Шотландия – страна посестрима на България  4. ЗАМЪКЪТ ДЪНОТАР

Шотландия – страна посестрима на България 4. ЗАМЪКЪТ ДЪНОТАР

Водещи новини, Свят 0 Comment 26

1-ви ноември е. У нас, в България, празнуват Денят на будителите. Сутринта, в скайпа, поетът Людмил Рашев ми е написал: „Честит празник! Бъди жив и здрав!“
Стоян е подготвил за електронния вестник няколко снимки – как в Абърдийн шотландците празнуват Хелоин. Чудно е, че и у нас „новопредставлените“ управленци и шефовете на „новопредоставените им“ телевизии и издания се мъчат той да измести Денят на будителите.
Закусихме, пихме кафе и потеглихме – аз, Сребрина, Деси, Стоян и Хари – към… замъка Дънотар.
Като ни се нагледаха очите на красиви къщи от гранит, на ширни поляни и хиляди овце, на особена порода (като нашите артилерийски) коне, на бистри реки и чудновати, почти като нарисувани рибарски селища, пристигнахме на едно обозначено място в полето – гараж на открито, оставихме колата и вперихме поглед напред. Сред каменист хълм, като остров, към който водеше тясна стълбищна пътека („значи полуостров“- поправя ме Стоян!), се издигаше призрачното каменно „образувание“, наречено Замъкът Дънотар.

 

Мили Боже, мислил ли съм, че след тежката операция на левия крак, сред преминатата лъчетерапия ще мога да „превзема“ толкова голямо стълбище?! Вчера оперирания крак се „схвана“ при изкачването на петдесетината стръмни стъпала в Музея на затвора в Абърдийн, а сега – пред мен са първо в надолнище няколко стотици, после в нагорнище – още повече.
Но няма връщане назад. Стискам зъби и тръгвам… Красотата пред нас (този някогашен замък, морето, белите вълни в него, синьото бистро небе) те кара да забравиш болката докато вървим в надолнището. В най-ниското виждаме „отклонили се“ посетители да се радват на морските вълни, водораслите, пясъка, камъните, да се снимат… Те явно са били вече на замъка Дънотар… А за нас започва трудното изкачване. В него не виждаш нищо, само каменните стъпала пред теб, очертаващата се пропаст встрани… Като при всяко „изкачване“…
Фотоапаратите на младите „щракат“ непрестанно, аз съм раздвоен – между все по-затрудненото дишане, ускорения ритъм на сърцето и онова любопитство, което винаги ни обзема, когато стъпваме на нова земя, откриваме нови светове (макар и стари, както е в случая). Погледа се радва на невиждано до сега.

От бойниците и наблюдателниците, до които най-напред пристигаме, се вижда като на длан както цялата морска шир, така и всяка педя земя. …Замъкът Дънотар е построен на скалистият нос на североизточното шотландско крайбрежие, отстои на три километра (южно) от град Стоунхевън, графство Ейбирдъншир.
,„Dun“ на езика на пиктите, обитавали по времето на Римската империя Източна и Северна Шотландия, означава „крепост на хълма“ , „място на силата“.
Пиктите приели християнството през V век.
През XII век Дънотар е католически център. Първият параклис тук е осветен през 1276 година.
Слепия Хари, поет от XV век, твърди, че тук, в Дънотар, легендарният Уилям Уолъс подпалва църквата, в която са настанени войници от английски гарнизон.
От XIV век замъкът е под владение на силната шотландска фамилия – тази на графовете Маришал, които се грижели за безопасността на крал Джеймс II в парламента, отговаряли за различните церемонии. Най-вероятно крепостта е построено от първия граф Маришал – Сър Уилям Кийт. Тя е била основно защитно укрепление по време на якобинските бунтове.

През XVII век, когато победоносната армия на Оливър Кромуел напада Шотландия, тук, на това труднодостъпно (с пълна видимост от всякъде за пристигащи неканени гости) място, са укривани Кралските драгоценности на Шотландия, известни тогава под името “Честта на Шотландия” – кралската златна корона със скъпоценни камъни, кралският скиптър и меч…
И днес останалите руини от замъка, извисяващи се върху каменистия хълм в морето, подсказват, че той е бил непревземаема крепост.

 

 

 

 

…Ние дълго вървяхме край каменните сгради, изгледахме всичките седем, едно до друго, жилища за офицерите – с огнища, с прозорци в едната и в другата посока, със спални помещения на втория етаж. Сега „вторият етаж“ го няма, но се вижда къде са били местата на гредите, стоят, запазени са, долапите за вещи… В края на офицерските жилища е „сребърната стая“.
Църквата е просторна. В нея също има огнище – затопляна е.
Влизахме и в „затвора“. Тук, в едно помещение са „пребивавали“ 170 (сто и седемдесет) души. Това помещение им било за всичко – за дневна, за сън, за всякакви нужди…
Минахме през каменната столова, разгледахме мястото за печене на хляб, „кухнята“, в която се готвело…
На другия край, преди да се навлезе в дворцовата площ, са складовете.


Дворецът… Както навсякъде по света, най-уютно и просторно, най-богатско и най-пазено е мястото на „големството“. На всеки ъгъл – бойници. И наблюдателници. Особено сме впечатлени от Кулата – точно тук, на това място са били скрити кралските съкровища. Тук е пазена и опазена кралската корона и скиптърът.
Казват ни – кралското съкровище е създадено в Италия и Шотландия. Оливър Кромуел се опитал да стигне до него, но шотландците са народ патриотичен – правят всичко по силите си, пазят съкровището „като зеницата на очите“ в замъка Дънотар, после – под пода на близката църква. През 1707 г. кралското съкровище е заключено в една от залите на Замъка Единбург. И е забравено там. През 1818 година, с височайше позволение, шотландският поет и писател Уолтър Скот разбива заключената стая и сандъка, в който е лежало 111 години.
Днес то се пази в Замъка на Единбург, столицата на Шотландия.
… Много дълго се взирахме както в това, което беше пред очите ни, така и назад във времето… Гледката от тук – и към морето, и към сушата – е неповторима. Както и към историята, към нас самите…

(с л е д в а)

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top