Шотландия – страна посестрима на България – 8. МУЗЕЯТ НА ПИСАТЕЛИТЕ В ЕДИНБУРГ

Шотландия – страна посестрима на България – 8. МУЗЕЯТ НА ПИСАТЕЛИТЕ В ЕДИНБУРГ

Водещи новини, Изкуство и Култура, Свят 0 Comment 37

Марин БОТУНСКИ

Единбург пази с любов всичко, което дава на народа на островната страна гордост и достойнство. Като вървим по историческата улица „Роял Майл” към Двореца на хълма, близо до централния булевард „Принцес Стрийт”, в превъзбудата сме подминали без да забележим оня знак, който „насочва” към Музея на писателите в Единбург. Сребрина ни настига, въодушевено убеждава да се върнем назад, да не пропуснем най-важното, заради което сме дошли…

Музеят на писателите в Единбург – тук посетителят може да се докосне до творбите, личните вещи, ръкописите на класиците – Робърт Бърнс, Сър Уолтър Скот, Робърт Луис Стивънсън.


Къщата, в която се помещава Музея, не е свързана с живота на някой от тях. Тя е собственост на Лейди Стеър, построена е през 1622 г. и просто е приютила „скъпоценните спомени” за тримата големи синове на Шотландия. Лорд Розбъри (5-ти граф на Розбъри – 1847-1929) купил къщата на Лейди Стеър през 1895 г. за да я спаси от събаряне. През 1907 лордът предоставил къщата на Единбърг да я използва за музей.
През януари 2015 година, при посещението ни в Единбург, музеят беше затворен, после започна ремонт. Сега, още преди да разкажем подробности, ще запознаем читателите с отзива на Единбургската поетеса Кристин де Лука, за отворилия врати на 22 януари 2016 г., след ремонт, Музей на писателите:
„Къщата с кулата на миловидната вдовица Елизабет, контесата на Стеър, придава елегантност на тази тясна уличка на Единбърг. Чии карети са се лутали тук? Кой си е пъхал главата под грубият праг на дядо й и отрупаната полица на неговата камина? И кой е прибавил инициали, рози и магарешки бодили на тавана? Може би това идва по-късно с романтичната кула, драматичният балкон и прецизната работа на майсторите-строители, дърворезбари и стъклари?
Тримата наши велики писатели никога не са се срещали с нея, но трябва да са минавали на пряко през тясната уличка, тръгвайки от Старият към Новият град, между бизнеса и удоволствието.
Умът на Бърнс бил зает с мисли по Фъргюсън, неговият необозначен гроб при Църквата Канонгате (Canongate Kirk). Можете да видите разписката за надгробният камък, който поръчал. Струвало му почти 5 паунда и 10 шилинга – четири години спестявания.
Колко ли думи е написал Скот с перото, натопено в тази елегантна мастилница? Или може би е пазена само за документи? Колко ли пъти я е пълнил с мастило и изморен до смърт духал свещта? Добре, че е подарена на помощника му, Кармичъл, който вечер след като приключвали работа изваждал своята цигулка и със звук оживявал поезията на своят господар.
Дали и Стивънсън се лутал там? Виждате ли падението и разложението при описанието на тъмната страна на човешката природа при Доктор Джекил и Мистър Хайд? И какво Дикън Броди, почтен съветник през деня и опитен крадец в нощта, е държал в тоз олющен шкаф, който сръчно изработил сам? Луиз, момчето от къща на Хериод Роу (Heriot Row) го е запечатал в ума си завинаги. Днес, добре запазен и пълен с вещи от Самоа, е изложен за всички нас.
За да спаси това съкровище от разрушение Джедс трябвало да убеди Лорда на Росбъри да го купи, да го реставрира и да го дари на града: жест, който и до днес е дълбоко оценен… Старата къща сега е в добро състояние, чудесно реставрирана и старинната й врата, с големи гвоздей, е широко отворена за нас.“


Преди да стигнем до входа, върху плочите четем и заснемаме гравираните цитати от известни произведения на шотландските писатели.


