Георги ПЪРВАНОВ,
президент на Република България 2002 - 2012 г.ТЕЖКА ПОЛИТИЧЕСКА ГРЕШКА
НА ПРЕЗИДЕНТА
През годините съм се въздържал да коментирам думи илидействия на моите предшественици в президентската институция, както и на настоящия държавен глава. Не мога да подмина обаче ветото на президента Росен Плевнелиев върху някои текстове на Закона за актуализация на държавния бюджет, защото този акт предизвиква най-малко две групи възражения. Но преди това да подчертая, че механизмът "вето на държавния глава" дава несамоцелно задържаща роля на президента по отношение на законодателния процес. Основното е да се избегнат антиконституционни постановки в законите и да се даде възможност за подобряване на тяхното качество, включително и за коригиране на някои недомислици на законотворците.
Почти по всеки бюджетен закон (както и нерядко към съпътстващите го данъчни актове) съм имал бележки, които съм изразявал в т.нар. особено мнение, обнародвано заедно с подписания от мен Указ за бюджета. Особено остро спорехме по бюджетната философия на управлението в първите седмици на кабинета "Борисов". Тогава подкрепих анализа на учени и други специалисти против политиката на Симеон Дянков за нулев бюджетен дефицит. Бях убеден, че тази самоцел на правителството за влизане в еврозоната в този момент беше не само нереалистична, но и вредна за икономиката. Тогава предлагахме около 2% (но в рамките на европейските норми - не повече от 3%) структурен бюджетен дефицит, за да може държавата да се разплати с бизнеса, както и да има възможности за реформи в здравеопазването.
Финансовият министър Дянков нарече тези идеи "малоумни". Управляващото мнозинство от ГЕРБ се напрегна много и последваха няколко кампании за отстраняването ми (по различни поводи). Малко по-късно, когато в парламента официално беше внесено искане за отстраняването ми като държавен глава, депутатите от ГЕРБ бяха записали като мотив да се определят "границите на легитимното президентско говорене". Позовавайки се на чл. 98, т. 2 от конституцията, както и на Решение № 25 на Конституционния съд от 21 декември 1995 г., аз защитих правото на държавния глава да отстоява свои позиции, при които да се ръководи от политически убеждения.
От самото начало на мандата на президента Плевнелиев аз продължавам да отстоявам тази теза и възразявам срещу опитите да се иска отстраняването му заради изразени политически убеждения. Някои от тезите на настоящия президент аз съм оспорвал и публично, макар и сдържано, но на идеите за импийчмънт винаги казвах "не". Веднага обаче ще кажа своето "не", ще изразя своето несъгласие с наложеното вето от гледна точка на принципните ми различия с президента за философията на бюджетната политика. Но за това съм говорил преди четири години и не искам да повтарям аргументите в полза на един структурен дефицит от порядъка на 2%. Ако президентът беше говорил или писал от различни позиции, не бих се обадил. Но той наложи вето. А това според мен е тежка политическа грешка на държавния глава. Както казват спортистите, непредизвикана грешка.
Винаги съм смятал, че конституцията повелява хората да избират правителство и парламент, които да формират бюджетната политика. Изкуши ли се президентът да спира закона за бюджета, има риск да се обездвижат институциите в държавата, да се блокира икономиката. Винаги съм смятал, че в отношенията на президента с изпълнителната власт трябва да има принципни неща, които да са своеобразен "кодекс". Сред тези неписани, но строго спазвани правила са: отказ от иницииране на оставки, отказ от коментари по кадрови въпроси по състава на правителството, отказ от налагане на вето върху държавния бюджет, отказ от критика на изпълнителната власт в разговори с представители на други държави.
И понеже изходната база в изявленията на президента Плевнелиев беше за културата на политическата стабилност, нека да напомня, че това е преди всичко култура на взаимния компромис в името на националния интерес. Впрочем затова и тази идея след 1997 г. имаше, макар и частичен, успех.
Написах тези редове от името на онези, на които им омръзнаха измислените разделения и непрекъснатото насъскване на едни срещу други. Отделно ще анализирам (без претенции за истина от последна инстанция) политиката на правителството и управляващите партии, на опозицията. Но ясно ще кажа, че съм от онези, които не искат оставката на кабинета и отстраняване на президента. Искам да имаме успешно правителство и успешен президент. Работещи и взаимодействащи си институции в името на успяваща България. Извинете за патетиката, тя вероятно е реакция на грозните думи, които чуваме на площадите, в парламента, в медиите.
Впрочем промяната започва с Независимост(та) от реванша и политическата мъст, уважаеми господин президент и всички протестиращи, както и онези от двете страни на площада и спотаените на няколко крачки от него. Не искаме ли всички ние да започнат да се случват и добри неща у нас?!в. "Преса"
РекламаИНТЕРВЮ СЕВЕР 
НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"
ХОРОСКОП АРХИВ ВИДЕО
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"РЕКЛАМА КОНТАКТ С НАС 
ТЕМИ
