Водещи новини, Изкуство и Култура 0 Comment 14

Христо БОТЕВ

ХАДЖИ ДИМИТЪР

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!

Жътва е сега… Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак… Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят…

Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже –
а той я гледа, – мила, засмена!

“Кажи ми, сестро, де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!”

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата…

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!

 

 

 

ДО ФИЛИП ТОТЮ
Български Революционен
Комитет
и Букурещ
№ 30
Букурещ, 1875 Август 21 № 2

Уважаемий ни войводо!
Ф и л и п Т о т ю
Вам трябва да е известно вече, че в България се приготовлява силно всеобщо възстание и че това възстание скоро ще да избухне.
Всичките революционни комитети в България бяха испроводили свои представители в Букурещ и на едно общо събрание се реши да ви поканем да доидете, за да земете командата на една огромна и добре организувана чета.
Ние вярваме във вашият патриотизъм и във вашата постоянна готовност да послужите на своето потъпкано и поробено отечество и затова испровождаме нарочно едного от членовете на тукашния революционен комитет, а именно г-на Христа Ботйова, с когото като се споразумейте, молиме да додите незабавно в Букурещ.
Сега е време да покаже секи своите достойнства и своята любов към отечеството си, сега е време да види и нашият народ бял свободен ден. Вие, уважаемий ни войводо, сте един от първите синове на България: Вие сте жертвували за нейната свобода и имот, и живот, Вие сте напълнили България с имято си и със своите подвиги – не оставяйте сега на дире от своите другари и приятели, покажете че у Вас не е угаснала любовта към отечеството си [Ви], а елате да нанесете страх и трепет на нашите тирани и да оставите името си вечно в българската нова история. Уверени във Вашият патриотизъм, чакаме да Ви прегърнем брътски и заедно с вази да извикаме: Да живее България! Да живеят нейните достойни синове!

Членове на комитета
Индж. Д. Шопов
Ив. Т. Драсов
Хр. Ботйов 168
Д-р Чобанов
Д. Ценов

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top