Музея е отворен за посещение от 10 до 17 часа всеки ден без неделите, входът е безплатен.
Веднага след входната врата четем текста: „В тази кула, дала пристан на наследството на поезията и прозата, е представена гениалната тройка – Бърнс, Скот и Стивънсън. Подслонените под дебели стъкла картини и принадлежности на тези великани са изложени, за да представят живота им и да ни наведат на размисъл.“


На първия етаж е „пресъздадена” дневната на Сър Уолтър Скот. Шотландският писател на исторически романи Сър Уолтър Скот е една от легендите, с които се гордеят и без това гордите шотландци – не само героическа фигура за Шотландия, но и уникален творец, писател от международна величина, уважаван както от милионите си читатели, така и от писателския свят.
Двамата с Байрон заемат челните места в историята на английския романтизъм.
В Единбург разказват с гордост как Уолтър Скот навремето, в 1822 г., поканил крал Джордж IV (почитател на творчеството му) на официална визита в Единбург. И e първия английски монарх, посетил Шотландия след Чарлс II през 1650 година. Дошъл монархът, облечен, по препоръка на Скот, с шотландски килт (мъжка носия – бел. МБ.). Патриотично настроените островитяни няма да забравят това. И когато Шотландската банка въвежда шотландската лира, върху нея изписват лика на Уолтър Скот. За разлика от английските лири, на които по традиция се отпечатва портрет на краля или кралицата…
Роден е Уолтър Скот на 15 август 1771 г. в Единбург. Починал – на 21 септември 1832 г.
Великият руски критик В. Г. Белински утвърждава мястото на Уолтър Скот и на историческия му роман в европейската литература. Той ще напише: „Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
Син на юрист, Уолтър Скот става адвокат, съдебен секретар. Ала се утвърждава като поет, автор на балади и поеми, повлияни от шотландския фолклор. Създава и редица литературно-критически и исторически трудове, сътрудник е на периодичния литературен печат. Повечето от поемите на Скот от началния му период са белязани от необичайното, тайнственото.


По-късно създава забележителните исторически романи „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др. Те носят признанието на читателя, световна известност на създателя им, класикът на англоезичния литературен канон.
Скот казвал: „Учете децата си на поезия. Тя обогатява ума, дава елегантност на мъдростта и прави героичните ценности наследствени“… А тези му думи като че са казани за Бърнс: „Любовта управлява съда, града, гората, хората на земята и светците на небето, защото любовта е рай и раят е любов”.
На български са преведени романите му „Айвънхоу“, „Роб Рой“, „Кенилуърт“, „Ламемурската невеста“ и др.
Имал си ненарушими правила. Едното от тях: „Нарушавал съм закони и заповеди, но думата си – никога“.
В Музея всичко предизвиква любопитството на посетителя, но на изключително внимание се радват вещите, с които е работил и се е обслужвал, до които се е докосвал писателя. Тук е изложено Люлеещо се конче, намерено на „Джордж Скуеър“ (площад Джордж) 25 в Единбург – там Уолтър Скот живял с родителите си преди да се ожени; адвокатски книжа на баща му, поставени във възглавница, прикрепена към седлото… Едната подставка за крака е по висока от другата, вероятно заради боледуването в детството от детски паралич на Скот.


Посетителят също така може да види шах, на който в детските години играел Скот, играта, от която по-късно се отказал. Както свидетелства Дж. Дж. Локхард в книгата „Животът на Сър Уолтър Скот“: „След детството си Скот не продължава заниманията по шах. Обичал да казва, че е загуба на време да се посветиш на игра, макар тя и гениална, когато можеш да го използваш за усъвършенстването на нов език. „Наистина“, казваше той „Шахът е тъжно разхищение на мозък“.


Сред оригиналните вещи са и пантофи, подарени през декември 1830 г. на Скот от лейди Хонория Луиза Кадоган, съпруга на известният морски офицер и политик адмирал Джордж Кадоган. В придружително писмо Лейди Кадоган описва визитата си на Аботсфорд, заедно с дъщерите Аугуста Сара и Хонория Луиза. Там всичко било възхитително, ала видяла и „чифт грозни и изглежда не много удобни пантофи…“ Двете госпожици решили да му направят подарък: пантофи, с десен, копие на пантофите на Гази Хан (създал  колония в Пакистан в 15 век, кръстена на него), изработени от розова и синя вълна, подплатени с коприна, и с подметки от кожа. През 20 век пантофите са част от колекцията на романиста Хю Уолпол от предмети, принадлежащи на Скот, смятана за най-голямата в Шотландия. Самият Хю Уолпол, почитател на стила на Скот, скромно се самонареждал до великия писател, като заявявал, че Сит се е преродил в него.

Бастун с медна глава, ня която е изписано името Скот   и…лула

В малка стаичка на тавана се пази печатарската машина, на която е печатан ранният му роман „Уейвърли” от 1814 г.


Уолтър Скот получава приживе признанието на един от най-големите шотландски белетристи. През 1820 година му е присъдена благородническа титла. На централния булевард „Принцес Стрийт” за Уолтър Скот е издигнат Scott Monument – най-големият паметник на писател в света. Той е завършен през 1840 г., висок е 61 метра, има няколко платформи, от които се откриват изключителни гледки към града. 287 стъпала водят до най-високата платформа.

