Съединението – нашият звезден миг!

 Съединението – нашият звезден миг!

България 0 Comment 12

проф. Андрей Пантев!

 

 

„Когато една страна е привлекателна не само с миналото си, но и със съвременното си състояние, тя тогава става магнетичен център за онези нейни сънародници, които живеят извън пределите й. Никакви субсидии, вестници, министерства, пропаганди, дори и войни не могат да осъществят тази функция. Нека напомня, че при всичките ни храбрости през Първата балканска война ние все пак имахме съюзници, каквито и да са те. А през септември 1885 г. в Пловдив, при Сливница, Гургулят, Брезник и Видинската крепост бяхме сами на света. Това бе нашият звезден миг. Ние се изсмяхме на един несправедлив договор, но в същото време показахме, че и „двете” България не само исторически, но и в тогавашен смисъл бяха не по-малко европейски от останалите ни балкански съседи, някои от които имаха почти 60 години историческа преднина преди нас“.

 

…„От 900 000 население на Източна Румелия българите са преобладаващият, но не единственият етнически компонент. Те са 500 000. Източна Румелия се „побългарява” по естествен културен и езиков път като етническо превъзходство, но без насилие. Затова на 6 септември става толкова лесно, леко и категорично. Няма референдум, няма митинги, княжеската войска, непоканена от никого освен от народа, влиза тържествено без бой в Пловдив. Местната жандармерия се целува с българските „нашественици”. Случайно загива само капитан Райчо Николов. След като е аналогия, възниква въпросът – защо останалото население – турци, гърци, арменци, евреи, не се съпротивляват. Много ясно – в областта със специален статут се живее по хубаво. Формално погледнато Турция има право да въведе войски за възстановяването на статуквото. Но тя не среща покана и подкрепа от местните турци.“

….„Можем да се замислим защо сега употребяваме така папагалски съчетанието „български национални интереси”, а се държим по толкова различен начин, докато мнозина от съединистките дейци са виждали по различен начин осъществяването му. Но веднъж започнато, без непременно по техния вкус и метод, те го подкрепят независимо дали други ще си припишат заслугите за това.“

(из интервю за Епицентър.бг.,  2017 г.)

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top