Късчета радост от  М л а д а  О к о л ч и ц а

Късчета радост от М л а д а О к о л ч и ц а

България 0 Comment 33

Станислава Ивова Стефанова, 17 г., гр. Петрич:
Лицето ти бяло, с особена хубост,
блести с чистота във духовния мир,
а гъстите вежди, с мъжествена грубост,
са смръщени в укор към робската шир.

Че ти си вулкан от страст и от сила,
За теб примиреност е дума за грях.
Ти – връх по-висок от челото на Рила,
Най-личен в тълпите и крачещ пред тях!
Добромир Здравков Зафиров, 18 г., гр. Димитровград:- Ботев е светило българско!
Даяна Мариова Игнатова, 12 г., с. Гложене, Врачанска област:
Жив е!
Той е сред нас!
Даниела Петрова Тисовска, 15 г., гр. Пловдив:
Казваше ми: „Българко, не бой се!“
Дори и смърт да те грози, не падай,
а паднеш ли – стани и изправи глава!“
Марина Маринова Андреева,18 г., гр. Кърджали: -Пет века нашият народ е под робство: сърцата са вкаменени, душите опустошени, очите изплакани, а мечтите – почернени!
Ивана -Антониа Гайдарова,17 г., гр. Асеновград:
Ясният му поглед хвърляше искри
и гласът му като буреносен облак
гърмеше срещу възцарената неправда.
Теодора Николаева Дражева, 18 г., гр. Бургас: – Той просто не е като другите – неговите очи съзират нещата, за които другите са „слепци“, неговите уши чуват и милеят за песента на Балкана, а неговото отзивчиво сърце знай как „силно да люби и мрази“.
Никол Калоянова Дицова,13 г., гр. Габрово: – Признанието, което му отдаваме само по празници и вселенския шум, който вдигаме, не са достатъчни. Изпълненият дълг е да работим и да служим на България, без да искаме нещо в замяна.
Ина Миленова Матеева, 13 г., гр. Велико Търново: -Не живеем в страх за живота си, но живеем страхувайки се. Не робуваме на чуждо потисничество, но робуваме на материални неща. Не сваляме шапка по принуда, но свеждаме глава пред нередностите. Тъпчем телата си, но душите ни гладуват.
Анастасия Калинова Станкова, 14 г., гр. Дулово:-Потресена съм от съдбата на много български села, които изчезват от картата на България – обезлюдени, разрушени и забравени. Старите хора живеят на ръба на бедността и страдат, обидени на обществото. Уж живеем в Европа, а не сме европейци.
Семир Здравков Бакърджиев, 16 г., с. Влахово, община Смолян: – Притеснява ме това, че България, моята Родина, земята на Ботев и всички герои, дали живота си за свободата – се стопява.
Василена Николаева Белева, 17 г., гр. Пловдив: -Векове наред сме се борили, за да оцелеем, и хиляди врагове сме побеждавали, само с най-страшния остава да се справим – със себе си!
Антонина Йовчева Моллова, 16 г., гр. Кърджали: – Ако човек се вгледа в церемонията на честването, в кухите и празни речи, които стотици известни и безизвестни личности произнасят и реши да потърси единство между думите и делата им, ще разбере, че Ботев не е нищо друго освен образ, който в определен ден хиляди грешници величаят и оплакват, за да излъжат света, а може би и себе си, че вървят по същия път.
Денислав Златков Маринов, 16 г., гр. Тутракан: – Ботевият идеал е позабравен в наши дни, но аз виждам и зная, че иде промяна. Идва ново поколение, което носи любовта към българския език, нашите песни, семейните обичаи, а това значи, че бъдеще има за теб, Родино!
Георги Николов Шагов, 11 г., гр. Гоце Делчев: – Аз съм българин! Аз съм горд с прекрасната си родина България!
Виктория Янкова,14 г., гр. Велико Търново:- Рожба на епохата, Ботев не се побира в нея. Той я надраства и остава в бъдещето…
След такава поезия и такива велики хора – как да не се наричам горда българка!
Цветелина Цветанова Божурска, 17 г., гр. Бяла Слатина: – За него Отечеството е всичко – съдба, олтар, предопределител на действията…
Мартин Тихомиров Тотев-12 г., гр. Разград:- Аз неговите вечни песни благославям. Ботев – моята българска икона на чест и достойнство!
Даниел Асенов Делчев,14 г., гр. Кърджали:– Ботев е вярвал, знаел е, че колкото по-обединен е един народ, толкова по-силен ще бъде.
Ивана Илиева Герджикова, 15 г., гр. Пловдив:-
Ние сме щастливци!
Земята ни – дар от Бог. Миналото – трудно, но славно. Героите ни- смели и непреклонни. Какво още ни трябва?

Наташа Валериева Юсева, 17 г., гр. София: – Какъв парадокс е това, че уж свободна, уж европейска и модерна, след толкова много време, нашата земя пак има спешна нужда от някого като него!
Емилиян Димитров Радев, 16 г., гр. Нова Загора: – И сега денят предлага своите изпитания, проблеми и дилеми… Имаме и ще имаме своите срещи с лъжата, корупцията, егоизма, злословието, злобата и завистта. Ще ги подминел ли, ще станем ли част от тях, или ще намерим сили да им се противопоставим. Говорим за подвиг в мирно време. Ето това е той – тих, но не по-малко значим и отговорен.
Лъчезар Маргаритов Иванов, 17 г., гр. Попово: – Никога няма да допуснем да живеем в свят, в който небето е ниско, колкото човешки ръст. Ще извървим достойно пътя си, оставяйки по него следа.

Ниляй Нургин Шериф, 14 г., гр. Кърджали:– Хората ще посочат различни места, когато запитаме „Къде е земята на Ботев днес?“ Може би тя е …“там горе на балкана“, или пък в калоферското училище, или в стиховете, които ни е оставил… Всеки отговор е верен, защото земята на Ботев е навсякъде. Душата на този човек не е на едно място, защото „огънят се разпростира“. Където е този огън, там е и неговата земя, тоест в сърцата на всички нас.
Анна Красимирова Иванова, 13 г., гр. Търговище:– Шепичка земя си, но си по-богата и от най-великите страни?
Ангелина Ангелова Ясенова, 13 г., гр. Неделино: -Личности като Ботев са като мека, топла почва, галена от лъчите на пролетното и облагородяващо слънце, слънце на грижата за бъдещето. Такива личности прегръщат със всяка песъчинка от себе си своето, обичат го, радват му се, превръщат го в идеал и хранят неговия растеж, а после му дават крила, за да полети.
Иван Христов Ташев, 14 г., Лондон:-Макар и далеч от Родината, аз чувам бунтовни песни, чета „Хайдути“, „На прощаване“, „Обесването на Левски“… Горд съм, че съм потомък на велики хора като Ботев и много по-силно милея за България, нося я в сърцето си.
Широко по света е земята на Ботев?
Ева-Мария Станимирова Черешева, 16 г., гр. Кърджали:- Знай – докато я има България, ще те има и теб!
Емре Ергюн Емурла, 17 г., гр. Кърджали: – Гордост е той от нашето минало, но и надежда, вяра и упование за нашето бъдеще…
Слав Стефанов Георгиев, 14 г., с. Съдиево, община Нова Загора:- Обичам те, България, прегърнала ме с пазва орлова, подпряла ме със рамена.
Никола Станков Станков, 14 г., гр. Кърджали:- България – тя е животът ни… Тази любов е по-велика от живота и по-силна от смъртта.

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top