Статуя на сър Уолтър Скот, поставена н основата на огромния монумент в центъра на Единбург..                   автор сър Джон Стийл

…После – тясно стълбище ни отвежда към втория етаж, където две зали са посветени на Робърт Бърнс.
Шотландците го боготворят, защото той произлиза от недрата на народа, владее народния говор, познава келтският език, келтският гелик е все още жив, на него продължавало да се създава фолклор. Бърнс пише на скотиш, диалект, който е под силното влияние на гелик. Благодарение и на неговите усилия е запазена огромна част от народното песенно творчество на Шотландия, а заради талантливата му поезия е запазен и пиетета към архаичния диалект.
Познавал много добре шотландския фолклор, работил за неговото съхраняване и разпространение. В личното творчество извежда като водещ фолклорният мотив, народния живот. Гьоте ще се отзове така:. „Древните песни на неговите предци живееха още в душата на народа… и високото съвършенство на тези образци се бе въплътило в него…“

Не се спъвай, посетителю, тук нарочно едно от стъпалата е направено по-високо от другите, да е „спънка” за крадци.
Скулптура на поета ни посреща в коридора. Всъщност, това е модел на статуята на Роберт Бърнс от Джон Флаксмън.

Навремето скулпторът я предоставил на автора на песни и издател Джордж Томпсън, той пък от своя страна – на сина на поета, полковник Уилям Бърнс. В музея са показани множество художествени портрети. Сред тях е известната творба на Джеймс Сибалд – „Бърнс в Заемната на библиотеката“. Младото момче в десният ъгъл е Уолтър Скот.

Бърнс в Заемнато на Бибилиотеката – худ.Джейвс Сибал

Незнаен автор, предполагаем съвременник на Бърнс, представя изключително интересен портрет в маслени бои. На него Бърнс е с лека гърбица, придобита от ралото през трудните фермерски години. Ръката му е върху книга на Шекспир, а по-назад се вижда мастилница, поставена върху книга с твърда подвързия и не разрязани страници – деликатен намек за първата му стихосбирка, издадена в Единбург. Има я и емблемата, напомняща за членството му в масонския клуб…

Бърнс с плуга…

Тук е и оная разписка, която ни кара да не забравяме и неблагодарността. Да, неблагодарността! Защото „възхождащият“ Бърнс бил тъжен и шокиран от нея – гробът на поета Робърт Фъргюсън при църквата Канонгате (Canongate Kirk) бил необозначен. Робърт Фъргюсън, неговият учител и Бог, човекът, заради когото се влюбил в шотландският език, в диалекта скотиш, поетът с особени заслуги към Шотландия, към опазването на езиковото й богатство. Именно Робърт Фъргюсън и А. Рамзей през XVIII в. възраждат традициите на шотландската поезия, чиито основи са поставени в средата на петнадесети век от Р. Хенрисън и Уилям Дънбар.
Бърнс е верен следовник. Особено на Фъргюсън.


Разписката, показана тук, е за надгробният камък на поета Робърт Фъргюсън, който Бърнс поръчал. Цената – 5 паунда и 10 шилинга, или по тогавашните разчети това оформяло спестяванията от четири години!

Дипломата на Бърнс от Кралската гвардия 1792 г.

Заедно с личните вещи ,снимковия материал и документите са показани и много ръкописи. Най-важният от тях – ръкописът на стихотворението „Scots Wha Hae“, неофициалният химн на Шотландия. Най-важната сред вещите – писалището. Надписът: “Това писалище е принадлежало и дълго използвано от Робърт Бърнс, поета на Ершир“.

Поясняват още, че след смъртта на Бърнс през 1796 г., при разпродажба на имуществото му, писалището е закупено от акционера от Дъмфри г-н Ричардсън. Неговият син Джеймс Ричардсън, капитан от полицията в Горбълс, го предава на писателя от Глазгоу Арчибалд МакАлистър и последният го е дарил на клуба на Нанси Тинок в Гласгоу.

Третото издаяние на поеми и стихотворения на Робърт Бърнс, таписани и.предимно на шотландски диалект

Бърнс чете стихове на литературна сбирка пред дукесата на Гордън, 1767 г.

