Като да не са яли три дни.
По едно време Пачо плахо се обадил:
- Преди да умре, кучето дълго ли се мъчи?
- Абе маани тоя помияр, снощи го сгази рейсо!...
Както ядели, мекиците им заседнали на гърлата.
- Макя ма, какво мислехме, какво стана!…
И се захласнали от смях.

 




 

 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM