Много политика и малко факти за случая “Скрипал”

Много политика и малко факти за случая “Скрипал”

Теми 0 Comment 42

Антон ГИЦОВ, Лондон

Покушението срещу бившия руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия все още поставя повече въпроси, отколкото отговори. Още на 14 март Великобритания, САЩ, Германия и Франция излязоха със съвместна декларация, в която беше указано, че поради липса на други алтернативни обяснения Русия с много голяма вероятност носи отговорността за тази атака с нервнопаралитична отрова. Трябва да се отбележи обаче, че в инициираната от Лондон обща позиция се говори за “много голяма вероятност”. С една дума съществува елемент на несигурност, което без съмнение се дължи на това, че обвиненията срещу Москва се дължат не на установени факти и доказателства, а на предположения. Самата Тереза Мей първоначално изрази два варианта във връзка с покушението: че то е или вероятно дело на руските разузнавателни служби, или че руските власти най- безотговорно са позволили отровата “новичок” да е попаднала в чужди ръце. Вторият вариант обаче беше изоставен към момента на обявяването от нейна страна на санкции срещу Русия. Преди съвместната декларация на четирите страни, американският президент Доналд Тръмп пък беше заявил, че му се струва, че на основата на данните на английските служби би трябвало Русия да е замесена, и че веднага след като разполагат с фактите, “и ако ние сме в съгласие с тях, ще осъдим Русия”. Германия беше изразила “разбиране” и се обяви за обща позиция на ЕС, а говорителят на френското правителство Бенжамин Гриво заяви, че Париж очаква заключения и доказателства, че изнесените факти са “напълно достоверни”, преди да вземе отношение.

Очевидно първоначалните позиции от американска, германска и френска страна не са задоволили британското правителство и е последвала дипломатическа офанзива, в резултат на която беше съгласувана и направена съвместната декларация. Но прави впечатление, че към нея не се присъединиха други други важни североатлантически партньори на Великобритания, както и че никоя друга страна не обяви, че ще предприеме санкции срещу Русия, както при случая с Крим. Липсата на категоричност в общата декларация и намеците, че са необходими доказателства са известен проблем за Тереза Мей, но тя има и голям вътрешно-политически проблем, изразен в позицията на лидера на Лейбъристката пария Джереми Корбин, която показва, че политическата класа във Великобритания не е е единна по отношение на обвиненията срещу Русия. Корбин предупреди, че не трябва да се избързва със заключения преди да са установени фактите. Той даде за пример, провала на британските разузнавателни служби, които преди години излязоха с невярно твърдение, че Садам Хюсеин разполага с оръжия за масово унищожение, което доведе до осъдителната война срещу Ирак. Консервативната партия подложи Корбин на яростна критика в парламента, обвинявайки го, че с позицията си обслужва Путин, на което той отговори, че го превръщат в жертва на “лов на вещици от времето на Маккарти” (през 1950 г. американският сенатор Маккарти, обяви, че в САЩ съветски агенти и симпатизанти са заети с подривна дейност, в резултат на което над 2 000 държавни служители, писатели, режисьори и актьори бяха подложени на преследване).

Големият въпрос, който все още няма ясен отговор, е има ли освен предположения твърди доказателства за руска намеса в случая “Скрипал”, както и обяснения, как е осъществен опитът за покушение. Засега е ясно, че полковникът от Главно разузнавателно Управление Сергей Скрипал през 2004 г. е задържан по обвинение в шпионаж в полза на британското разузнаване МI-6. Осъден е през 2006 г. на 13г. затвор, но четири години по-късно обаче е помилван, а през 2010 г. като част от обмен на шпиони между САЩ и Русия Скрипал получава политическо убежище във Великобритания. На 4 март т. г. той и и дъщеря му Юлия са открити в безпомощно състояние на пейка в Солсбъри, след обяд в ресторант и посещение в бар. Двамата са откарани в болница, където се намират и досега в критични състояние. На помощ им се притекъл детективът сержант Ник Бейли, който по- късно също се почувствал зле и бил приет в болница, но без опасност за живота.

Британските служби за сигурност обявиха, че вероятно Скрипал и дъщеря му, която живее в Москва, но е дошла при него на посещение, са отровени с нервно паралитичното вещество „Новичок”, разработено в бившия СССР през 70-те и 80-те години. Изказано беше предположение, че дръжката на вратата на неговото червено BMW е била намазана с въпросния химикал и той се е отровил от докосването на дръжката. Но как дъщерята се е отровила? В тази връзка се изказа предположението, че веществото може да е сложено във вентилационната система на колата или някак да е впръскано във вътрешността и. А как е бил засегнат от веществото детективът Ник Бейли? Обяснението е от съприкосновението с двамата, но то не е много издържано, затова беше изказано предположение, че може да е бил засегнат от веществото, тъй като бил посетил дома на Скрипал, но не е ясно точно кога и защо.

Съгласно експерти, “Новичок” се използва главно в прахообразна форма по два начина- чрез вдишване или през кожата. За да го вдишат Скрипал и дъщеря му, някой трябва да е проникнал в къщата му в негово отсъствие и да го е впръскал там. Но при вдишване според експерти, химикалът действа незабавно, симптомите се появяват в рамките на 30 секунди до две минути, а Скрипал и дъщеря му са изпитали въздействието му часове след като са излезли от дома. Другият начин е прахът да проникне през кожата, и тогава за въздействието са нужни часове. Но как прахът е попаднал върху кожата на дъщеря му и евентуално върху полицаят ? Съгласно проф. Андреа Сила от факултета по неорганична химия при Лондонския University College, поради изключителната му токсичност, опасността е изключителна за този, който прилага отровата, той трябва да носи защитно облекло. Освен това, веществото се разлага твърде бързо от само себе си при влажни условия. Кога е натрита дръжката на колата и колко време след това Скрипал я е докоснал ?

Прави още впечатление, че от 4 март досега, няма никакви сведения какво става със Скрипал и дъщеря му. Съобщава се, че състоянието им продължава да е е критично, но не и че са примерно в кома, и не могат да дадат някакви показания какво и при какви обстоятелства се е случило с тях.

Съобщава се, че британските служби вече разполагат с мостра от препарата “Новичок”, но без обяснения как и откъде е взета тя. Неяснота има и по въпроса, как военната изследователска лаборатория в Портън Даун е установила, че мострата е именно “Новичок”. За да бъдат напълно уверени в това, британските специалисти трябва задължително да имат т.нар. контролен стандарт, обясняват експертите.

Според руския представител в ООН Василий Небензя това означава, че британците също разполагат с “Новичок”, следователно, не единствено Русия, както се твърди, но и Великобритания е способна да произвежда бойното отровно вещество. Още повече, че рецептата за производство на “Новичок” отдавна не е тайна, даже нейният руски откривател Вил Мирзаянов, отдавна живее в САЩ. Някои западни коментатори посочиха, че ако са имали намерение да убият Скрипал, руските служби са можели да го направят отдавна и то не по такъв нескопосан начин, при който се вдига много ненужен шум. Бившият британски посланик в Москва Крейг Мърей изрази мнение, че в основата на това, което става стои умишленото подклаждане на русофобия, защото “русофобията е изключително доходоносна за военната, разузнавателна и шпионска индустрии”.

Американската русофобия той тълкува по следния начин: “САЩ, бидейки уверени в своето военно превъзходство, никога не са очаквали възраждането на руските военно-техническа мощ. Ние сме там, където бяхме някога – светът е наново биполярен”.

Външнополитическите отношения между Великобритания и Русия са традиционно обтегнати. В миналото също е имало експулсиране на руски дипломати, последвано от подобна ответна мярка от руска страна. Към Русия бяха отправени и още не са оттеглени обвинения за отравяне с плутоний на Александър Литвиенко, друг офицер от руското разузнаване, получил политическо убежище във Великобритания. Така че сегашната реакция на Тереза Мей до известна степен е обяснима, още повече, че в последно време нейните политически позиции са отслабнали и решителните и безкомпромисни санкции, които тя обяви срещу Русия, помагат за изграждането на облика и на силен лидер.

Поддръжниците на теорията за намесата на Русия изтъкват факта, че случаят със смъртта на Литвиенко и опитът за покушение над Скрипал, обслужват интересите на руските разузнавателно служби, защото демонстрират какво очаква всеки предател. Също логичен аргумент, но за да убеди светът че това е така, британските власти трябва да изчистят всичките тези неясноти около отравянето на Скрипал и дъщеря му и да излязат с конкретни факти и доказателства.

А докато това не се направи, е странно, че българският външен министър прибърза с декларация в подкрепа на позицията на Лондон, докато почти всички останали европейски страни заемат изчаквателна позиция.

в. “Стандарт”

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top