По-нататък – вестник „Лондон Хералд“ от сряда, 27 Юли 1796, със съобщението за смъртта на Бърнс :

„СМЪРТТА НА МИСТЪР РОБЪРТ БЪРНС,
ЗНАМЕНИТИЯТ ПОЕТ

След продължително боледуване, на 21-ви внезапно почина в Дъмфри прочутият Робърт Бърнс.
Неговите поетични композиции, известни със силата на народният хумор, с топлата и нежна страст, и с ярките щрихи на описанието ще останат най-големият паметник на силата и подвижността на ума, направлявани единствено от светлината на природата и вдъхновението на гения. Публиката, за чието удоволствие той се раздаваше докрай, с прискърбие ще научи, че последните месеци от живота си той прекара в болест и нищета; че вдовицата му, с пет невръстни деца и в очакване на шестото, остава сега без всякакъв доход, само с упованието за незабрава на нейният съпруг.“

Изложени са и снимки на Монумента на Бърнс – Пътеводител до Музея.

Монументът на Бърнс е проектиран от Томас Хамилтън в стил – гръцки храм. Куполът е точно копие на купола на паметника на Лизикрат в Атина. Идеята на автора била да се помести в него статуята на Бърнс, сътворена от Джон Флексман (1759-1826), която сега посреща посетителите на Националната портретна галерия на Шотландия… В монумента били изложени ръкописи и вещи на Робърт Бърнс, някои от които сега също са в Музея на писателите.

Ние ще говорим за Бърнс като за жив. Защото е жив интереса към личността и делото му, защото е жива любовта на читателите към талантливите му творби. Затова ще завършим „обиколката“ в неговия кът в музея с незабравимата „Бърнс в Заемната на библиотеката“ на Джеймс Сибалд и този, казващ много текст: “…Всичките черти на лицето му изразяват чувство и проницателност; дори само окото изразява поетическия характер и темперамент. То е широко и искрящо черно (пръска светлина в буквалния смисъл на думата), когато той разпалено говори. Никога на съм виждал подобно око на човешка глава, въпреки че съм виждал много и най-различни хора…“

Приземният етаж е посветен на Робърт Луис Стивънсън (1850–1894 г.), авторът на „Островът на съкровищата”, книгата, озарила с мечти за пътешествия и геройство поколения наред.

Роден на 13 ноември 1850 година в Единбург, Стивънсън е знаменитост приживе, а днес е сред най-превежданите автори в цял свят.
Онова, което впечатлява посетителите но музея, почитателите на писателя от цял свят, е, че след приключенските му романи тук откриват действителните приключения в неговия живот..

Кичер коса от четиригодишния Робър Стивънсън

Седемгодишен Робърт Стивънсън посещава училището на ул. „Индия“ в Единбург. Има здравословни проблеми, заради които е обучаван от частни учители. Сменя няколко училища – Единбургската академия за момчета, Спринг Гроув и частното училище на Робърт Топмпсън. През ноември 1867 г. постъпва в Единбургския университет.
В Музея са показани първите издания на неговите произведения, предмети от пътуването и престоя му на остров Самоа в Южния Пасифик, мястото, дало „храна“ и вдъхновило създаването на легендарното произведение „Островът на съкровищата”. От там е и пръстенът с нодпис „Tusitala” – „разказвач на истории”, подарен на Стивънсън от вожда на самоанското племе, кичур от косата на Робърт Луис

 

Стивънсън, който майка му отрязала, когато бил 4 годишен. По-нататък – ботуши за езда, шпори, камшик и шапка, използвани от Стивънсън в Самоа.
Стивънсън е любим писател на поколения български читатели. У нас, в България, са издадени: р о м а н и т е му „Пиратското гнездо”, изд. Ст. Атанасов, 1907г.; „Катриона” (продължение на „Отвлечените”), изд. „Нар. култура”, 1965 г., „Островът на съкровищата”- изд. „Народна култура“, 1975 г., „Корабокрушенците”, изд. ”Г. Бакалов”, 1985 г., ”Господарят на Балантрей”, изд. „Отечество”, 1986 г., „Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд” –„Гарант-21”, 1991 г., „Черната стрела”, изд. „Труд”, 2006 г.; п ъ т е п и с ъ т „От Шотландия до Силвърадо”, изд. „Г. Бакалов”, 1986 г.; п о в е с т и т е: „Павильонът всред дюните”, изд. „Нар. просвета”, 1949 г., „Елмазът на раджата”, Призма-Л.В., 1992 г.; р а з к а з и т е: „Брегът на Фалеса”, „Бутилката с малкия дявол”, ”Вратата на сир Дьо Малтроа”, „Крадецът на трупове”, Маркхайм”, „Островът на гласовете”, „Подслон за през нощта”, изд„ „Изток-Запад”, 2014 г.

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top